Алма Матер лидер в 22 специалности

Техническият университет е на второ място - води в 6 от 11 направления, на трета позиция е Медицинска академия

МОН представи рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г.

Средният успех от дипломата на първокурсниците е 5,14

Соня Диева

Софийският университет “Св. Климент Охридски” за поредна година оглавява класацията на Рейтинговата система на висшите училища в България в 22 професионални направления от общо 29, които предлага. На второ място е Техническият университет, който води в 6 от общо 11 специалности. Трето място заема Медицинска академия София - водеща във всички 5 специалности, по които обучава студенти. Следващите места в класацията се заемат от Химикотехнологичния и металургичен университет, който има три първи места от общо шест, по които обучава, Аграрния университет в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, които имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват само по едно направление.

Министерството на образованието и науката представи новата рейтингова класация на висшите училища в България за 2025 г. в Националния археологически институт с музей при БАН. Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев определи рейтинговата система като една от най-завършените в международен план поради големия брой показатели за точна информация като качеството на обучението и научната дейност, реализацията на завършилите, размера на доходите им след дипломирането и обратната връзка на студентите. Тази година за първи път е включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер.

Новото издание на рейтинговата система показва, че придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда. За 2025 година 85% от наетите висшисти, завършилите през предходните 5 години магистърски програми след средно образование и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование, работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции.

Безработицата на завършилите висше образование вече шеста година е на рекордно ниско ниво от 2,2%, а доходите им за последните 5 години се удвояват, а за последните 10 години се утрояват.

Има различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, но новата тенденция е тези неравенства да се преодоляват. Доходите при по-ниско платените професии, като тези на педагозите, растат по-бързо от средното за страната в сравнение с високо платените професии като IT.

За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията “Медицина” (5.73), “Фармация” (5.70) и “Дентална медицина” (5.63), “Информатика и компютърни науки” (5.62) и “Математика” (5.60). Най-нисък успех от завършено средно образование имат първокурсниците от направления “Материали и материалознание” (4.45), “Металургия” (4.47) и “Животновъдство” (4.49). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната се запазва на миналогодишното ниво от 5.14. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам.

Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 година са “Икономика” (26 996), “Педагогика” (16 713), “Медицина” (13 485) и “Администрация и управление” (11 773). За поредна година най-малко студенти се обучават в направление “Теория на изкуствата” - 53.

Над 10 000 лв. получават магистрите на Американския университет

Военното дело изпревари по заплати IT специалистите

Най-високи заплати получават завършилите “Военно дело” (над 6000 лв.). След тях остават досегашните първенци - завършилите ,“Информатика и компютърни науки” (над 4700 лв.), следвани от дипломираните по “Национална сигурност”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Математика”, “Металургия”, “Обществено здраве”, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, “Енергетика”, “Медицина” и “Електротехника, електроника и автоматика” (между 3300 и 3800 лв.).

С най-висок среден облагаем доход от завършилите магистърски програми са “Администрация и управление” на Американския университет (10 108 лв.),  “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията “Теория и управление на образованието”, “Металургия”, “Фармация” и “Военно дело”, а най-малък - сред завършилите “Транспорт корабоплаване и авиация” и “Изобразително изкуство” (под 75%).

Най-много обучаващи се от други страни има в медицинските специалности

Двоен ръст на чужденците във ВУЗ-овете ни за 10 г.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нарастнал повече от 2 пъти - от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2025 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията “Медицина” (59% от действащите студенти), “Дентална медицина” (48%) и “Ветеринарна медицина” (33%). В още 5 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са “Фармация” (16%), “Туризъм” (14%), “Транспорт, корабоплаване и авиация” (12%), “Музикално и танцово изкуство” (12%) и “Теория и управление на образованието” (11%).

В страната има 111 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. От тези програми 43 са активни, т. е. в тях има записан поне един действащ студент. През 2025 г. активни съвместни програми има в 20 професионални направления в страната, като в тези програми са се обучавали 2,5% от всички действащи студенти.

11 на сто от студентите учат в частни ВУЗ-ове

Софийският университет води и по брой студенти

Най-много студенти има в СУ “Св. Климент Охридски” - 19 799, следван от Университета за национално и световно стопанство с 17 092 студенти и Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с 16 285. В 12 университета в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, а в един от тях под 100. В осемте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават 11% от студентите в страната. Най-много от тях изучават “Театрално и филмово изкуство” - 68%, “Изобразително изкуство” - 43%, “Администрация и управление” - 39%, “Теория на изкуствата” - 36%, “Психология” - 36% и “Национална сигурност” - 32%.

Доходите на младите висшисти увеличени тройно за последните 10 години

Повече учат за медицински сестри и инженери

Можем да отчетем 38% повече студенти, включени в обучение за “Медицинска сестра”, заяви просветният министър Красимир Вълчев.

Сериозен ръст на студентите, които се записват да учат за медицински сестри, инженери, физици и химици през тази академична година, отчете министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г.

Той припомни, че Министерството на образованието и науката провежда политика за преструктуриране на приема във висшите училища и насочване на бъдещите студенти към специалности, в които има най-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Такава е специалността “Медицинска сестра”, която тази година с правителствено решение беше освободена от такси. “Можем да отчетем 38% повече студенти, включени в обучение за “Медицинска сестра”. Това не е достатъчно, но все пак е крачка в положителна посока”, каза министър Вълчев.

“България е в ситуация на недостиг на специалисти в почти всички професии. Най-болезнен е той при инженерно-техническите кадри, тъй като най-силно се отразява на социално-икономическото развитие на страната”, обясни министърът. Той отчете значително увеличение тази година и на студентите в тези специалности. “Имаме 34% увеличение на приема в професионално направление “Химични технологии” - едно от най-важните в индустрия, която е с много висок дял в добавената стойност”, обясни министърът. С 22% повече са и студентите, които са се записали да учат за хидроинженери. За цялото направление “Архитектура, строителство и геодезия” ръстът е 6%, а в “Общо инженерство” -10%. Със 7,5 на сто са се увеличили първокурсниците в друго важно за страната професионално направление - “Енергетика”, в това число и “Ядрена енергетика”. В “Електротехника, електроника и автоматика” се отчита нарастване с 14%, а в “Транспорт, корабоплаване и авиация” -17,5 на сто. Ръст с 22% на новоприетите студенти се наблюдава и в професионално направление “Металургия”.

Отчетено бе, че доходите на младите висшисти са се увеличили тройно за последните 10 години. През 2025 г. средният облагаем доход на завършилите висше образование достига до 2771 лева. През 2015 г. той е бил едва 980 лева.

Най-недисциплинирани са художници и музиканти

Най-редовни на упражнения са бъдещите медици

Над 90% от студентите от направления “Фармация”, “Дентална медицина”, “Ветеринарна медицина”, “Биологически науки”, “Медицина” и “Горско стопанство” потвърждават, че посещават редовно упражнения. А при студентите по специалности “Изобразително изкуство”, “Философия”, “Социология, антропология и науки за културата”, “Музикално и танцово изкуство”, “Национална сигурност” и “Икономика” е отчетена най-ниска посещаемост на упражненията.

По посещаемост на лекциите водещи с над 80% са студентите по “Военно дело” и “Религия и теология”, а на най-ниска позиция са “Ветеринарна медицина” и “Спорт”, където под 30% потвърждават редовно присъствие на лекции.