Как чуват птиците?

Повечето видове имат много остър слух

Вече е изяснено, че някои птици имат ехолокатори

Совите долавят писъка на мишка от 10 метра

Слуховият орган на птиците е устроен по-просто, отколкото при бозайниците. С изключение на совите птиците нямат външно ухо, слуховият им канал е по-къс и вместо сложното устройство /охлюва/ имат само една леко извита тръбичка. И въпреки това повечето птици чуват много добре.

Совите имат много остър слух. Те чуват писъка на мишка от 10 метра и могат да я уловят, без да я виждат, ориентирайки се само по слуха. Той помага и на другите хищни птици. Глухарят също има остър слух. Ако не токува, никой не може да се приближи до дървото, на което е кацнал в гъстата горичка /даже на разстояние един изстрел/. Човек трябва да се приближава много предпазливо-щом изпука някое клонче, голямата горска птица шумно излита от дървото.

Вече е изяснено, че някои птици имат ехолокатори. В планините на Централна Америка живеят крилатите същества гуахаро, които приличат на козоидите. Размахът на крилата на тези шоколадовокафяви птици е около метър. Гнездят и излюпват малките си в дълбоките тъмни пещери, където всъщност прекарват и деня. Привечер излитат да търсят храна, която се състои от плодовете на палмите. През периода на гнездене птиците непрекъснато се връщат в пещерите, за да хранят малките си. Учените се заинтересували как гуахаро се ориентират в тъмнината на пещерите, не се блъскат в стените и намират гнездата си. Установено било, че по време на полет те издават звуци с честота около 7000 трептения в секунда и улавят отражението им от стените на пещерата. Днес броят на тези интересни птици е силно намален. Местното население много цени месото им и особено мазнината, получавана от тях и безогледно ги избива.

По крайбрежието и островите на Индийския океан има големи колонии на бързолетите салангани. Това са същите птички, чиито гнезда се ценят в Югоизточна Азия като изключителен деликатес. Те гнездят в пещерите, като правят гнездата си от слюнка и ги прикрепват към отвесните стени. Много ловко и с голяма скорост саланганите минават през тесните отвори, които са малко по-големи от размаха на крилата им. Опитите показват, че и тези птици имат ехолокатор, който “работи” на горната граница на звуците, възприемани от човека. Установено е, че ехолокаторите имат и някои пойни птици, совите и големият свирец.

Дивите животни ще споделят ли съдбата на американските бизони?

Лосовете изчезват от канадските гори.

Открай време Северна Америка и умерената зона на Европа се обитават от един огромен бозайник, живеещ все по-неопитомен /въпреки многократните и продължителни опити да се одомашни/-лоса. Независимо от голямата маса, която разнася нагоре надолу из необятните северни простори, животното е твърде решително, пъргаво, бързо. Подгонено или ранено, то е в състояние да ликвидира на място с острите си копита врага, човек, вълк или даже мечка. Но тези опасности най-малко спират канадските авантюристи, които унищожават лосовете в страната - в интерес на дребния бизнес.

За частните притежатели на хотели и ресторанти уловът на тези северни великани е важно приходоносно перо. Доставчиците използват най-модерни прийоми: като се почне от употребата на шейни за заграждане на лосовете и от нощния лов на фарове и се стигне до стрелбата от самолети. “Лосовете от околните райони скоро ще бъдат изтребени и така ние ще бъдем свидетели на опустошаването на нашите гори от пристигащите от юг предимно американци, чийто единствен интерес е бързо да свършат работата си и да се върнат у дома”-сподели преди време един притежател на търговска компания в писмо до министъра на природните ресурси.

Отрицателният факт е налице - лосовете изчезват от канадските гори. В северозападната част на Онтарио животните са намалели. В централните области на провинцията вече са наполовина, а на север са четвърт от първоначалните запаси. Тези цифри ужасяват и ловци, и биолози и други любители на природата, и даже политици. Природозащитниците са обезпокоени от обстоятелството, че намаляването на лосовете трудно ще бъде спряно-явно тия животни ги грози съдбата на американските бизони, които от наколко десетки милиона сега са няколко десетки хиляди.

Зимно бърне - най-дребната патица

Завръща се от юг още през зимните месеци и затова се нарича зимно бърне.

Може да се каже, че зимното бърне или примкарът е най-дребната ни патица. Голяма е почти колкото гълъб. Мъжкият е с кестеняво чело, теме, тил и долна част на главата. Зад очите има широка тъмнозелена препаска, обградена с контрастна бялоохриста ивица. Гърдите са напетнени с кръгли тъмни петна. Гърбът и слабините са фино раирани в сиво. Тилните перца са удължени като качулка. Човката е сивочервеникава, а краката -сивокафяви. Общият тон на окраската на женската е по-тъмен и огледалото е по-голямо, отколкото при женската на лятното бърне.

У нас често се среща по време на прелета. Завръща се от юг още през зимните месеци и затова се нарича зимно бърне. Звуците му наподобяват израза “прим-прим”, от където е получило другото си име - примкар.