Метресите, които направиха историята пикантна (продължение)

От библейски времена до наши дни силните на деня не се насищат с една жена

Обикновено те не са любовници или проститутки, а другото „Аз“ на крале и президенти

Мъжете на властта носят големи отговорности и почти винаги имат страхотен сексуален апетит, който обичат да задоволяват открай време с няколко фаворитки, любовници и разни куртизанки. Но сред тях почти винаги има една жена – нека я наречем метреса, която е господарка на сърцето на този влиятелен държавник, желаещ я до полуда, а не обикновен инструмент от свежа плът за укротяване на нагона. Вдъхващи възхищение и очарование, доста често премесени с отвращение, подобни жени са оставили своя отпечатък върху историята на империи, кралства, царства и републики. Като това е най-вече пикантен отпечатък от интриги и будоарни страсти, но се е случвало въпросните дами да пренасочват съдбините на цели народи към погроми и кръвопролития, ех, носили са им понякога и добро.

Миналата събота разказахме за пет такива жени от по-стари времена, днес продължаваме с още три паметни метреси от XIX-ти и началото на XX-ти век, вписали се завинаги както в скандалната хроника, така и в голямата политика на времето си.

С неземната си красота нюйоркчанката Мари Долорес Елиза Розана Гилбърт, известна още с артистичния псевдоним Лола Монтес, спирала дъха на всеки, който я срещне. Баща ѝ бил ирландец, майка ѝ – креолка, а дъщеря им, родена през 1821 г., била събрала в себе си най-хубавите черти и на двамата. Влюбила се безкрайно в живота още съвсем малка, още по-силно заобичала пък мъжете, веднага щом напъпили гърдичките ѝ, като въобще не се възпротивила на родителите си да я омъжат едва шестнайсетгодишна. Съпругът ѝ бил обаче бил строг офицер с чин лейтенант и след като му се наситила, красавицата започнала да се отегчава от войнишките му номера и нрав.

Мари Долорес Елиза Розана Гилбърт, известна още с артистичния псевдоним Лола Монтес

Тогава решила да стане привличаща погледите на силния пол танцьорка и избягала от семейното огнище чак в Европа – първо в Англия, после в Париж, Виена и т.н. Така Мари Долорес Гилбърт започнала мечтания живот, изпълнен с представления и любовници от всякакъв вид - офицери, журналисти, бизнесмени, художници, музиканти - известно време тя била гадже с великия унгарски композитор и пианист Ференц Лист, накрая прикоткала в чаршафите си дори крал Лудвиг I Баварски.

Ами, низвергната от всички театри в Бавария заради натрупана най-вече в Лондон лоша репутация на лесно достъпна дама, Лола Монтес се примолила за специална аудиенция при краля с цел да получи благословията му да се изяви в неговата Бавария. Виждайки я, според адютантите му, Лудвик I веднага луднал по нея, запленен от излъчвания от на талази от знойната красавица сексапил и бързо, бързо удовлетворил желанието ѝ. Давайки си сметка колко много може да спечели от благоволението му, американо-ирландката с креолска кръв въобще не се поколебала да му стане метреса №1. Кралят съответно ѝ предоставил цялата Мюнхенската опера за три представления, които обаче се оказали пълен провал - тълпата освиркала танцьорката с недопустима за баварците фриволна нравственост, не бил пожален от дюдюканията и суверенът, който по принцип бил доста презиран от поданиците си. Но влюбеният крал въобще не се впечатлил, продължил да превъзнася любовницата си пред всички придворни и познати, накрая я направил графиня. За капак я настанил в огромно имение със замък, където тя да му спретвала частни представления. Безпрецедентното залитане на монарха по танцьорката накарало обкръжението му да го призове да се раздели с нея, но той категорично отказал. Едва след народното въстание през 1848 г., обхванало земите на почти цялата днешна Германия, кралят се решил да натири любимата си и тя се върнала в Англия. Там обаче мощната пуританка - кралица Виктория, ѝ забранила да се изявява на сцена и Лола Монтес била принудена да хване първия параход за родния Ню Йорк.

Уморена от изтощителния си живот в секс, шампанско и танци, Мари Долорес Елиза Розана Гилбърт посвещава остатъка от дните си в служба на Господ-Бог и умира, ненавършила и 40 години в леглото на ... методистки свещеник!

Родената през 1837 г. във Флоренция Вирджиния Елизабета Луиза Карлота Антониета Тереза Мария Олдоини, наречена по-късно от сънародниците си „Перлата на Италия“, била изпратена в Париж едва навършила 19 години, за да съблазни император Наполеон III. Тайна мисия да служи на интересите на краля на Пиемонт и Сардиния и по-късно обединител на Италия Виктор Емануил II ѝ била възложена лично от него в столицата на държавицата му - Торино след прекарани заедно няколко незабравими любовни нощи. Като идеята за възлагането на шпионски задачи на младата палавница била на премиер-министъра му Камило Бенсо Кавур, който обаче не се интересувал от ласките ѝ, а от нейното умение да ги раздава, за да подчинява с тях. Замисълът на двамата държавници бил хубавицата да се добере до леглото на императора на Франция и племенник на великия Наполеон I, за да влияе в леглото върху политическите решения на френския император.

Вирджиния Олдоини

Осъзнавайки невероятната си красота и силно пристрастена към сексуалните приключения, графиня Кастильоне – титла, получена след натъкмения ѝ ранен брак с италиански благородник, се преместила в Париж, придружена от съпруга си. Лансирана в императорския двор благодарение на приятелствата на посланика на Виктор Емануил II, тя срещнала Наполеон III в началото на 1856 г. на бал в двореца Тюйлери и магията се случила – тоест императорът я харесал. Сексуалната им връзка обаче се отприщва от яка, по-яка, няколко месеца по-късно, през октомври, на свечеряване в прочутия парижки парк „Сен Клу“. Явно наред с подлудяването на императора с креватните си умения, Вирджиния е успяла да изпълни първата част от възложената ѝ мисия, защото през ония дни кралството на Пиемонт и Сардиния било допуснато като равно на тогавашните „Велики сили“ на масата на преговорите, където се решавало преначертаването на границите на Европа след победата над Русия в бушувалата през ония години Кримска война.

Прелюбодеянието ѝ обаче, при това изкарано на показ пред цяла Франция, предизвикало скандал в семейството на граф Кастильоне и той се принудил да се раздели с половинката си. Завърнал се в Италия разорен, продал имотите и вещите си, за да изплати стари дългове, а Вирджиния продължила бурната си афера с Наполеон III още цели две години, като го склонила Франция да обяви война на Австрия и да я прогони от Централна и Източна Италия, предавайки тази част от Апенините под скиптъра на Виктор Емануил III без неговата кекава армия да пролее и капка кръв.

Но един ден, точно в разгара на чаршафните страсти, според тогавашни вестникари императорът открил, че топ шпионката била във връзка с няколко италиански революционери – гарибалдийци, борещи се за обединението на страната си, включително с един, който се опитал да го убие. Тази версия обаче е опровергана както от италиански, така и от френски историци, според които ревнивата императрица Евгения била скроила капан на влюбените гълъбчета – наела няколко италиански хранимайковци, които изчакали императора в гнездото на тайните му срещи с Вирджиния, уж за да симулират атентат и той да натири Вирджиния. Но бдителен бодигард на монарха пронизал с кама появилия се в антрето на апартамента мъж и той не можал да свидетелства, както била замислила императрицата, че бил нает да убие владетеля.

Както и да е, но заподозряна в държавна измяна, графинята е експулсирана от Франция от тайни агенти, като обаче продължила да посещава европейските кралски дворове и да се радва на достатъчно внимание и преклонение. Като десетина години по-късно, някъде през 1869 – 1870 г., Наполеон III, остарял и осъзнал чара на любовницата си, която не можел да забрави, я повикал обратно в Париж, за да защити каузата на Франция пред канцлера на Прусия и да предотврати окупацията на Париж от германските войски. Графинята успяла и в тази мисия, но след революцията от 1871 г. и Парижката комуна империята обаче се разпаднала, отваряйки път на републиканския тертип управление на Хексагона.

Платно с Вирджиния Олдоини и Наполеон III

Първият ѝ президент Адолф Тиер обаче изпратил благодарствено писмо на графинята за помощта, която оказала на Франция, спасявайки я от германски погром, като ѝ осигурил щедра пожизнена пенсия и просторно жилище на прочутия парижки площад „Вандом“. Вирджиния приела, но отвратена от утвърждаващия се нов свят без аристократичен блясък, който тя вече не разпознавала, се затворила в дома си. Нарцистична до мозъка на костите, италианката според съвременниците ѝ не могла да понесе остаряването и наредила всички огледала в апартамента ѝ да бъдат покрити с бяло платно. И излизала на разходка само след залез слънце, значи след притъмняване, за да не се разкриват опустошенията, които времето било нанесло върху красотата ѝ. Графинята Кастильоне починала сама, на 62-годишна възраст, заобиколена от препарираните останки на нейните кучета.

Феликс Фор е президент на Френската република от 17 януари 1895 г. до 16 февруари 1899 г. - денят на смъртта му, ден, който е останал в историята заради особените, ако не и странни, обстоятелства около него. Ами, пренесъл се бил в отвъдното държавният глава след ожесточен орален секс, произведен от любовницата му Маргьорит Щайнел. Приживе Фор бил наречен „Президентът Слънце“ заради пословичната му суета – прозвище, препратка към друга, много по-известна историческа личност, а именно Луи XIV, „Кралят Слънце“. Специален звънец, инсталиран в тайния вход към Елисейския дворец в Париж, оповестявал посещенията на многобройните му любовници и се е говорело, че президентът е поддържал страстта си свръхжива, приемайки комплекс от модерни по онова време афродизиаци. Тези подробности обаче стават известни след смъртта му и може би са просто слухове и клюки, чийто произход се приписва най-често на разюздано репортерско въображение.

Маргьорит Щайнел

А Маргьорит Щайнел, известна като Мег, е забележително привлекателна тридесетгодишна жена, произхождаща от семейство на богати провинциални индустриалци. Тя е родена като Маргьорит Жан Жапи през 1869 г. в град Бокур, дъщеря е на Емили и Едуар Жапи, през 1890 г. се омъжва за френския художник Адолф Щайнел, който пък е син на прочутия майстор на четката и палитрата Луи Шарл Огюст Щайнел. Към края на 19-ти век младото семейство открива литературен салон в Париж, който постепенно привлича видни интелектуалци, включително Емил Зола, Шарл Гуно и Рене Лалик. Така съпругът Адолф успява да си осигури няколко поръчки - той също е художник като баща си, до оня момент няма комерсиален успех, но благодарение на връзките на жена си проправя път в арт-бизнеса. А тя била приемала винаги кариерата му присърце и не ѝ пукало, ако прекарвала твърде много време с благородниците, които се тълпели из литературните салони, включително и в нейния. И през 1897 г. пристигнала най-престижната поръчка и съответно се очертал контакт на най-високо равнище – този с френския президент Феликс Фор, с когото Адолф се сприятелява и на когото рисува монументален портрет.

Но художникът не е единственият, който става близък с Фор - Маргьорит и президентът си допадат, тя е очарована от властта и двамата започват да се срещат в потайни будоари. Така изминали почти две години, а на 16 февруари 1889 г. хубавицата била повикана от президента - Феликс пожелал тя да го навести в „синята стая“ на Елисейския дворец, където обикновено той приемал любовниците си. Около седем часа вечерта началникът на кабинета на президента Фор обаче бил повикан точно от синята стая, където според слуховете мадам Щайнел седяла пред изпадналия в полусъзнание мъж разголена, на колене, крещейки и отчаяна, с коса, сплетена в сковаващите се ръце на президента Фор. Няколко часа по-късно той починал и из Париж започнали да се носят шеги за неговата „щастлива смърт“, а Маргьорит била наречена „гробарката – царица на възнасящото те в небесата фелацио“. Като това въобще не попречило да се понесе славата ѝ на изкусна съблазнителка, успяла да прекара във времето занапред през чаршафите си плеяда високопоставени и богати любовници -  английски аристократи, немски бизнесмени, френски благородници и дори кралят на Камбоджа.

/Дописката, сглобена от текстове в английски, италиански и френски шарени списания, продължава следващата събота./