България няма право да бъде безгласен наблюдател. Днес изборът е дали ще оцелеем като суверенна европейска държава
В последните години светът навлиза в необратима трансформация. Старите геополитически модели се разместват, съюзи се разпадат, а нови баланси са неясни тепърва ще се изясняват и утвърждават. Тази промяна е особено видима в отношенията между САЩ, Русия и Китай — и неизбежно пренарежда мястото на Европа. В този контекст България се оказва пред стратегически избори, които ще определят суверенитета ни през следващите десетилетия.
Ето как изглежда днес голямата картина:
1. В стария двуполюсен модел САЩ възприемаха СССР като основен противник. Цялата архитектура на следвоенния свят беше изградена върху сдържането на Москва.
2. За да отслабят СССР, САЩ активно подпомогнаха възхода на Китай – икономически, технологично и политически. Тогава това изглеждаше логично. Днес обаче именно Китай, превърнат в суперсила с американска помощ, е основният глобален конкурент на Вашингтон.
3. В новата световна среда САЩ търсят начини да балансират и сдържат Пекин – включително чрез тактически сближаване с Русия. Логиката е проста: ако Китай е главната заплаха, Русия може да се превърне в полезен партньор. Проблемът е, че подобен подход почти винаги води до отстъпки към руските геополитически искания.
4. Основните искания на Москва са насочени към Източна Европа – единственият регион, където реално може да наложи влияние. Другите зони в света вече са заети от по-силни играчи. Оттук произтича големият въпрос: Ще бъде ли нашият регион „валутата“ в бъдещи геополитически сделки между великите сили?
Отговорът е неприятен: да — ако Европа не се превърне във велика сила сама по себе си.
5. Това става още по-ясно, когато видим, че САЩ (поне сегашното им политическо крило) гледат все по-критично на ЕС и подкрепят процеси на разединение в Европа. А отслабне ли Европа, Източна Европа става лесна мишена за натиск.
Какво означава всичко това за България?
България няма повече време за колебания. Страната ни се нуждае от ясна стратегия в три направления:
- Укрепване на членството ни в ЕС и НАТО като гаранция за сигурност — при условие, че ЕС се реформира според новите глобални реалности. В моменти на геополитическа турбулентност слабите и изолирани държави стават първа жертва.
Бъдещите български политически лидери трябва да разберат, че глобализацията не е изчезнала, а е станала многополюсна, поради което индивидуално спасение няма.
Убеден съм, че само силна, единна и реформирана Европа може да бъде нашата реална защита.
- Активна дипломация в Източна Европа. България трябва да бъде гласна и последователна в политиката си към: Украйна, Черноморската сигурност, Западните Балкани (особено РС Македония. Трябва ясно да заявим, че без реални реформи Скопие рискува да се превърне в сръбско-руски Троянски кон, чиято цел е дестабилизацията на Европа чрез фалшиви исторически и идентичностни тези).
Точно в този регион се решава и нашата собствена съдба.
- Вътрешна устойчивост: Без реална енергийна независимост, без действаща демографска политика, без модерна армия и стратегически инвестиции няма как да водим външна политика.
Държава, която не може да защити себе си, няма кой да я защити.
Живеем в момент, в който светът се пренарежда. САЩ, Китай и Русия играят своята голяма игра. Европа не бива да въздиша по отминалото си близко минало — тя трябва да изгради нова идентичност и нова роля.
България няма право да бъде безгласен наблюдател. Преди 30 години изборът беше какъв модел да следваме. Днес изборът е много по-прост, но и много по-драматичен: дали ще оцелеем като суверенна европейска държава.
Давам си сметка, че досегашните политически формации рядко са мислили в тази стратегическа перспектива.
Но възниква и друг въпрос: Дали онези, които се представят за алтернатива на безпътицата, имат потенциала да гледат достатъчно далеч напред?
Труд
