Адриано Челентано – по-жив от всички живи

Идол на няколко поколения

Най-сетне има време за хобито си – да поправя часовници

Близо 60 години е верен на съпругата си Клаудия Мори

Албумите му са продадени в тираж над 150 милиона

Когато кажем Челентано, подразбираме Италия. И обратното – Италия, това е Челентано… Този почти 84-годишен певец, композитор, шоумен, киноартист, сценарист, продуцент, режисьор е заслужил правото да бъде смятан за символ на страната си. Нещо повече – той е идол на няколко поколения през втората половина на ХХ век, отраснали с музиката и филмите му. На негово име е кръстен дори астероид!

По дългия си професионален път Челентано е създал към 600 незабравими песни, превърнали се в световни шлагери, записал е над 40 албума, които са продадени в над 150-милионен тираж, и се е снимал в десетки филми.

Адриано е доказателство за това, че може да не си красавец, но да омагьосаш публиката със своя чар, талант и мъжко излъчване, да я накараш да полудее по тебе, да знае наизуст песните ти и да скача да танцува, когато ги чуе. На 6 януари големият певец ще навърши 84 години. На въпроси относно здравето му отговаря, че е по-жив от всички живи! А негови почитателки от 60-те години все още го смятат за световен секс символ. 

Отсъствие от училище го спасява от смърт

Адриано е най-малкият в бедно семейство с четири деца, преселило се в Милано, за да търси прехрана. Майка му Джудита го ражда на 44 години. Четири години преди това от левкемия умира една от сестричките му – Адриана, на 9, и го кръщават на нея. Майката има опасения за неговото здраве, но Адриано е жизнено, енергично и доста палаво дете. Комшиите често се оплакват от него и го наричат „босото земетресение“. 
Отношението му към училището не е много по-сериозно. Когато го посещава, момчето не слуша уроците, а се стреми да бъде център на вниманието сред съучениците си. Неговото нежелание да присъства в клас му спасява живота – в буквалния смисъл. През 1943 г. върху сградата на училището пада бомба и повечето деца загиват, но точно този ден Адриано си остава вкъщи. Майка му също не настоява да отиде на училище, сякаш има предчувствие. 

Още от малък бъдещият певец и артист е заобиколен с много грижа и обожание в семейството – може би като късно родения изтърсак. Когато баща му Леонтино умира, той остава сам с майка си, понеже братята и сестрите му вече имат свои семейства и живеят отделно. Налага се на 12 години да напусне училище по финансови причини и да започне да работи като чирак в часовникарското ателие на дядо си. Така усвоява професията на часовникар, която го съпътства през целия му живот и особено в сегашните му години, но вече като хоби. Той обича да поправя сам часовниците в дома си, върши услуги и на приятели. 

Часовникарят става музикант

Може би Челентано е щял да стане добър часовникар с мрежа от ателиета и много деца, но съдбата решава друго, когато той открива музиката и киното. В семейството му музиката винаги е била на почит, но не и като професия, с която да си изкарваш хляба. Адриано се влюбва в нея, когато в ръцете му попада първият албум на Елвис Пресли. Това е времето, когато рокендролът завладява света. Младежът се явява на конкурс за най-добра пародия на популярен музикант, но не на Пресли, а на Луи Прима. Успешното му представяне го прави популярен в Милано. По това време той се изявява като комедиант в любителски театър. 

Челентано започва да пише музика и да изпълнява сам своите композиции. През 1954 г. се появяват първите му шлагери. Две години по-късно печели конкурса за рокендрол в Двореца на спорта в Милано с песента „Ще ти кажа чао“. Той е единственият певец, който се явява на сцената сам, без оркестър. 

Представянето му пред публика е много атрактивно, благодарение на танцувалните му умения. Заради пластичността и характерните му движения го наричат „Пружиниращия“. Той се явява на много музикални конкурси и често печели големите награди. Забелязват го от звукозаписна компания и през 1958 г. подписва първия си договор. Същата година излиза и първият му самостоятелен албум. През 1961 г. песента му „24 000 целувки“ става втора на фестивала в Сан Ремо, по-късно е обявена и за песен на десетилетието в Италия. 

В началото на 60-те Челентано създава своя група - Rock Boys - и тръгва на турне из Европа. Отначало е известен като рокаджия, но постепенно преминава към балади от други музикални жанрове – соул, танго, валс.

Едни от най-известните му песни, които ще останат в историята, са „Azzurro“, „Una carezza in un pugno“ и „Il ragazzo della via Gluck“. Музикантът написва дори песен на език, който сам си е измислил. Тя има непроизносимото име Prisencolinensinainciusol и разказва за това как хората не умеят да се разбират помежду си. Парчето се задържа дълго в европейските и американските хит класации. Изпълнява се и като речитатив, с което Челентано се явява първият рапър на Ботуша. 

1962-ра е рождената година на компанията за грамофонни плочи и филми, която певецът основава – „Клан Челентано“. Тя съществува и до днес и включва издателство, концертна агенция, студиа за аудио- и видеозаписи. Неин изпълнителен директор е съпругата на певеца Клаудия Мори.  

Филмова кариера

Музикалната сцена не е достатъчна за разностранния талант на артиста. Още в края на 50-те години той започва да се снима в киното. Една от първите му роли, макар и епизодична, е в „Сладък живот“ (1960) на Фелини. Печели популярност като комик в много италиански филми през 70-те и 80-те години, но за най-добро негово актьорско постижение се смята главната му роля в комедията „Серафино“ от 1968 г.

След 1970-а Челентано се изявява и като режисьор, сценарист и продуцент. Във филмите си често кани Орнела Мути, Елеонора Джорджи и съпругата си Клаудия Мори.

В края на 80-те години талантливият италианец се пробва и като телевизионен водещ – на седмичното забавно шоу Fantastico 8, което получава противоречиви оценки от публиката. Може би затова го води само един сезон през зимата на 1987-1988 г. През 2000 г. шоуменът отново е водещ – на предаването Francamente me ne infischio по телевизия RAI, но и то няма особен успех.

Голямата любов

През цялото време, докато се утвърждава на музикалната сцена и пред камерата, Адриано има безусловната подкрепа на своята майка. Тя живее със сина си и след като той създава свое семейство, помага в отглеждането на внуците и е стожерът на фамилията.

Другата жена, която е неотлъчно до него, дарява му любов и се превръща в негова муза, е съпругата му Клаудия Мори, с която са заедно до ден-днешен, вече 57 години. Двамата се срещат на снимачната площадка на филма „Един особен тип“ през 1963 г. В някаква сцена те трябва да се целунат, но тя упорито протестира, наричайки го „маймуна“. Адриано обаче я харесва и се постарава да й го покаже. Окончателно сломява съпротивата й, след като й се обяснява в любов от сцената на един от концертите си.

Клаудия изоставя годеника си и след една година бурен роман двамата се женят. Това става тайно, през нощта, в църква в Гросето, Тоскана, през 1964 г. След раждането на трите деца в семейството Клаудия почти изоставя кариерата си на актриса. През 1970 г. с мъжа й се явяват на конкурса Сан Ремо и с дуета си „Който не работи, не прави любов“ печелят голямата награда.

През целия им съвместен живот Адриано има само една забежка – с актрисата Орнела Мути. Това се случва на 12-ата година на брака му, когато двамата се снимат в „Укротяване на опърничавата“. Скоро обаче актьорът се осъзнава и се връща при жена си. А тя коментира връзката му така: „Случайното предателство изобщо не е причина за раздяла. Това е простимо. А за мъжа случайните връзки са като механик, който проверява някоя нова кола“.

Децата нямат същия успех

През 1965 г. се ражда първата им дъщеря – Росита. Тя тръгва по стъпките на родителите си – още от малка започва да се снима в киното, изявява се успешно като певица и тв водеща. Отначало не се появява с истинското си име, защото не иска да гради кариера заради фамилията си, а благодарение на собствените си способности. И го постига, макар да не успява да стане звезда.

Джакомо Челентано се ражда през 1966 г. Увлечен от строителството и архитектурата като младеж, започва да следва в Европейския институт за дизайн, но така и не го завършва, защото решава да се посвети на музиката. Подобно на баща си композира песни и ги изпълнява, отначало под името Джакомо Габриеле, изнася концерти. Макар да прилича физически на знаменития си отец, младежът няма неговата харизма и не успява да постигне неговата слава. Основната му работа е в телевизията като автор, продуцент и редактор. Има записани няколко песни с Тото Кутуньо, а мечтата му е да изпълни дует с любимия си певец – Адриано Челентано.

Третото дете в семейството е дъщерята Розалинда, родена през 1968 г. Тя също е актриса и певица. Има над 30 участия във филмови и телевизионни продукции. Най-известната й роля е на Сатаната във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“. Като тийнейджърка Розалинда напуска дома си и шест месеца живее с бездомници на улицата. На 36 години прави опит да се самоубие, поглъщайки 40 хапчета за сън под влиянието на алкохол и наркотици. В свое интервю казва, че е имала връзки и с мъже, и с жени, което скандализира обществеността, но не пречи два пъти да я номинират за престижни филмови награди.  

Спокойни старини

Днес Адриано Челентано и Клаудия Мори живеят в имение на 100 км от Милано с градина, тенис корт и плувен басейн. Децата им, над 50-годишни, отдавна не са при тях. Челентано е ревностен католик и не пропуска църковните служби. Вегетарианец е от 2005 г. Обича да готви, а докато го прави, понякога го осенява музата и грабва китарата да композира направо в кухнята. Най-сетне има време да се отдаде на хобито си – да поправя часовници.

Той е човек със собствено мнение по различни обществени въпроси. Критикува правителството, че не може да се справи с икономическата криза, егоизма на банкерите, свръхбързите влакове, Меркел и Саркози, които „налагат на Европа да им купуват оръжието и танковете“, свещениците, че не са способни да разговарят с бедните. Защитава правата на животните. 

Челентано си е чешит, италианец до мозъка на костите си.