Звездата от „Карибски пирати“ Орландо Блум е прочистил кръвта си от микропластмаси – какъв е рискът от метода?

Известният актьор Орландо Блум, звезда от поредицата „Карибски пирати“, както и от трилогиите „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, е почистил кръвта си от микропластмаси. Разбира се, методът не е за всеки, но засега няма нищо наистина неестествено в него. 

Проблемът възниква, когато разгледаме по-отблизо използвания за това метод, който представлява риск, почти ироничен капан, като се има предвид очакваният ефект след завършването му.

Когато актьорът Орландо Блум, който сега е на 48 години, наскоро разкри, че е преминал процедура за „пречистване“ на кръвта, много хора повдигнаха вежди.

Звездата от „Карибски пирати“ и „Хобит“ прибегна до лечение, известно като афереза - медицински процес, при който от тялото се взема кръв, центрофугира се или филтрира, за да се извлекат определени компоненти, след което се връща обратно в опит да се елиминират микропластмасите и други токсини.

Аферезата често се използва за лечение на състояния като автоимунни заболявания или необичайно високи нива на кръвни клетки или протеини. Употребата ѝ като детоксикатор за микропластмаси обаче не е научно доказана.

Блум обаче каза, че подозира, че тялото му е абсорбирало пластмаса чрез ежедневното ѝ излагане и иска да я елиминира от тялото си.

И вероятно е прав. Учените са открили микропластмаси – малки фрагменти от пластмаса с размер под 5 мм – във въздуха, водата, почвата, храната и дори човешките тъкани.

Но когато става въпрос за отстраняването им от кръвния поток, науката става неясна. Изследователите са изследвали този въпрос в контекста на диализата - животоспасяващо лечение за пациенти с бъбречна недостатъчност.

Диализата филтрира отпадъчни продукти като урея и креатинин от кръвта, регулира електролитите, премахва излишните течности и помага за поддържане на кръвното налягане.

Но проучването установи, че макар диализата да е медицинско чудо, тя може да има и ироничен недостатък: самата тя би могла да въведе микропластмаси в кръвния поток, пише sciencealert.com.

В някои случаи е установено, че пациентите на диализа са били изложени на микропластмаси по време на лечение поради разграждането на пластмасовите компоненти в оборудването – тревожно противоречие за процедура, предназначена за почистване на кръвта.

Аферезата е тясно свързана с диализата: и двете включват вземане на кръв от тялото, циркулирането ѝ през пластмасови тръбички и филтри, след което връщането ѝ обратно – така че и двете процедури носят подобен риск от въвеждане на микропластмаси от оборудването в кръвния поток.

Микропластмасите са пластмасови частици с размер от около 5 мм (приблизително дължината на оризово зърно) до 0,1 микрона – по-малки от червена кръвна клетка.

Някои микропластмаси се произвеждат умишлено, като например пластмасовите микроперли, които някога са били често срещани в ексфолиантите за лице.

Други се образуват, когато по-големи пластмасови предмети се разграждат с течение на времето поради слънчева светлина, триене или физическо натоварване.

Те се намират навсякъде: в храната, която ядем, във въздуха, който дишаме, и във водата, която пием.

Пластмасовите опаковки, синтетичните дрехи като полиестер и дори изкуствената трева допринасят за разпространението им.

Автомобилните гуми отделят пластмасови частици, когато се износват, а храната, загрята или съхранявана в пластмасови контейнери, може да отдели микропластмаси.

Една оценка показва, че средностатистически възрастен може да погълне около 883 микропластмасови частици – над половин микрограм – на ден.

Към днешна дата, мащабни епидемиологични проучвания не са установили връзка между излагането на микропластмаси и специфични заболявания. Такива проучвания са необходими, но все още не са завършени.

Въпреки това, предварителните изследвания показват, че микропластмасите могат да бъдат свързани с възпаления, сърдечно-съдови заболявания и увреждане на ДНК – потенциален път към рак.

Това, което остава неясно, е как микропластмасите се държат в тялото: дали се натрупват, как взаимодействат с тъканите и как (или дали) тялото ги елиминира.

Изкушаващо е да вярваме, както изглежда вярва Блум, че можем просто да „почистим“ кръвта, точно както отцеждаме пастата или пречистваме питейната вода.

Точно както сито филтрира вода от паста, диализните машини филтрират кръвта – но използвайки много по-сложни и деликатни системи.

Макар че е изкушаващо да търсим бързи решения или детокс лечения, рекламирани от известни личности, все още сме в ранните етапи на разбиране на ефектите на микропластмасите върху телата ни и как можем да се отървем от тях.