Медийният мит (за) Gen Z

Онлайн видимостта често е просто шум, който медиите съзнателно възпроизвеждат и увеличават, за да обслужат спонсорите си

На тези демонстрации Gen Z създават динамиката, но те ги организират, не те ги поддържат, не те започват дискусиите, макар целенасочено да се създава такова впечатление

През последните седмици мантрата, заливаща ни от медиите е, че поколението Gen Z (родено между средата 90-те и началото 2010-те) стои начело на протестите, които и в момента продължават в България.

Това, видите ли, означава, че щом младите, тези, пред които е бъдещето, най-интелигентните, най-способните, са повели останалите, няма как исканията да не са справедливи, а крайният резултат – лесно предвидим.

Но дори само автоматичното слагане на равенство между всички млади и успелите, е неправилно. Освен ако критериите вече не са толкова занижени, че за успял не се счита този, който има повече активност и видеа в социалните мрежи, получава по-голямо отразяване, често дори бива натрапен, с цел създаване на образ, по-близък до младите, до тези, за чиито гласове е борбата.

Разбира се, традиционно, когато говорим за протести, по-младите са най-гласовити, не се крият от камерите, напротив, обичат да се снимат, да ги снимат, те често са и в предните редици на протестите – не само сегашните. Можем да кажем, че и на тези демонстрации, Gen Z създават динамиката. Но не можем да кажем, че те ги организират, че те ги поддържат, че те започват дискусиите. Макар че целенасочено се създава такова впечатление, това възприятие е както силно повлияно от социалните мрежи, така и нарочно постоянно внушавано, за да обслужи целите на стоящите зад протеста партии. Ето, младите се вдигнаха, ядосахте ги, значи ще настъпят радикални промени.

Доминацията в интернет със сигурност е ключов фактор, но тя по-скоро е насочвана и моделирана от кукловодите, които искат да пренесат това усещане и на терен, сред самите протести. Онлайн видимостта често е просто шум, който медиите съзнателно  възпроизвеждат и увеличават, за да обслужат целите на спонсорите си.

Ако направим бърз преглед на протестиращите, наистина преобладават младите хора, но по-скоро тези над 25-30, както и семейните. Организираните, водачите, лидерите, са още по-възрастни, там рядко има някой под 35 години, напротив, от години преобладават едни и същи физиономии, втръснали на всички до болка. Надали някой е толкова наивен да вярва, че някой 20 годишен може сам, на мускули и с едната вяра, да организира, координира и обезпечи финансово какъвто и да е протест.

Gen Z са по-скоро инструментът, който е все по-често използван от истинските инициатори. Те са връзката между хората, чиито лица не е удачно да огряват протестите, и младите, които много по-лесно се възпламеняват и вярват на наборите си, отколкото на компрометирани лица, чиито послания са предимно политически. Те са като мегафони, които усилват посланията и ги преработват, съобразявайки се с вкуса на приемащите ги, но те рядко са техен автор. Цветните плакати, видеата, виковете са това, което първо прави впечатление и наистина привлича още и още хора, но това е само парламата, отзад има сериозно организирани структури, захранвани логистично и финансово от доста по-опитни и стари муцуни, които са всичко друго, но не и наивни, още по-малко пък невинни.

Медиите нарочно преувеличават ролята на Gen Z – и защото им трябва повече динамика, повече шум, повече видимост, а и защото младите са най-подходящи, за да обслужат посланията, но и внушенията, които носи всеки протест.
Под светлината на прожекторите, конкретно на последните протести, застанаха няколко популярни предимно в социалните медии млади, които умело биват налагани, включително и от определени партии и политици. Но дори и тук имаше противоречие, или по-точно, опит за манипулация на аудиторията, защото едно от най-отразяваните напоследък лица, е жена, гонеща 40-те, която сама се опитва да се представи за по-млада отколкото е, говорейки от името на всички млади и чиято възраст умишлено не се споменава никъде.

Но не наблюдаваме нищо ново – не за пръв път, когато има по-масови протести, младите биват сочени за техен двигател. Ако върнем лентата назад, дори до далечната 90-та (впоследствие и 1997, 2013), всеки път участието им бива силно преекспонирано. Нужни са не повече от 5 минути, за да открием добре познатите муцуни и партии, които са организирали последните протести. Те самите не се крият и държат авторството да им бъде признато. И това не означава, че голяма част от недоволството и критиките не са обективни, напротив – такива са. Не означава и че няма нужда от протести, напротив – има. Просто твърденията, че Gen Z са въстанали и са повели народното недоволство, е целенасочена и крайно невярна манипулация. Те са шумът, дори цветът, онлайн енергията, но не те държат ножа... и парите.

Очевидно е, че образът на Gen Z като „двигател на протестите“ е по‑скоро медийна конструкция, медийно внушение. Тяхната активност и популярност в социалните мрежи се използват стратегически от определени политически кръгове, за да се моделира общественото мнение, да се създаде впечатление за масова подкрепа сред младите, която всъщност не съществува на улицата. Реалните акумулатори на протестната енергия остават извън фокуса, а Gen Z се превръщат в удобен символ — инструмент, чрез който се насочва вниманието и се формират нагласи.