Труд
Автор:
Тодор Токин
Младите хора у нас са готови да направят компромис със своите свободи в името на по-добър стандарт на живот
Политиците се опитват да атомизират обществото, което създава предпоставки за авторитаризъм
Младите хора у нас не вярват в демократичната форма на управление, не вярват в институциите, което създава много сериозни предпоставки за делегитимирането на политическата ни система, смята младият политолог Атанас Радев, председател на Националния младежки форум. Той цитира национално представително проучване на фондацията „Фридрих Еберт“, според което 19% от младите хора у нас харесват диктатурата, за 6 години доверието им в ЕС е спаднало с 26 процента, а към НАТО – с 10 на сто. Според Радев 56 процента от младите, които са завършили конкретни специалности, не работят по тях. Което означава, че образователната ни система не се е справила. И в такъв момент почваме да търси отговор на въпроса как държавата се ангажира с тези проблеми.
- Национално представително проучване на фондация „Фридрих Еберт“ за социологическия портрет на днешната младеж, показа, че 19% от младите хора у нас харесват диктатурата. Не е ли странно, че в Сърбия и Турция студентите протестират срещу диктатурата, а всеки пети от нашите младежи я харесват и предпочитат. Какви са вашите обяснения на този шокиращ факт, господин Радев?
- Очевидно някъде по трасето не сме се справили с нашите политики за младите хора. Защото това, което отчетливо се вижда е, че не само 19 процента подкрепят диктатурата като форма на управление, но и 39 процента смятат, че трябва да има силен лидер, който да не се съобразява нито с парламент, нито с избори. Което означава, че има сериозен конфликт с демокрацията като форма на управление. Отделно от това прави впечатление, че доверието към всички институции рязко е спаднало, също така и към Европейския съюз с 26 процента – от 50 на 24 на сто.
- За какъв период от време говорим?
- За последните шест години. Предишното изследване бе през 2018 година. Има намаляване на доверието към НАТО с 11 процента. И към парламент и към правителство у нас – имаме сериозен системен проблем, защото младите хора първо не вярват в демократичната форма на управление, не вярват в институциите...
- Което какво означава?
- Че се създават много сериозни предпоставки за делегитимирането на политическата ни система. И обществото би трябвало да се стресне от това, което се случва, и да се предприемат съответни политики в тази посока. Още по-притеснително е, че в предходното изследване не е имало противопоставяне между националната и европейската ни идентичност. А сега на въпроса – в каква степен вие виждате себе си като българин и европеец – се наблюдава напрежение между европейската и националната идентичност, което създава допълнителна конфронтация в обществото. Заем, че българите имат положително отношение към ЕС и европейските институции...
- 59 процента бе одобрението в едно от последните социологически проучвания...
- Да, но всъщност младите ни хора ни казват други неща, което означава, че ние нямаме връзка с тях и няма мостове помежду ни да се говори за това. Вижте, 56 процента от младите, които са завършили конкретни специалности, не работят по тях. Което означава, че образователната ни система не се е справила. И в такъв момент почваме да търси отговор на въпроса как държавата се ангажира с тези проблеми, защото очевидно те не са тренд. За младите хора се говори на свикания от президента Консултативен съвет по национална сигурност по отношение зависимостите сред младите хора. Ние поставихме наши искания пред държавни институции, които правят политиката за младежта, но, както се казва, всяко чудо за три дни. А ние искаме младите хора да бъдат конкурентно способни, да имат професионални умения и компетентности. Има една създадена илюзия, че младите хора ще бъдат новият политически елит. Да, но те нямат опит в участие в политическия живот. Макар че според проучването на „Фридрих Еберт“ доверието в политическите партии е единственото, което се е качило на фона на всички останали.
- Изненада! Как си го обяснявате това?
- Това е резултат от протестите през 2020 година, защото на тях протестираха предимно младежи срещу корупцията и за върховенство на правото. Въртяха се легенди за младежи, които учат в чужбина и са се върнали за лятната ваканция и отишли да протестират в центъра на София. В проучване, което бях правил за бакалавърската ми теза, излезе, че протестите от 2020 година всъщност са първият досег на това ново поколение с политическия процес. Интересът към политиката според проучването се е увеличил с десетина процента, което предвид политическата криза, в която живеем, е напълно в реда на нещата. Но се вижда отчетливо, че младите хора са загрижени преди всичко за собствената си личност и виждат бъдещето на България много песимистично. Има счупени връзки между индивидуалното и колективното, младите хора нямат усещането за нещо колективно, те участват в подписки и бойкоти, но по същество тези актове са индивидуални и са на много по-ниско ниво от това да излязат и да протестират, на фона на нашите приятели от Сърбия.
- Сърбите дадоха урок как се правят тези неща – пет месеца по улиците...
- Колегите от сръбския студентски съвет са много активни в организацията на протестите и открито не подкрепят политиката на управляващите. Там има много по-ориентиран ценностен компас, докато ние се водим по-скоро от прагматични аргументи. Според проучването на „Фридрих Еберт“ младите хора у нас са готови да направят компромис със своите свободи в името на по-добър стандарт на живот. Което означава, че материалното е по-важно от свободата. Назрява конфликт в едно нормално демократично общество – когато няма целенасочени политики в тази посока, ще си берем плодовете. Правихме анализ на държавната политика за младежта, от който ясно се вижда, че има структурни проблеми по отношение на мястото на ресор „младеж“. Защото младежката политика тотално изпада от Министерството на младежта и спорта. В повечето случаи медиите говорят само за „министър на спорта“, а на въпрос кой е министър на младежта, настава смут в системата и започваме да си измиваме ръцете.
- С какви проблеми се занимава ресор „младеж“, както го нарекохте?
- Със свободното време на младите хора. Това бе и темата на КСНС при президента –къде младите хора употребяват наркотици. Не в къщи, не в училище, а около училище, на улицата, когато имат свободно време. По данни на МВР и Министерството на здравеопазването 30 процента от тези, които употребяват наркотици го правят, защото им е скучно в свободното време. А ние повдигаме темите как младите хора да прекарват това време, как да бъдат ангажирани със смислени неща, да се създават форми за такова участие, да има повече инициатива за младежко доброволчество, да се създават форми за младежко предприемачество, заетост и т.н. Този разговор не се води. 20 процента от младите хора в малките населени места са с ниско образование, нямат достъп до култура, което е много голямо предизвикателство. Тук въпросът опира вече до демографията. Между 25 и 29 години младите са в прекрасна форма да създадат семейства и да раждат деца, но не им се оказва подкрепа. В ЕС жилищната политика за младите семейства е голяма тема.
- Каква е вината на политиците за дереджето на младите хора у нас?
- Политиците разбиват всякакви общности, атакуват организации и институции. Всячески се опитват да атомизират обществото, което създава много добри предпоставки за авторитаризъм, както виждаме от това проучване, което ражда жаждата за твърда ръка и всяване на страхове. Когато едни хора се страхуват и няма разум в тях, могат да бъдат много по-лесно управлявани от гледна точка на емоции и чувства и да не се гледа прагматичната част на управлението.
- Но почти всички партии имат свои младежки организации... Това не показва ли някаква загриженост към младите хора, пък било то и за своите?
- Това е голям въпрос за дейността на младежките крила на политическите партии. Такива имат ГЕРБ, БСП, ДПС, Продължаваме промяната и Демократична България. Правят се младежки крила, но въпросът е какъв им е смисълът. Да си спомним каква роля имаха младежите от БСП, когато имаше трусове около председател на партията. Корнелия Нинова много сериозно им отряза крилете, но те пък бяха първите, които поискаха оставката?
- И двама от тях вече са в парламента – Габриел Вълков и Атанас Атанасов...
- Да, председателят на младежката организация на БСП е председател на парламентарната комисия за младежта и спорта, а председателят на ГЕРБ-младежи, е министър на външните работи. Това са добри примери за включване на млади хора в голямата политика. Но нивото на политическо говорене е изключително ниско. Има приета национална младежка стратегия, има и стратегически заявени цели. Защо никой не повдига въпроса какъв е напредъка по тази стратегия? От сутрин до вечер се занимаваме с това кой какво рекъл, кой какво казал, но не се упражнява контрол върху институциите.
- Как младите хора се отнасят към влизането ни в еврозоната?
- Коментирахме го с колеги, това е стратегически процес, младите хора ще живеят по-дълго в епохата на еврозоната. Но никой не проверява как младите хора се информират по тези въпроси. Макар че има засилен интерес към политиката, това не означава, че младите хора са информирани за политическия процес.
- Споменахте за силна ръка, за лидер, който не се съобразява с парламента. Това ми напомня американският президент Доналд Тръмп, чувства ли се вече влиянието му?
- Беше представено едно проучване за нагласите към управлението на Тръмп. Но не можем да си измием много бързо ръцете с него, защото не могат да обърнат едни нагласи в обществото само с избирането му. Но той чупи демократичния процес и постепенно за това започва да се говори в Европа – когато започва да се концентрира власт в един конкретен човек, това започва да ограничава плурализма на мнения, той концентрира около себе си капитал, който започва да се самовъзпроизвежда и създава условия за икономически неравенства.
- А за спада на доверието към ЕС и НАТО, както сочи проучването на „Фридрих Еберт“ не се ли провижда влиянието на партии като „Възраждане“ и МЕЧ?
- Това може да го гледаме по много критерии, защото в българския политически живот ЕС се свежда първо до касичка и второ, с „Брюксел ни каза“. И в един момент се вижда отсъствието на реален разговор по същество за европейските политики и за позицията на България по конкретни европейски въпроси, как я отстояваме. С колеги от Италия си говорихме, че в сутрешните си тв блокове там представители на управляващите и на опозицията обсъждат конкретни теми от европейската политика. Ние не сме ставали свидетели на такъв разговор. Няма смислен диалог по важните за страната теми и то в момент, когато сме изправени на кръстопът за развитието на ЕС. България има стратегическо решение за влизането ни в еврозоната, но нямаме план как ще стане това, а се занимаваме с дребнотемия и пропускаме важните и съществени за страната въпроси. Каква се, че младите хора са бъдещето на страната, но като не се инвестира в това бъдеще, утре-други ден няма да има кой да изкарва пенсиите и да не може да се погрижи за своите родители. За едно общество е много пагубно, ако не е възпитало децата си в ценностите, на които се крепи то.
- В момента, в който разговаряме, около парламента има протест на МЕЧ...
- Този протест, както и преди това другият за защита на животните показа, че обществото има изострени сетива към несправедливостта, има непримиримост към нея, когато се вземат решения, които създават турболенция в общественото пространство.
- Пече се вот на недоверие към правителството. Смятате ли, че моментът за това е подходящ?
- Не. Стратегическата цел, която правителството и мнозинството е поставило пред страната, е еврозоната. Трябва да се изчака резултатът от конвергентния доклад през юни, пък тогава може да говорим за вотове. А приключилият с хепи енд случай Киселова-МЕЧ само допълнително разклаща институциите, както и оспорването на изборните резултати, което е повратна точка в съвременната българска история. Защото изцяло се подменя доверието към изборния процес, който е фундаментален за демокрацията.
Нашият гост
Атанас Радев е роден на 18 август 1999 г. във Варна, където завършва средното си образование, след това и СУ “Св. Климент Охридски”, степен бакалавър по политология. Владее английски език. Бил е стажант в секретариата на Столичния общински съвет и в дирекция в Министерството на енергетиката. Има няколко публикации, между които “Българското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2018) и въздействието му върху отношенията между България и Северна Македония” и “Особености на президентското слово на Георги Първанов”. Участвал е в Деветата годишна конференция “Балканите в XXI век - българският поглед”. От декември 2023 г. е председател на “Национален младежки форум” и член на дружеството за ООН в България. Член е на студентския съвет в СУ, бил е председател и зам. председател на студентския клуб на политолога.
