Истории от бележника на д-р Емилова - Ирина Манчева: страданието е въпрос на избор

Историята на Ирина е още едно удивително доказателство за силата на лечебното гладуване, което може да победи автоимунно заболяване, обявено за нелечимо – ревматоидния артрит

„Можеш да спечелиш хиляди битки, но ако победиш себе си, ти си най-великият завоевател.“
Буда

Точно преди три години Ирина идва в клиниката на д-р Емилова на брега на морето със сериозна диагноза – ревматоиден артрит. Заболяването вероятно е отключено след едно тежко боледуване от ковид в разгара на пандемията. През 2021 г. Ирина попада в болница с вируса на ковид и въпреки че не стига до кислороден апарат, казва, че се е чувствала ужасно зле. Приела е огромно количество антибиотици, кортикостероиди, лекарства, които е трябвало да приеме по протокол.

„Още тогава, малко след като ме  изписаха, усетих освен затопляне, едно подуване на китката, пръстите, цялата ръка. Една година след тежко прекарания ковид започнах да чувствам и болки в ръцете. Всеки ден гледах пръстите си – нямаше изкривявания, но болките бяха силни и не преставаха.“

Започва одисеята ѝ по лекари. Те са склонни веднага да ѝ дадат лекарства, но Ирина настоява за детайлни изследвания. И изследванията доказват това, от което тя се страхува - ревматоиден артрит. Биомаркерите, които показват наличието на това заболяване, отчитат при нея стойности четири пъти над референтните! Ревматологът, при когото прави изследванията, ѝ предлага „три вида лечение“ – и трите вида с кортикостероиди, но в различна степен: агресивно лечение, по-малко агресивно, по-щадящо, ако може на прост език да се обясни предложението му.

Когато дискутира с лекарите причините за появата на ревматоиден артрит, те я питат дали в рода ѝ има хора с това заболяване. Майка ѝ, за която тя се грижи до последния ѝ ден, е имала ревматоиден артрит. Но Ирина е прочела доста литература за това автоимунно заболяване и е убедена, че причините за появата му трябва да се търсят предимно в начина на живот. Убедена е също, че трябва да опита да се справи без тежки лекарства, без кортикостероиди, с метод, в който вярва. 

„И тогава реших да отида при д-р Емилова. Всъщност през цялото време на изследванията и консултациите с ревматолози мислех за нея, за лечебното гладуване. То не е ново за мен, правила съм гладувания след като преди години прочетох книгата на Лидия Ковачева. От 30 години съм вегетарианка, не съм вкусвала месо. Старая се да поддържам здравословен начин на живот. Но се оказа, че това не е достатъчно. Важното е и как се храни човек между гладуванията. Това разбрах, когато трябваше да попълня един дълъг въпросник в клиниката. На въпроса: „Колко често през седмицата ядете млечни продукти?“, аз отговорих: 7 пъти. И д-р Емилова почти ми се скара - как 7 пъти, не знаеш ли, че е вредно за теб?“

След изследванията в клиниката и консултациите с д-р Емилова, Ирина решава да поеме по един труден път – на периодичните дълги лечебни гладувания и веганското хранене. Но с ясната цел: да бъде здрава, да живее без лекарства и без да страда. Това решение е взела точно преди три години – през август 2022 г., по време на първото ѝ гладуване при д-р Емилова.

Често по такива поводи припомняме една знаменита мисъл на японския писател Харуки Мураками: „Болката е неизбежна, страданието е въпрос на избор“.

Изборът на Ирина се оказва правилен. От август 2022 г. до сега - цели три години – тя прави по три дълги (20-25 дни!) гладувания в годината, със съответните захранвания. През останалото време се храни вегански. „И съм толкова щастлива - казва тя. - Няма болка, няма страдание, чувствам се отлично, не вземам никакви лекарства, само хранителни добавки – витамин В12 и витамин Д, чието наличие в кръвта д-р Емилова следи при редовните ми изследвания и ме съветва кога да спра или да вземам отново. Вземам и пробиотици, и смлян сусам за костите. Всяка година правя по една хидроколонтерапия – дълбоко изчистване на дебелото черво. И да не забравя нещо много важно – всяка сутрин с една щура като мен приятелка изминаваме по 10 км между 7 и 9 часа. Това, че имам собствен малък бизнес и живея в Монтана ми помага да го правя всеки ден. Но искам да кажа на всички, които са обзети от отчаяние, когато чуят диагноза, свързана с автоимунно заболяване: има път, има начин, има клиника, която може да ви помогне. Тялото има велики изцелителни сили, а страданието е наистина въпрос на избор.“

Рецепта

Капоната по сицилиански

Много важен е сладко-киселият сос, който се прави от каперси, зелени маслини, мед, стафиди и балсамов оцет.

Продукти: 
2 средни патладжана, нарязани на кубчета 
4 средно големи домата, на кубчета
2 с. л. доматено пюре
1 глава лук
2 стръка селъри
100 г зелени маслини без костилка
2 с. л. каперси
50 г стафиди 
50 г балсамов оцет
50 г кедрови ядки, запечени в сух тиган
пресен магданоз или босилек

Приготвяне:
Патладжанът се задушава в дълбок тиган и се изважда върху кухненска хартия, за да се отцеди. В тигана се изсипват накълцаните лук и селъри и се задушават десетина минути. Добавя се доматеното пюре, после доматите и лъжица мед или кафява захар. Разбъркват се хубаво и се готвят 10-15 минути или докато течността се изпари. Тогава се добавят маслините, каперсите, стафидите и оцетът и се готви на умерен котлон още 6-8 минути или докато сместа стане гъста. Накрая слагате подправките – сол, черен пипер, риган, чесън на прах, мащерка… Отцедените патладжани се връщат в тигана и се разбъркват в соса. След като свалите ястието от котлона, добавяте предварително печените кедрови ядки, накълцания магданоз или босилек. Ако добавите и препечени трохи хляб, става още по-вкусно.