Болестите са кодирани послания от Вселената

Как да дешифрираме скритите знаци и да бъдем здрави

Любовта към себе си не е егоизъм, а грижа за тялото и душата

Раждаме се здрави. Това е факт. Но защо тогава тялото ни започва да функционира неправилно с напредване на възрастта? Защо някои хора запазват жизнен дух и бистър ум до дълбока старост, докато други са обременени с хронични заболявания още преди да навършат 40-годишна възраст? Отговорът се крие не само в гените или начина на живот, но и в това как се отнасяме към себе си, света и нашата същност.

Живият организъм не е просто съвкупност от клетки и органи. Той е идея, въплътена в пространството и времето. Идея, която се стреми да опознае себе си, да се изрази, да реализира потенциала си. Но какво се случва, когато спрем да чуваме вътрешните си гласове? Когато ги заглушим със страхове, съмнения и негативни вярвания? Тялото започва да ни говори на езика на болестта. Ами ако всяка болест не е просто инцидент, а кодирано послание от душата ни, вик за помощ, който сме игнорирали твърде дълго?

Естествено състояние

Когато обичаме себе си, ние се грижим за тялото, ума и душата си.

Здравето не е награда, която трябва да се заслужи. То е естественото състояние на всяка форма на живот. Представете си дърво: то расте, протяга се към слънцето и пуска корени в земята. Не пита дали има право да бъде здраво. Просто живее, следвайки собствените си вътрешни ритми.

Но хората са по-сложни. Ние сме единствените същества на планетата, които могат съзнателно да отхвърлят природата си. Ядем това, което ни вреди, мислим за това, което ни унищожава, и живеем така, сякаш тялото ни е машина, която никога няма да се повреди, но всъщност то е храмът на душата ни. И когато забравим това, храмът започва да се руши.

Болестта не е враг. Тя е приятел, който идва да каже: “Спри. Погледни се. Нещо не е наред.” Физическите неразположения са само върхът на айсберга. Основната причина винаги се крие в психическата или емоционалната дисхармония. Вземете например главоболието. То може да бъде причинено не само от преумора, но и от неизразени емоции, потиснат гняв или страх. Болестта е езикът, на който говори нашето подсъзнание. И ако се научим да го разбираме, можем не само да се излекуваме, но и да предотвратим много проблеми.

Психическа хармония 

Физическото здраве е отражение на нашия вътрешен свят. Ако умът ни е изпълнен със страхове, съмнения и негативни мисли, тялото рано или късно реагира. Но ако сме в хармония със себе си, ако умът ни е спокоен и сърцето ни е отворено, тялото отговаря с енергия, жизненост и сила.

Как да постигнем тази хармония? Да започнем с малко - отделяне на време за себе си, слушане на мислите си. Запитайте се: “Какво чувствам? Защо чувствам това? Какво мога да променя?” Медитацията, йогата и дихателните практики са инструменти, които помогнат да установим диалог със себе си.

Себелюбието не е егоизъм. То е признаването на нашата ценност, нашата уникалност, нашето право на щастие и здраве. Когато обичаме себе си, ние се грижим за тялото, ума и душата си. Избираме здравословни храни, защото искаме тялото ни да функционира като часовник. Спортуваме, защото искаме да сме силни и енергични. Почиваме си, защото разбираме, че тялото ни не е бездънен кладенец, а съд, който трябва да се напълни.
Но любовта към себе си не е само грижа за физическото тяло. Тя е и способността да си простим, да приемем недостатъците си и да се учим от грешките си. Това е способността да кажем “не” на това, което ни разрушава, и “да” на това, което ни прави щастливи.

Вселената действа по свои собствени закони и един от основните е законът за баланса. Ако нарушим вътрешния си баланс, Вселената ще се стреми да го възстанови. Понякога нежно, чрез намеци и знаци. Понякога грубо, чрез болести и кризи. Но ако живеем в хармония със себе си и света, Вселената става наш съюзник. Тя ни подкрепя, дава ни сила, вдъхновение и възможности. Започваме да се чувстваме част от нещо по-голямо и това ни изпълва с енергия и радост.

Практически стъпки 

Важно е да слушаме тялото си. То винаги знае от какво има нужда. Ако сме уморени, да си починем. Ако сме гладни - да хапнем. Ако ни боли - да разберем защо. Трябва да работим с емоциите си, без да ги потискаме. Да ги живеем. Когато сме тъжни, да плачем. Когато сме ядосани - да намерим безопасен начин да изразим гнева си.
Дишането също е важно. То е мостът между тялото и ума. Дълбокото, съзнателно дишане помага за облекчаване на напрежението и възстановяване на баланса. Нужно е да се доверим на себе си. Ние знаем кое е най-доброто за нас и не бива да търсим отговори извън себе си, а вътре в нас.

Здравето и дълголетието не са случайности. Те са резултат от нашите избори, нашето отношение към себе си и живота. Всеки ден правим крачка или към хармония, или към дисбаланс. Всяка мисъл, всяка дума, всяко действие е градивен елемент за нашето бъдеще. Но най-важното е да запомним: не сме сами. Вселената винаги е на наша страна. Тя вярва в нас, дори когато се съмняваме в себе си. Тя ни подкрепя, дори когато чувстваме, че сме на ръба на колапса. И ако се научим да чуваме гласа є, да обичаме себе си така, както тя ни обича, тогава нашето здраве и дълголетие ще се превърнат не просто в мечта, а в реалност.