Агнетата на Юлия и Стефан са истински, от планината

Младите фермери отглеждат няколко стада с помощта на трите си деца

На Гергьовден самият свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Казват, че ако по Гергьовден вали, всяка капка е жълтица. Има поверие, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината. А жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат. Обредните песни пък обясняват обичая да се прави ритуално жертвопирошение с агне на Гергьовден.

Освен печено агне, на празничната трапеза по традиция има прясно сирене, защото на този ден за първи път през новия сезон издоявали овцете и приготвяли първото прясно сирене. На гергьовската трапеза има и друг обреден елемент – хляб, замесен специално с „цветна вода”, в която е престояла билка гергьовче. Всяка една от тези храни приготвяла някога стопанката, под съпровода на обредните песни. Пеели момите и младите невести, люлеели се на традиционните гергьовски люлки. Някога имало обичай на първото разлистено дърво да се закрепва кантар, на който всички жители на селището се претегляли точно на Гергьовден.

Днес никой не пее обредни песни, докато приготвя празничната трапеза. Мъжете не колят жертвеното агне, а го купуват от магазина. Не се люлеем на гергьовски люлки и не се претегляме на кантара.

Традициите не са това, което бяха

Но преди да стигнем до гергьовската трапеза, обикаляме пазарите. Напоследък все по-често фермерските, защото там качеството на продукцията е гарантирано и строго съблюдавано. Опитваш от сиренцата и кашкавала, забодени с клечка, хапваш по лъжица от киселото мляко и ти се иска още.

Фермерите Стефан Власакиев и съпругата му Юлия отглеждат няколко стада от бикове, овце и кози свободно в зоната от Натура 2000 „Западна Стара планина и Предбалкан”, получават подкрепа по  българо-швейцарски проект. Млякото и сиренето им са с неповторим вкус. И всяка сряда ще видите Юлия зад щанда на фермерския пазар пред Министерството на земеделието.

Всичко е по стандарт

Фермата им е в село Гинци, община Годеч, където гледат 50 бика за месо и стада от 230 овце и 24 крави. Стадата са на свободно пасищно отглеждане. Стефан се грижи за пасищата, облагородява ги, коси и поддържа от години. Част от окосеното дарява за животните в зоологическата градина в София. Но пък млякото, което добиват от животните, е от много чист район, многократно изследван и проверяван. Фуражът е без пестициди, с много билки, растящи в близост до Балкана. Стефан създава условия за възможно най-добра паша на животните. Във фермата са спазили всички стандартни изисквания. Затова и млякото му е чисто, качествено, много вкусно, дошло директно от Балкана. Дори месото на агнетата, които тази пролет са над стотина, е много по-вкусно и по-различно от това, което се предлага в магазинната мрежа, защото е планинско, истинско.

Стефан споделя, че е трудно да намери пазар за вълната на овцете си, а тя е добра. За всичката вълна, която получава след стригането, получава едва 50 лв., а самото стригане му струва 400 лв. Няма сметка, затова изхвърля тази продукция, която иначе, ако се обработи, би била с отлично качество. Е, спомняте ли си кое предизвика английската буржоазна революция преди почти два века и роди израза: „Овцете изядоха хората“.

Цялото семейство – на работа

Стефан и съпругата му Юлия полагат денонощен труд за своите стада. Помагат им трите деца - двама сина и една дъщеря, които се включват в събирането на сламата, в доенето, в дохранването с биберон на малките агънца, които тази година се народили богато. Идвали по две, по три, а майките не успяват да ги изхранят. Много труд, но и много задоволство от труда – семейството е задружно, засега не наема други пастири, само се справя, колкото и да е обемна работата. Доказателство за вкуса на месото, млякото и сиренето им, предлагани на пазара, е, че всичко свършва бързо, почти за час.