Труд
Автор:
Труд онлайн
Астрономите са забелязали квазилуна близо до Земята – и според ново проучване, малката космическа скала вероятно се намира близо до нашата планета, без да е забелязана от телескопите, от около 60 години, съобщава CNN.
Новооткритият небесен обект, наречен 2025 PN7, е вид астероид близо до Земята, който орбитира около Слънцето, но се намира близо до нашата планета. Подобно на нашия свят, 2025 PN7 изминава една година, за да завърши една орбита около Слънцето.
Квазилуните се различават от временните минилуни, които от време на време орбитират около Земята, като 2024 PT5, която обикаляше планетата в продължение на два месеца през 2024 г. и може да е древен фрагмент, изхвърлен от нашата основна луна.
Новооткритият 2025 PN7 е само един от малкото известни квазилуни с орбити близо до нашата планета, включително Kamo‘oalewa, за който също се смята, че е древен лунен фрагмент. Kamo‘oalewa е една от дестинациите на китайската мисия Tianwen-2, стартирана през май, чиято цел е да събере и върне проби от космическата скала през 2027 г.
Earth’s new quasi-moon has likely hidden in plain sight for decades https://t.co/rvqUjxYfXj pic.twitter.com/lI9nymP9vl
— New York Post (@nypost) September 15, 2025
Обсерваторията Pan-STARRS, разположена на вулкана Халеакала в Хавай, засне наблюдения на 2025 PN7 на 29 август. Архивните данни разкриха, че обектът е бил в орбита, подобна на тази на Земята, в продължение на десетилетия.
Квазилуната е успяла да убягне от вниманието на астрономите толкова дълго, защото е малка и бледа, каза Карлос де ла Фуенте Маркос, изследовател от факултета по математически науки в Университета Комплутенсе в Мадрид, който наскоро написа статия за космическата скала. Статията беше публикувана на 2 септември в списанието Research Notes of the American Astronomical Society, което е предназначено за актуални астрономически наблюдения, които не са преминавали през рецензиране.
Космическата скала се движи на разстояние 186 000 мили (299 337 километра) от нас, когато е най-близо до нашата планета, каза де ла Фуенте Маркос. За справка, 2025 PN7 е на средно разстояние 238 855 мили (384 400 километра) от Земята, според NASA.
„Тя може да бъде засечена от наличните в момента телескопи само когато се приближи до нашата планета, както стана това лято“, обясни де ла Фуенте Маркос. „Прозорците за видимост са малко и са рядко. Това е предизвикателен обект.“
Откриването и изучаването на квазилуни може да разкрие повече за нашия кът от вселената, каза де ла Фуенте Маркос.
„Слънчевата система е пълна с изненади, затова продължаваме да търсим“, написа той в имейл. „За околностите на Земята съществуването на 2025 PN7 предполага, че може да няма долна граница за размера на квазисателит.“
Временен спътник
Астрономите все още се опитват да определят размера на 2025 PN7. Размерът му е около 30 метра, което е разумна оценка, каза де ла Фуенте Маркос. Според EarthSky той може да има и диаметър от 19 метра.
Де ла Фуенте Маркос каза, че космическата скала в момента е най-малкият известен квазилуна, който е орбитирал в близост до Земята.
С течение на времето 2025 PN7 преминава от по-близка, по-кръгла орбита, подобна на земната, към подкована орбита, подобна на тази на Камооалева. По време на подковата орбита космическата скала може да достигне разстояние от 297 милиона километра от Земята.
Очаква се квазилуната да остане в настоящата си орбита близо до Земята за още около 60 години, преди гравитационното притегляне на Слънцето да я върне в подковата орбита.
Остават въпроси относно състава на космическата скала, който понастоящем е неизвестен.
„Въз основа на малкото, което знаем досега, почти сигурно е, че става дума за скалист и естествен обект – понякога стари спътници и ракетни отпадъци се оказват в такива орбити, много близки до Земята, но често можем да различим „естествените“ (например астероиди) от „изкуствените“ (например спътници) въз основа на това как се развиват орбитите им в кратки времеви периоди“, написа в имейл д-р Теди Карета, асистент-професор в катедрата по астрофизика и планетни науки в Университета Виланова.
Макар че 2025 PN7, подобно на Камооалева, също може да е част от Луната, са необходими повече данни, за да се потвърди това, каза де ла Фуенте Маркос.
Де ла Фуенте Маркос вярва, че 2025 PN7 произхожда от астероидния пояс Арджуна. За разлика от основния астероиден пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, астероидът Арджуна не е отделен пояс. Вместо това, те са група от малки космически скали, които имат орбити около Слънцето, подобни на тези на Земята.
Преди това де ла Фуенте Маркос беше предложил, че минилуната 2024 PT5 също е астероид от Арджуна, който може да е дошъл от Луната на Земята, преди да стане част от пояса.
„Сега знаем, че материалът, изхвърлен по време на лунни удари, може да допринесе за членовете на вторичния астероиден пояс Арджуна“, каза де ла Фуенте Маркос. „Въпреки че квазилуните и минилуните могат да се приближат много до нашата планета, те обикновено не представляват риск от сблъсък със Земята, така че 2025 PN7 не е заплаха.”
