Изследване на изхода от големите войни, водени през последните 125 години, категорично показва, че военното участие на САЩ в тези конфликти е довело до трагични и непредвидени последствия.

Изследването на изхода от големите войни, водени през последните 125 години, категорично води до това, че военното участие на САЩ в тези конфликти е довело до трагични и непредвидени последствия. Намесата на САЩ не само доведе до милиони ненужни смъртни случаи, но също така послужи за създаването на нови врагове, като по този начин направи самите САЩ много по-малко безопасни и сигурни. Ето списъка с големите войни, които в ретроспекция САЩ никога не трябваше да водят, за да попучат много по-успешен резултат от гледна точка на националната сигурност на САЩ:

Испано-американската война (1898 г.)

Много историци стигат до извода, че е малко вероятно Испания да е отговорна за потопяването на линкора „Мейн“, който послужи като катализатор за обявяването на войната на САЩ срещу Испания. Участието на САЩ в тази война го превърна в колониална империя, след като пое контрола над Филипините и води тригодишна война с филипинските националисти, което струваше живота на 220 000 филипинци. Това също доведе до това, че военните сили на САЩ бяха разположени извън Западното полукълбо за първи път в историята на САЩ, което доведе до един много по-вероятен и ненужен конфликт с Япония.

Първата световна война (1917-1918)

Военното участие на САЩ в тази война по същество попречи на Великобритания и на Франция да фалират и да бъдат изтощени във военно отношение от конфликта и да бъдат принудени да преговарят за много по-справедливо и компромисно мирно споразумение. Подобно споразумение би попречило на появата и съществуването на нацистка Германия, на комунистически Китай и може би дори и на Съветският съюз, щеше да спаси живота на стотици милиони хора, които бяха масово убити от тези тоталитарни режими или загинали във войните, които те започнаха. След като САЩ сериозно наклониха везните срещу Централните сили, резултатът беше, че имперска Германия беше принудена да приеме отмъстителния и наказателен Версайски договор, който смаза икономиката на Германия, лиши я с 12-13% от нейното население и от нейната територия, разби я на две със създаването на т. нар. Полски коридор и я лиши от способността й да се защитава срещу инвазия дори от малки държави като Белгия, които впоследствие нахлуха безнаказано. Това споразумение беше наложено на победените немци при заплахата от незабавното и воденото от Франция нахлуване и окупация на цялата им страна. Немците бяха принудени да приемат тези сурови условия, въпреки че тяхната капитулация беше изрично обусловена от мира съгласно четиринадесетте точки на президента Удроу Уилсън. Ако немците бяха осъзнали несправедливите условия, които съюзниците планираха да им наложат, те вероятно щяха да се бият значително по-дълго.

Виетнамската война (1965-1973)

Войната на САЩ във Виетнам имаше една безспорно справедлива причина, и тя беше да защити Република Южен Виетнам от комунистическото завземане. Въпреки това, Виетнам никога не е бил жизненоважен национален интерес за САЩ и загубата на 58 000 войници, убити във войната, не е оправдана и не е допринесла за подобряване на националната сигурност на САЩ. Това е особено вярно, след като комунистическия Северен Виетнам така или иначе анексира Южен Виетнам, а след това комунистите поеха контрола и над Лаос и Камбоджа. Войната във Виетнам се оказа най-лошата стратегическа грешка на американските лидери, откакто президентът Хари Труман прекъсна всякаква военна помощ за националистите през 1946 г. в момента, когато те бяха на прага да спечелят Гражданската война в Китай, което щеше да накара континентален Китай да загуби от тях, вместо да доведе комунистите на власт там.

Първата война в Ирак (1991)

Първата война в Персийския залив през 1991 г. беше ненужна, не само защото Саддам Хюсеин не заплашваше с нахлуване в Саудитска Арабия, така както президентът Джордж Х.У. Буш твърдеше, но и защото предложи редица варианти за мир, включително изтегляне от целия Кувейт, с изключение на петролното находище в Румалия и остров Бубиян. Въпреки това, дори ако Саддам не беше предложил да изтегли своите войски, иракският контрол над Кувейт не застрашаваше по никакъв начин националната сигурност на САЩ. Всъщност е забележителното, е че Ирак беше държава-клиент на САЩ до момента, когато нахлу в Кувейт през август 1990 г., след като получи „зелена светлина“ за това нахлуване от посланика на САЩ в Ирак Ейприл Гласпи. Решението на САЩ да унищожат иракската армия в процеса на изтласкването й от Кувейт значително отслаби способността на Ирак да продължи да води войната си срещу Иран, която беше силно подкрепена от президента Роналд Рейгън. Последвалото ембарго на ООН и американските бомбардировки над Ирак продължиха цяло десетилетие след като войната уж беше приключила и причини смъртта на до половин милион иракски деца. Най-важното е, че водената от САЩ война срещу Ирак също предизвика поредица от събития, довели до терористичните атаки на Осама бин Ладен срещу кулите близнаци и Пентагона на 11 септември 2001 г. Разбира се, тези събития след това доведоха до една ненужна глобална война на САЩ срещу терора което струваше живота на няколкостотин хиляди цивилни в продължение на две десетилетия.

Войната на НАТО в Югославия (1999 г.)

През 1999 г. НАТО въоръжи наркотерористите от ислямистката Армия за освобождение на Косово и воюва на страната на бунтовниците в борбата им срещу югославското правителство, като бомбардира правителството и военните сили, включително и столицата Белград. Това беше първият непредизвикан акт на агресия на НАТО, който привидно се бореше, и това даде нова цел за неговото съществуване след разпадането на Съветския съюз. В много отношения може да се каже, че тази война, заедно с разширяването на НАТО на изток в бившите държави от Варшавския договор – Полша, Чехия и Унгария през същата година, бележи ключова повратна точка в отношенията между САЩ и Русия, които от отношения, дефинирани от едно сътрудничество, стигнаха до такива, които могат да бъдат определени с конфликти и конфронтация. Последвалата смяна на Борис Елцин от Владимир Путин като президент на Руската федерация в края на годината стана сигнал за началото на Втората студена война с Русия.

Втората война в Ирак (от 2003 до момента)

Инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г., за да свалят неговия светски баасистки режим, беше напълно непровокирана и незаконна война на агресия. Както беше доказано след изчерпателното търсене на оръжия за масово унищожение, продължило цяла година, Саддам Хюсеин беше унищожил целия си арсенал от нервнопаралитичен газ преди войната. Но дори и да не го беше направил, той нямаше пръст в историята със спонсорирането на терористични атаки срещу САЩ или Израел и не представляваше заплаха за САЩ, които разполагаха със 7000 стратегически ядрени оръжия по това време. Въоръжените сили на Ирак бяха сериозно деградирали, след като загубиха над 60 % от своите танкове и другите тежки оръжия по време на предишната война в Ирак, а Саддам не беше заплашвал съседите си след края на предишната война в Ирак. Заради това нахлуване на САЩ и окупацията на Ирак, ислямските терористи, включително Ал Кайда и ИД, успяха да установят своите силни опорни пунктове в Ирак и да разпространят своето влияние в Сирия. Междувременно иранските прокси шиитски ислямисти завзеха властта в Ирак на фалшивите избори проведени през 2005 г., и разпространиха своето имперско влияние на Ислямската република Иран и по-нататък на запад към Израел. Оценките за броя на жертвите, след инвазията на САЩ в Ирак, варират в широки граници от ниския брой от 151 000 до целите 1 033 000 иракчани. За сравнение се твърди, че Саддам е убил до 300 000 души по време на своето управление от близо четвърт век.

Гражданската война в Сирия (от 2011 до момента)

Военната помощ на САЩ за ислямистките екстремисти и терористи започна с предоставянето на модерно оръжие от страна на ЦРУ на муджахадините, борещи се срещу съветската окупация на Афганистан от 1979-1989 г. Но тази стратегия се разпростира далеч отвъд Афганистан и в страни, включително Либия и Сирия, дори когато САЩ се бореха в така наречената Глобална война срещу тероризма. По-конкретно, в Сирия САЩ предоставиха военна помощ на различни сирийски бунтовнически групи, много от които се състояха от ислямистки екстремисти и имаха връзки с Ал Кайда, в опита му да свалят режима на Башар ал Асад. В резултат на този конфликт се смята, че са загинали около 610 000 сирийци, и много от тях са разселени, докато Русия и Иран разшириха своето влияние в Сирия.

Първата гражданска война в Либия (2011 г.)

Друга непредизвикана военна интервенция на НАТО беше в Либия. По време на гражданската война в Либия през 2011 г. НАТО участва в бомбардировките на либийските правителствени сили в една кампания, която напомня на непредизвиканата бомбардировка на НАТО по време на Гражданската война в Югославия през 1999 г., както и инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. Подкрепата на НАТО за ислямистките либийски бунтовници успешно постигна смяната на режима и свалянето и убийството на либийския диктатор Муамар Кадафи. Но намесата на НАТО предизвика опустошителна гражданска война, продължила няколко години и разделила страната между различни, конкуриращи се фракции. Ал Кайда също изгради своето значително присъствие в страната.

Заключение

Ако САЩ прилагаха по-реалистична външна политика, за да избегнат участието си в ненужни конфликти, дългосрочните неблагоприятни резултати от тези войни биха могли да бъдат предотвратени и броят на противниците, които заплашват националната сигурност на САЩ, значително щяха да намалеят. Освен това прилагането на тази политика вероятно би послужило за предотвратяването на някои войни и щеше да спаси десетки милиони животи. Агресивните войни на САЩ и НАТО срещу Югославия, Ирак, Сирия и Либия несъмнено послужиха за истинското опровержение на твърденията на НАТО, че той е чисто отбранителен съюз без настъпателни цели. Освен това, без разширяването на НАТО на изток и бомбардировките на алианса над Югославия, е много възможно тази нова Студена война с Русия и последвалото й нахлуване в Украйна през 2022 г. никога нямаше да се материализират. Това би било особено вярно, ако САЩ и НАТО бяха намерили начин да включат Русия в някакъв вид споразумение за взаимна сигурност, за да я интегрират по-добре в Европа и Запада.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)