Близо ли сме до края на консенсуса?

Какво ще донесе на страните от Западните Балкани новата обиколка там на Урсула фон дер Лайен

В Скопие биха се радвали да бъде въведеното правилото за гласуване с мнозинство с надежда да заобиколят позицията на България

Това, което първоначално бе догадка, вече е факт. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през тази седмица се отправя на поредната си обиколка из държавите от Западните Балкани, кандидати за членство в Европейския съюз. Маршрутът ù бе детайлно очертан на пресконференция в Брюксел и включва последователно Тирана, Тиват в Черна гора, Сараево, Белград и през Прищина най-накрая в Скопие. Шест държави от Западните Балкани, всяка от които желае членство в ЕС, но всяка от тях е на различен етап по пътя към заветната цел.

Това е редовната годишна обиколка на фон дер Лайен, пета поред, с която, както сочат официалните съобщения, иска да потвърди интереса на Брюксел за разширяваното на ЕС към тази част на Европа, да окуражи политическите елити и обществата в шестте държави кандидатки да продължат с реформите, като в същото време им подскаже, че фондовете, предназначени за развитието им, трябва да се използват по начина, по който централата на ЕС вече на няколко пъти уточнява при други подобни визити на Урсула фон дер Лайен. Неслучайно в Албания и в Черна гора ще присъства, макар че времето ù навсякъде ще бъде строго ограничено, в инвестиционни форуми, на които се очаква тя да говори.

Ако за останалите пет държави от района поредната визита на председателя на Европейската комисия би могла да бъде приета и като рутинна, специално за Република Северна Македония тя има особено значение. И тази „особеност“ идва не от страна на брюкселската администрация или лично от фон дер Лейен, а от местните елити в Скопие. Гостенката ще бъде в столицата на Северна Македония в сряда, 15 октомври. Там тя ще се види с президента Гордана Силяновска-Давкова, с премиера Християн Мицкоски и с председателя на парламента Африм Гаши в условията на остра предизборна борба за първия тур от местния вот в неделя, 19 октомври.

В страната ври и кипи, в медиите политици и мераклии за добро място в местната власт - колкото искаш, а техните изказвания на десетките митинги създават впечатлението, че всъщност политическата битка не е за това кой да стане кмет или да влезе в общинските съвети, а за поемане на централната власт и сядане в парламента. Да, да, само един бегъл поглед върху обещанията, които излизат спонтанно и не толкова от устите на кандидатите веднага позволяват да се разпознаят хората, които изобщо не са в час по отношение на възможностите на местната власт и нейните параметри и ресурси. Което до този момент правителството и другите институции от Скопие не са свършили, сега са в розовата мъглявина на заканите на участниците в кампанията. Това не е нова тенденция при съседите, напротив, стара предизборна традиция е, а и у нас, в България, често може да се види.

И понеже стана дума за България, както вече няколко пъти съм споменавал, тя си е основна тема и на тази кампания. Извън традиционните обвинения и нереални претенции към страната и управляващите ни, понякога родината ни се замесва в истории, които чрез някакви вменени от авторите грехове на български политици се цели да се ударят местни популярни личности, а заедно с тях и политическата сила, която те представляват. Бившият лидер на СДСМ и премиер Зоран Заев, който от момента на излизането си от властта строго се държи встрани от политиката и е ограничил до максимум публичните си прояви, бе обвинен от управляващата ВМРО-ДПМНЕ, че е получил „куфарче с пари от своя български колега Бойко Борисов в навечерието на избори“. Кои избори не се уточняваше, но пък нали всичко това се случва тъкмо в предизборната кампания за местния вот. Заев направи изненадващ, но пък закономерен ход да излезе от анонимност и да опровергае обвинението, което пък стана повод за нови критики срещу него от страна на управляващите. Дочух, че колеги журналисти от някои медии в Скопие са се опитвали да звънят в София за повече достоверна информация, но това са били напразни усилия. В крайна сметка скандалът май заглъхна също така неочаквано, както избухна, може би заради шеговитите подмятания, че това с куфарчето от Борисов за Заев не може в никакъв случай да бъде вярно, защото лидерът на ГЕРБ и трикратен български премиер обичал повече да получава, отколкото да дава. Както казва популярният софийски сленг, предпочитал действието „събиране“, отколкото „изваждане“. И понеже мъдрият български народ е казал, че „има ли пушек, има и огън“ и „крушата не пада по-далеч от дървото“, може би в тази история да има нещо вярно.

Извън тези мрачни шеги, от цялата помия, която се излива срещу България, бих отделил изказването на премиера Християн Мицкоски в Прилеп на 11 октомври - денят, когато в Северна Македония се отбелязва началото на антифашиското въстание срещу българските окупационни власти. Историята с „нападението“ над полицейския участък в града, възвеличавано от местната историография като подвиг с исторически мащаби, отдавна е демистифицирано, за да заслужава да се спираме на него. Но подреждането на графика на кампанията на управляващата ВМРО-ДПМНЕ по начин, който да докара пътуващите изборни кервани на този ден тъкмо в Прилеп, никак не е случайно. Никак не бе случайно и съдържанието на речта на Мицкоски, който в няколко минути бе събрал всички свои претенции към съседна България, в това число и искането представител на „македонското малцинство“ у нас да бъде включен в правителството на страната ни. Това били неговите „червени линии“, които той като партиен лидер, премиер и македонец не можел да прескочи. А излагането им тъкмо на този ден и тъкмо в този град трябваше да носи символиката на приемственост в политиката между „героите“ от 11 октомври 1941 г. със сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ в лицето на Мицкоски и компания. Е, точно това трудно се преглъща.

Та, казвам, в такава ситуация председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще гостува в Скопие. Програмата ù очевидно е много наситена и интензивна, но не вярвам предварително тя да не бъде подготвена за това, което я очаква. Фон дер Лайен може отново да вдъхва кураж на местните политици и на гражданите на Северна Македония да продължават с реформите по пътя към членство в ЕС, може да размахва пред тях захарна пръчица с обещание за нова финансова подкрепа в рамките на Плана за развитие на Западните Балкани, може да разказва и други приказки, но съм сигурен, че ако има пресконференция след разговорите ù с местните велможи, основният въпрос, който ще ù бъде задаван, е докъде стигна идеята стартът на преговорния процес за членство да бъде приеман с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус, както досега.

Ловя бас, че ще бъде така. Най-малкото заради собствените думи на Урсула фон дер Лайен от годишната реч за състоянието на Съюза, че той трябва да скъса „оковите на единодушието“ и че „трябва да гласуваме с квалифицирано мнозинство в някои области, като външната политика. Впрочем, идеята не е само нейна. Вече писахме, че и Антониу Коща, председателят на Съвета на ЕС, го сондира преди време последователно в София и в Скопие, а неотдавна то беше обсъдено на срещата на лидерите на Съюза в Копенхаген. Там бе отхвърлено, но чувството, че това е нещо временно и че промяната назрява, остана. Нещо повече, точно в Скопие на 6 октомври съюзният секретар по европейските въпроси на Австрия Клаудия Плакхолм съобщи, че нейната страна подкрепя идеята за „квалифицирано мнозинство за влизане на нови държави в Европейския съюз с цел да се намали бюрокрацията“. Колежката ù, държавният секретар по европейските въпроси на Словения Нева Грашич пък даде да се разбере, че тази инициатива вече е внесена в Европейската комисия и лежи на бюрото на еврокомисаря по разширението Марта Кос. „Подкрепяме инициативата заедно с Германия, Италия и Австрия... за която имаме политическа подкрепа от 16 страни членки“, каза Грашич.

Да, освен вътрешна битка в ЕС, идеята за отпадане на консенсуса за прием на нови страни членки може да стане повод и за нови регионални сблъсъци и недоразумения. В Скопие вече са наясно, че всичко това се прави не за тях, а за бързото и извън досегашните правила приобщаване в Съюза на Украйна и Молдова. Готови са да преглътнат обидата, че са изпреварени, стига частният случай с Киев и Кишинев да се превърне в принцип, от който и те „да намажат“. И тогава „билатералният спор“ със съседна България ще отпадне сам по себе си в тяхна полза. А на мен ще ми бъде крайно любопитно да видя как България и нейните представители ще излязат от заложения капан с квалифицираното мнозинство - от едната страна да потвърдиш евроатлантическата си привързаност и послушание и да подкрепиш влизането в ЕС на Украйна и Молдова с нарушаване на консенсуса, а от друга, да си даваш сметка, че това може да се окаже сериозен удар срещу националната сигурност на държавата ти. Клопка, та дрънка.

Но това може да се случи, как го беше казал Мицкоски, „след Нова година и с помощта на важни „центрове на мощ“ извън района. А българската дипломация вече посяга с пръст към устата си.