Наоми преди и след „Мълхоланд Драйв“

С две номинации за „Оскар“, множество финансови хитове („Кинг Конг“ и „Пръстенът“) и роли в критически успешни арт филми като „Бърдмен“ и „Мълхоланд Драйв“, Наоми Уотс може да се похвали с наистина впечатляваща кариера в киното. Сега тя участва и два интригуваши телевизионни сериала – специалния нов сезон на иконичния и култов сюрреалистичен ефирен мегахит от 90-те „Туин Пийкс“ и чисто новата поредица на стрийминг платформата „Нетфликс“ озаглавена „Джипси“.

„Към „Джипси“ ме привлече неконвенционалния профил на персонжа, говорим за жена извън клишетата и стереотипите. Тя се казва Джийн Холоуей и работи като терапевт в Ню Йорк и се влюбва в бившето гадже на една от своите пациентки“, споделя Наоми Уотс за новата си роля.

„Тя обитава и двата свята – на доброто и на лошото. В съвременното кино, а и в телевизията, няма чак толкова много женски перспективи, особено на художествената територия на моралната двойнственост. Антигероите са много повече репрезентирани на екрана от мъже. Публиката също е свикнала да приема повече такива мъжки персонажи, но истината е, че това е универсална мъжка природа“, разсъждава актрисата.

Създателят на сериала „Джипси“ Лиса Рубин предлага на публиката и на пресата сходни интерпретации и коментари. За нея някои от негативните рецензии за шоуто са продукт именно на това очакване и схващане, че морално укоримите антигерои трябва да са предимно мъже. Според Рубин публиката още не е приела да гледа на екрана жени, които имат прикрити психологически измерения. Тя се оплаква, че господата доминират художествения формат на антигероя от Уолтър Уайт в „Обувките на Сатаната“, до Дон Дрейпър в „Момчетата от Медисън Авеню“.

Именно Лиса Рубин се оказала ключова фигура при убеждаването на Наоми Уотс да се захване с този проект. „Лиса е невероятно интелигентна и артикулира своите идеи по превъзходен начин. Тя искаше образа, който аз ще играя да бъде в режим на преобразяване. Идеята беше тя да претърпи драматична личностна трансформация дори и привидно нейният живот да изглежда чудесен отстрани. Вътре в себе си тя се чувства задушена и изпитва нуждата да копае дълбоко в съзнанието си, да разклати житейските си основи и да излезе нов човек от руините на вътрешното си земетресение“, обяснява Уотс.

Сред хората, които са работили по развиването на този сложен телевизионен персонаж е и режисьорката на еротичния садо-мазо хит „40 нюанса сиво“ Сам Тейлър-Джонсън, която оркестрира първите два епизода. „Аз бях част от работен колектив, съставен от силни жени, чувствах се сигурно в техни ръце. Така успяхме да постигнем най-доброто пресъздаване на текста, на сценария и да пренесем идеите от хартията на екрана“, смята Наоми.

Сериалът съдържа някои доста провокативни и рискови сцени и за актрисата е било много по-комфортно, че зад камерата са били предимно жени. Те са съумяли да създадат спокойна среда за изпълнителите и да им помогнат да извадят най-доброто, на което са способни като артисти.

Едно от местата, където трябва да е пълно с драми, посветени на дами е арт-киното. Но дори и там жените не са представени пропорционално според някои по-крайни феминистки. Една от тях – Джесика Частейн – каза по време на филмовия фестивал в Кан, че е разтревожена от ниското ниво на репрезентазия на нейния пол в киното.

„Ситуацията се подобрява и мисля, че постигаме прогрес защото открито говорим за проблема. Наистина правим опити да поставим повече жени не просто пред камерата, но и зад камерата. Все пак ние сме 50% от населението. Защо да няма интересни истории за жени?“, пита се Наоми Уотс.

Тя е участвата в независими арт филми, които са балансирали по-големите холивудски проекти в нейната филмография. Такъв, например, бе носителят на „Оскар“ иновативен хит „Бърдмен“. Но най-важният филм в кариерата на Наоми Уотс несъмнено е хипнотичният сюрреалистичен шедьовър на визионера Дейвид Линч „Мълхоланд Драйв“, който излезе в самото начало на новия век и скоро стана един от най-харесваните филми за първото десетилетие на новото столетие. „Мълхоланд Драйв“ поставя Наоми Уотс на картата на Холивуд и я пласира в колективното въображение на киноманите по целия свят. Филмът стана култов и със страстните секс сцени между Уотс и разкошната Лора Елена Харинг.

„Мисля, че моята кариера може да се раздели на две част – преди „Мълхоланд Драйв“ и след „Мълхоланд Драйв“. Определено след този филм аз получих възможността да се реализирам като актриса и да избирам своите проекти“, казва Уотс.