Труд
Автор:
Ирен Делчева
През зимата температурите ще са около и над нормата
Промяната на климата е нещо естествено и нормално
Топлото време през декември не само тази зима, а и от поредните няколко години разочарова не само децата, но и възрастните. Позабравихме преспите сняг, които натрупваха още през ноември и си отиваха през март. Ще ни зарадва ли бяла покривка по Коледа и Нова година и смениха ли се сезоните в България, питаме синоптика Анастасия Стойчева.
- Г-жо Стойчева, ще ни зарадва ли снегът по Коледа и Нова година?
- Много е голяма вероятността да има застудяване и валежи в края на годината. Дали това ще се случи още преди Коледа, все още конкретен отговор не може да се даде. Числените модели предлагат решение за много дни напред, но спецификата на метеорологичното прогнозиране е такава, че категорични отговори за това дали ще вали сняг на конкретен ден или в период, отдалечен повече от седмица или 10 дни, е спекулативно да се прави. Това, което може да се каже е, че в края на годината - дали това ще са последните 5 или 7 дни, има повишена вероятност за валежи и понижение на температурите. Това, най-вероятно, ще се случи с преминаването на средиземноморски циклони. По-съществените валежи в нашата страна и през зимата, и през лятото са свързани с циклонални области, които минават по различни траектории през Балканския полуостров или в близост и носят такива валежи. От 24-ти декември нататък има повишена вероятност за създаването на подходящи атмосферни условия, при които да има валежи. Това може да е плюс-минус 1 ден.
- С няколко дум - ще има ли истинска зима в България?
- За нас, като синоптици, зима има всяка година. Дали тя ще бъде с валежи и температури под или над нормите, това не отменя факта, че температурите в нашата страна са зимни. Далече сме от есенни, пролетни или летни стойности през декември, януари и февруари. Що се отнася до това дали ще има голям студ, то много рядко в България зимите са студени, но това не означава, че не вали сняг. Даже при топъл фронт през зимата вали най-много сняг, след това минава и студеният фронт. Просто има много особености по зимните циркулации в страната ни. Зима има всяка година, макар и с по-малко валежи.
- А сезоните изместиха ли се - зимата започва по-късно и свършва по-късно, другите сезони - също?
- Астрономическата зима започва на 21-ви декември и тя ще дойде с метеорологичната зима, въпреки че тя е от 1 декември. Като цяло това, което ни предстои, е зимата да е с температури около и над нормата. Както казах, рядко у нас зимите са студени, макар че е имало и такива периоди, но те са далече назад в годините. Възможността за валежи под, около и над нормата е еднакво вероятна.
- През декември и януари София и други места в страната сякаш са под похлупак. На какво се дължат мъглите?
- Да, това са най-мъгливите месеци, освен в случаите когато динамиката на атмосферните процеси е повишена, тоест минават често атмосферни фронтове и това не позволява да се задържи продължително време антициклон в района на Балканите или на североизток от нас. Това не позволява да остарява въздушната маса, да се натрупват замърсители, да се формират инверсионни състояния. Тоест - мъглите напълно естествено зависят от циркулационните особености на съответните месеци, в които са най-типични, това са декември и януари. Дунавската равнина и Горнотракийската низина също са предразположени към образуване на мъгли. Температурите там остават по-ниски на фона на слънчево и доста по-приятно време в планините и планинските райони. Това е типично инверсионно състояние на въздушната маса над Северна България - в Дунавската равнина. Пловдив и Пазарджик също са благоприятни за мъгли през зимните месеци, както и котловините на Югозападна България по долините на реките Струма и Места. Мъглите се дължат на задържането на антициклонално барично поле над страната, с тихо и спокойно време, при което нощното изстиване води до кондензация на влагата в приземния слой. Ако е твърде сухо, мъгли не могат да се образуват. Ако няма вятър през деня, те се задържат поне до обяд, а в част от районите - почти през целия ден. Има малко подобрение на видимостта в часовете след обяд, но съществуват и продължителни мъгли, при които видимостта остава под 1000 метра. В нощните часове и сутрин рано при продължително задържащи се мъгли е възможно видимостта да е под 50 или 100 м, което е много опасно за шофьорите.
- Има ли цикличност в климата или човешката дейност води до аномалии?
- Всяко нещо в метеорологичната редица, което стои вън от средните стойности, се счита за аномалия. Когато човек чуе тази дума, смята, че това е нещо, което никога не се е случвало, но това са всички онези стойности които са над или под средната. И всичко, на което сме свидетели сега, се е случвало и ще се случва. Ако погледнем назад във времето, можем да цитираме доста години, когато температурите са били необичайно високи или ниски. Една от много топлите години по Коледа беше 2009 г. В София температурата стигна до +17,6 градуса. Година по-късно в Плевен беше +18,2 градуса. В Бургас през 1925 г. са измерени +22,6 градуса. През 1897 г. пък пак там са измерени -12,6 градуса, тогава е замръзнало морето. В едно от най-топлите места в България - Сандански, през 1962 г. е било -11 градуса. Промяната на климата е естествено, нормално нещо, това е част от неговите характеристики. Що се отнася до снежната покривка, там също има рекорди. През 2001 г. на Коледа в София тя е била 57 сантиметра.
- Много често между максималните и минималните температури за денонощие има огромна разлика, това нормално ли е?
- Това е напълно нормално в един слънчев ден, особено ако преди това е минал студен фронт, през нощта се е изяснило и вятърът е стихнал, а през деня с южен вятър отново започва затопляне. Това най-често се случва през пролетта и есента. Така е било винаги в нашата страна - големи амплитуди на температурите в денонощието през преходните сезони. Разликата може да бъде над 20 градуса.
- Тези големи амплитуди влияят ли на здравето на хората?
- Това е обсъждана тема. Ние живеем в ниската част на атмосферата и няма начин тези промени да не се отразяват на човешкото здраве, особено при хората, които имат компрометирано такова. Сега работим по един проект на програмата „Коперник“, това е втората му фаза. В него освен стойности, които са свързани с качеството на атмосферния въздух в различни точки на страната, от миналата година публикуваме на сайта ни meteo.bg резултати от числени модели, свързани с полени. В близката година и половина ще започнем да публикуваме и специална формация за връзката между метеорологичните параметри и човешкото здраве - атмосферно налягане, високи или ниски температури и други характеристики. Това очевидно е тема, която представлява интерес за обществото и ние ще се опитаме да го задоволим на базата на нашия опит и знания, и на базата на научно-обоснована методика, включително и на работа с експерти по здраве.
- Съществуват ли климатични оръжия и човек може ли да повлияе на времето?
- На много места се правят опити да се повлияе на времето, на облаци, които могат да се извалят някъде. Това обаче, което трябва да се има предвид е, че атмосферата е една свързана система и влиянието на едно място би могло да промени метеорологичните характеристики на район, който е в близост. Човекът винаги е искал и се е стремял да има все по-големи възможности за контрол на света около себе си. Но трябва да сме с ясното съзнание, че намесата в система, която не можем да контролираме напълно, няма начин да не променя естествените цикли на развитие на процесите. Всички знаем, че ако в един град има малко зелени площи, там ще бъде много по-топло, отколкото там, където има паркове. Така че този въпрос, който ми задавате, съдържа и отговора - ако ние променим околността, няма как да очакваме, че лятото ще е прохладно и хубаво сред бетон.
- Народните „метеоролози“ познават ли какво ще бъде времето по облаците, птиците, вятъра, слънцето?
- За всички облаци, например, има причина, по която се появяват. Всеки един синоптик, като погледне небето, може да каже каква е циркулацията в момента. Има особености, които са наблюдаеми в определена точка, но те са свързани с определени състояния на атмосферата. Но да се правят прогнози на базата на това, ако еди кой си ден вали, то месец юни ще бъде топъл или студен, това е далече от науката.
- Какво е означава температурата е 10 градуса, например, а се усеща като 5?
- Ако отворите нашата страница в секцията „Топлинен комфорт“ ще видите карти, които представят температурата на усещане в синоптичната ни станция. Ако в София в 2 следобед е била 7,3 градуса, то заради това, че относителната влажност на въздуха е 72% и е духал вятър със скорост 1 метър в секунда, то температурата на усещане е 5,3 грама. Това е информация, на която можете да разчитате, защото е направена на базата на научно-обоснована методика. Температурата се измерва при определени условия, навсякъде едни и същи във всички синоптични станции не само в България. Това са стандарти на Световната метеорологична организация. Измерва се на 2 метра височина в изолирани от слънчево греене и вятър станции. Целта на това е да можем да сравняваме температурите, иначе ще сме далече от науката. Има научно обосновани методики, по които навсякъде по света се правят както измерванията, така и прогнозите.
- Преди години имаше много вицове за метеоролозите, но напоследък краткосрочните прогнози за изключително точни. Какво се промени?
- Всяка една прогноза търпи някаква доза несигурност, но сега са много по-точни в сравнение с преди. Ако тогава прогнозите са се правили единствено и само на базата на синоптичния анализ, сега имаме развитието на технологиите през последните години, влизането в численото моделиране. Интегрирането на информацията от спътници, от всякакви други наблюдателни мрежи подобрява резултатите от сметките на числените модели. Много важна е и общата работа, ние работим с колегите извън България. НИМХ е част от Световната метеорологична организация. Стандартите, които поддържаме, позволяват бавно, но сигурно подобряване на онова, което излиза като резултат от нашата работа.
- Прогнозата за времето засяга, както икономиката, така и всеки човек. Има ли интерес у младите хора към вашата професия?
- Точно така, засяга всички. Затова може би хората имат интерес и припознават тази дейност. Професията метеоролог се изучава във Физическия факултет на Софийския университет. Там се изучават всички науки, които са свързани не само с описанието на атмосферата, но и със законите, които контролират и които са причина за случването на едно или друго метеорологично явление, със законите не геофизичната хидродинамика, на термодинамиката. Така че интересът на всеки един човек към метеорологията, трябва да преминава през интереса към физиката и математиката. Тази година има във Физическия факултет повече желаещи студенти, но те са за всички специалности. Физиците са търсени специалисти, тъй като освен метеоролози те могат да станат ядрени физици, инженери, теоретични физици - всички онези, които подпомагат развитието на науката през технологиите.
- Кои са най-големите трудности, с които се сблъсква един метеоролог?
- Първо - да завърши това трудно образование във Физическия факултет, тъй като наистина дисциплините са предизвикателство за ученик, който приключва средното си образование, без да предполага даже колко много още трябва да научи. После, в зависимост от това къде попадне един метеоролог, той има да набави още знания, които са му нужни, за да упражнява професията си достатъчно успешно. Ние срещаме и всички онези затруднения, с които се сблъскват всички професии в България. Знаете, че има и лекари, без да са лекари, журналисти, без да са журналисти, метеоролози има също без да са такива, без да са стъпвали в метеорологична служба, без да са завършили Физическия факултет. Но, като цяло, всички, които имаме нужното образование, се опитваме да поддържаме едно ниво, да не излизаме от границите на науката и да не отиваме в онези популистки и бомбастични заглавия в медиите. Те могат и да събират погледите, но това е далече и далече от науката.
Анастасия Стойчева е завършила Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специалност метеорология. Има докторска степен по темата “Мъглите в София”. В Националния институт по метеорология и хидрология работи от 16 май 2000 г. От 2016 г. е ръководител на отдел “Метеорологични прогнози”, а от 2022 г. е директор на департамент “Прогнози и информационно обслужване”.
