Труд
Автор:
Доц. д-р Йордан Величков
Няма случайно попаднали хора в управлението на държавата, както на федерално, така и на щатско ниво
Взели и сериозно надградили, съобразно американските условия, най-сполучливата в света английска държавно управленска практика, САЩ повече от два века са пример за успешно функционираща управленска система. Те и днес впечатляват със своята демократичност, практичност и прагматичност във всички сфери на държавата. Пример за това са огромните възможности за развитие на отделните сектори и особено в икономическата област. Малко са държавите с такова законодателство, което разкрива широки възможности за всякакви бизнес инициативи и бързо прилагане на иновации. Наред с това се предлагат перфектни условия, стимулиращи реализацията на всички производства.
Един пример: Продажбата на автомобил се извършва директно между продавача и купувача. Времето на сделката зависи от бързината на писане. Нормално пишещите я приключват за 10 – 15 минути. А процедурата е следната: към документа за собственост на автомобила в долния край има перфориран празен отрязък, в който при продажбата се вписва името на купувача. Така оформеният документ заедно с ключа на колата се връчва на купувача, срещу което продавачът получава договорената парична сума. Новият собственик го представя в поделение на министерството на транспорта и след 15 – 20 минути получава документ за собственост на автомобила на свое име. Тази процедура на покупко-продажбата на моторното превозно средство отнема около 45-50 минути. Така една кола може да бъде продадена в рамките на едни ден около десет пъти.
Несъмнено това максимално опростено прехвърляне на собствеността е преди всичко в интерес на автомобилните производители. Една държава, която от десетилетия произвежда над десет милиона автомобила годишно, в никакъв случай не би търпяла каквито и да било бюрократични спънки при реализацията на продукцията си.
За сравнение прехвърлянето на собствеността на автомобил в България отнема един ден. А извършването с помощта на нотариус е бюрократично усложняващо сделката препятствие без аналог.
Още един пример: в САЩ според Конституцията всеки гражданин, освен осъдените и изтърпяващи наказание, има право да притежава огнестрелно оръжие. То се продава свободно само срещу документ на местоживеенето. След продажбата собственикът на оръжейния магазин е длъжен да уведоми полицията за името на купувача и за данните, идентифициращи оръжието. То може да бъде пистолет, револвер, пушка, автомат или картечница, като количеството на притежание от един гражданин е неограничено. Ако обаче в дома на оръжеен собственик бъде открит само един брой нерегистрирано оръжие, наказанието е много сериозно.
За сведение американските граждани притежават над триста милиона лично оръжие, което прави по четири броя на пълнолетен американец. А това е в пъти повече от късото огнестрелно оръжие, което притежава американската армия.
Очевидно за най-мощната военно-индустриална сфера в света са отстранени всички бюрократични пречки за реализация на нейната продукция. Освен това следва да се има предвид, че наред с оръжейната продукция ежедневно се изразходват в няколкото хиляди стрелбища в страната муниции за милиони долари на ден.
Преди няколко години излезе информация, че над 300 хиляди български граждани притежават ловно и късо стрелково оръжие. И в тази сфера бюрокрацията в България е в апогея си. Преценката за притежаване на оръжие не е законово уредена, както е в САЩ, а субективно се решава от съответния полицейски началник. И парадоксите са налице. На офицер от резерва и кмет на голямо населено място се отказва правото да притежава оръжие, без всякакви аргументи. Но на „знакова“ местна мутра се разрешава това право.
Впечатляват бюрократичните изисквания при регистрация и пререгистрация на всеки пет години на притежателите на лично оръжие. Времето за тази процедура е около една седмица, а не минути, както в САЩ. Като народен представител в 40-тото НС съм предлагал на двама вътрешни министри да осъвременят наредбата за правото гражданите да притежават оръжие, но без резултат.
Двата примера за максимално опростените изисквания за пласиране на продукцията на два от най-важните отрасли на икономиката на САЩ – автомобилната и оръжейната, свидетелстват за изключително високото професионално ниво на ръководните кадри в тази страна. С много малко изключения, случайно попаднали хора в управленските институции на държавата, както на федерално, така и на щатско ниво, няма. Това в пълна сила важи и при формирането на президентските администрации, гарант за успешното представяне на президента. Силният президентски екип на Рузвелт например, заедно с неговите изключителни управленски качества, успяха за кратко време да подготвят страната и пренастроят индустрията на свръх мащабно военно производство.
В един от най-трудните за САЩ моменти след Втората световна война е пълната безизходица, в която бе попаднала американската страна с войната във Виетнам. Възможно най-приемливият и достоен изход от нея намери един от опитните президенти – международници Ричард Никсън. Формирал силна администрация, в нея той включва като съветник по националната сигурност дипломат номер едно на САЩ през двадесетото столетие – Хенри Кисинджър.
Пример за не особено подготвен президент е Роналд Рейгън. За него Кисинджър пише в знаменития си труд „Дипломацията“: „Често ме питат как сравнително неинтелигентен човек като Рейгън е бил щатски губернатор, а сега е втори мандат президент. Отговарях: „С перфектно подбрания състав на екипа си, т.е. на администрацията.“ Тя е съставена от опитни експерти по кадровите въпроси. С този екип, който се счита изключително сполучливо формиран, той изкарва два президентски мандата и се смята за един от успешно представилите се президенти след Втрота световна война.
Един любопитен факт: В интервю пред списание „Таймс“ Х. Кисинджър заявява: „Почти всеки ден Рони (президент Р. Никсън) ми звъни и ме пита по различни въпроси. Вчера ме попита: „Хенри, къде се намира България?“ Като дипломат в този момент във Вашингтон, изпратих на ръководството на министерството това интервю, което свидетелстваше за не особено важното място на България в международните отношения. Препоръчах да бъде доведено до знанието на висшето партийно и държавно ръководство.
След края на Студената война и последвалите динамично развиващи се процеси на международната сцена най-бързо се ориентират неолибералите. Овладели властта в САЩ чрез Демократическата партия, те полагат началото на реализацията на изконната цел на известни американски среди – световен хегемонизъм. А това е възможно единствено чрез завладяване на огромните природни ресурси на Русия. Чрез обезличаване на националната държава, ликвидиране на етническата и родова памет, както и на семейните връзки и брутално налагане на джендаризма, се преследва крайната цел – изграждане на един управленски център на планетата.
Срещу този чудовищен заговор можеха да се противопоставят само вътрешни сили и те се намериха в лицето на президента Тръмп и неговия екип. През първия си мандат той и недостатъчно подготвеният му екип не дооцениха колосалните възможности на глобалистите – финансови, медийни и манипулативни и логично загубиха изборите за втори мандат.
В последната предизборна кампания, включително и при формиране на новата администрация, подобна грешка не бе допусната. Почти една година в Белия дом, новата администрация показа високо професионални управленски качества, много добър синхрон между президент и изпълнителна власт, както и впечатляваща непоколебимост, нагласа и воля за единодействие срещу заплахата от глобализма.
Самият президент Тръмп, колкото и на пръв поглед да изглежда непоследователен, впечатлява с висок интелект и ерудиция, със сериозни исторически, икономически и управленски познания, с обективен подход към ставащите събития на международната сцена. Той недоумява например как наследникът на най-големия враг на човешката цивилизация - нацистка Германия, днес е съюзник на демократичните държави, а Русия, традиционен приятел и съюзник на САЩ и Запада, е обявен за техен враг.
Очевидно Съединените щати са нагледен и убедителен пример, подчертаващ важността и дори решаващата роля на администрацията за успешното управление на един американски президент. Те успяха да спечелят името на страна на неограничените възможности, защото рязко отстраниха пречките, които създава бюрокрацията.
Този опит би било добре да бъде споделен и приложен в практиката и на други държави, включително и на България. При формиране на правителство, листи за кандидат-депутати и за каквито и да било ръководни органи кадровият подход на базата на шуробаджанащината, на личната преданост, както и на егоистичния партиен интерес, категорично трябва да бъде заменен като високото професионално ниво и опит да бъдат единствен критерий при формиране на управленски екипи. Това е неоспорим начин да се спре най-после пагубното мутренско-мафиотско влияние върху управлението на България.
