Никой не извършва възстановителни работи
Големите международни монополи къде ли не са пуснали злокобните си пипала, жадни за изсмукване на богатства. Но като че ли твърде хищни са в Югоизточна Азия, особено що се касае до горското й имане. Дървесинните ресурси на тази част на континента се „лапат като топъл хляб”. Компаниите търгуващи с дървен материал, изсичат огромни горски участъци. И най-лошото е, че никой не извършва възстановителни работи.
И цялата тази ситуация води към изключително опасни икономически и екологически последици. Жулената от слънцето оглена почва е „газена” от ерозията. Проливните дъждове отнасят плодородния почвен слой, предизвикват наводнения. Наред с монополистичната експлоатация всички тези процеси се засилват и от архаичната система да се усвояват земеделски площи чрез поголовно изсичане и изгаряне на горската растителност.
За някакви си десетина години горската площ на Филипините се е намалила с 26 %, а на Тайланд-с 9 %, на Полуостровна Малайзия-с 16 %. По официални данни в Югоизточна Азия /и то само в страните, където действително се отчитат тези неща/ годишно лесовете намаляват с по 1 милион хектара.
В Полуостровна Малайзия девствените гори вече заемат по-малко то половината от цялата горска площ. Преди 20-тина години гъсти джунгли са покривали над половината територия на Тайланд. Сега горите са запазени само в районите, обявени за национални паркове. Пресметнато е, че лесът се унищожава 30 пъти по-бързо, отколкото се възстановява. Ако не се спре хищническата сеч, тайландските гори ще бъдат напълно ликвидирани.
Грабодерството спрямо горите води до ликвидиране на ценни дървесни породи и до трагично обедняване на горската флора. Вярно е, на много места възниква вторична растителност. Но нейните качества са далече по-ниски в сравнение с приказните, девствени „гори телилейски”. А заедно с флората лесовете губят и фаунистичните си дадености. Някои интересни животински видове вече са станали само „зоопаркови жители”.
Докога алчната механизация на монополите-„природопокорители” ще гълта горите на Югоизточна Азия не се знае. Но истината е доста черна: не е изключено твърде скоро тази част от континента да „замирише” на пустиня.
Юли е типичен летен месец-с много слънце и високи температури, чийто средни месечни стойности са с няколко градуса по-високи от юнските. Отбелязват се и рекордни горещини - над 40 градуса. Валежите са малко, а безоблачните дни - много.
Животинският свят през юли си има свои особености. Зайците и сърните все още сватбуват, докато за повечето видове от другия дивеч размножителния период е приключил. Малките вълчета и лисичета получават първите си уроци по хищничество. Тук-там се чува и песента на пъдпъдъците. Като трият рогата си в дърветата, елените разкъсват ненужната вече корица, която ги покрива. Дивите патици започват да линеят. Повторно гнездят дивите гълъби и гургулиците.
Истинските ловци не трябва да стоят със скръстени ръце. Необходимо е да се извършват някои ловно-стопански дейности, като опазване на люпилата и приплодите на дивите животни по време на усилената механизирана жътва, събиране на отсевки след вършитбата, които служат за храна на дивеча през зимата. Нека припомним на ловците: унищожаването на хищниците е важна ловно-стопанска задача.
Свиня и глиган
/басня/
Свинята рече на глигана:
-Защо скиториш по балкана?
Ела до поживееш вкъщи!
Ала глиганът се намръщи:
-За мене е въпрос на чест
да бродя родния ни лес.
И предпочитам да умра
сред хубавата ни гора
от пушката на някой лош
ловец, а не от нож.
Въдичарството-спорт на бъдещето.
Въдичарите вярват в това, което желаят.
Въдичарите знаят: чакай и ще дочакаш.
Търпението е първата храброст на въдичаря.
Търпението на въдичаря е изкуството да се раздава.
На успех въдичарите не се насищат никога.