Черна истина

Дървесните ресурси се „лапат като топъл хляб“

Никой не извършва възстановителни работи

Големите международни монополи къде ли не са пуснали злокобните си пипала, жадни за изсмукване на богатства. Но като че ли твърде хищни са в Югоизточна Азия, особено що се касае до горското й имане. Дървесинните ресурси на тази част на континента се  „лапат като топъл хляб”. Компаниите търгуващи с дървен материал, изсичат огромни горски участъци. И най-лошото е, че никой не извършва възстановителни работи.

И цялата тази ситуация води към изключително опасни икономически  и екологически последици. Жулената от слънцето оглена почва е „газена” от ерозията. Проливните дъждове отнасят плодородния почвен слой, предизвикват наводнения. Наред с монополистичната експлоатация всички тези процеси се засилват и от архаичната система да се усвояват земеделски площи чрез поголовно изсичане и изгаряне на горската растителност.

За някакви си десетина години горската площ на Филипините се е намалила с 26 %, а на Тайланд-с 9 %, на Полуостровна Малайзия-с 16 %. По официални данни в Югоизточна Азия /и то само в страните, където действително се отчитат тези неща/ годишно лесовете намаляват с по 1 милион хектара.

В Полуостровна Малайзия девствените гори вече заемат по-малко то половината от цялата горска площ. Преди 20-тина години гъсти джунгли са покривали над половината територия на Тайланд. Сега горите са запазени само в районите, обявени за национални паркове. Пресметнато е, че лесът се унищожава 30 пъти по-бързо, отколкото се възстановява. Ако не се спре хищническата сеч, тайландските гори ще бъдат напълно ликвидирани.

Грабодерството спрямо горите води до ликвидиране на ценни дървесни породи и до трагично обедняване на горската флора. Вярно е, на много места възниква вторична растителност. Но нейните качества са далече по-ниски в сравнение с приказните, девствени „гори телилейски”. А заедно с флората лесовете губят и фаунистичните си дадености. Някои интересни животински видове вече са станали само „зоопаркови жители”.

Докога алчната механизация на монополите-„природопокорители” ще гълта горите на Югоизточна Азия не се знае. Но истината е доста черна: не е изключено твърде скоро тази част от континента да „замирише” на пустиня.

Лятна грижовност за дивеча

Юли е типичен летен месец-с много слънце и високи температури, чийто средни месечни стойности са с няколко градуса по-високи от юнските. Отбелязват се и рекордни горещини - над 40 градуса. Валежите са малко, а безоблачните дни - много.

Животинският свят през юли си има свои особености. Зайците и сърните все още сватбуват, докато за повечето видове от другия дивеч размножителния период е приключил. Малките вълчета и лисичета получават първите си уроци по хищничество. Тук-там се чува и песента на пъдпъдъците. Като трият рогата си в дърветата, елените разкъсват ненужната вече корица, която ги покрива. Дивите патици започват да линеят. Повторно гнездят дивите гълъби и гургулиците.

Истинските ловци не трябва да стоят със скръстени ръце. Необходимо е да се извършват някои ловно-стопански дейности, като опазване на люпилата и приплодите на дивите животни по време на усилената механизирана жътва, събиране на отсевки след вършитбата, които служат за храна на дивеча през зимата. Нека припомним на ловците: унищожаването на хищниците е важна ловно-стопанска задача.

Свиня и глиган

/басня/

Свинята рече на глигана:
-Защо скиториш по балкана?
Ела до поживееш вкъщи!
Ала глиганът се намръщи:
-За мене е въпрос на чест
да бродя родния ни лес.
И предпочитам да умра
сред  хубавата ни гора
от пушката на някой лош
ловец, а не от нож.

Риболовни мъдрости

Въдичарството-спорт на бъдещето.
Въдичарите вярват в това, което желаят.
Въдичарите знаят: чакай и ще дочакаш.
Търпението е първата храброст на въдичаря.
Търпението на въдичаря е изкуството да се раздава.
На успех въдичарите не се насищат никога.

Най-четени