Труд
Автор:
Труд онлайн
Доскоро суперклетъчните бури изглеждаха като нещо, което виждаме само по новините от Америка — торнада в Оклахома, градушки с размер на топки за голф и гигантски облаци с форма на гъба. Но климатът вече не признава граници. Най-мощните и разрушителни атмосферни системи – т.нар. суперклетки – вече достигат и Балканите, съобщават от Meteo Balkans.
Това не е обикновена гръмотевична буря. Суперклетката е буря с въртящ се възходящ поток, който може да продължи часове и да покрива десетки километри. Тези атмосферни „чудовища“ комбинират силен вятър, поройни валежи, градушки и най-опасното въртящи се фунии, които понякога се превръщат в торнадо.
През последните години суперклетки са наблюдавани в Германия, Чехия, Сърбия и Румъния. През 2024 г. торнадо с ветрове над 180 км/ч опустоши части от Северна Италия, в Унгария паднаха градушки с размер на ябълки, а Хърватия бе ударена от електрически бури с рекордни 45 000 мълнии за денонощие.
И България вече усеща края на този фронт най-често в Северозапада и Пловдивско, където през лятото паднаха градушки с диаметър 7 см и ветрове, които изкореняваха дървета.
Основният двигател е затоплянето на атмосферата и моретата. Топлият въздух задържа повече влага, а влагата е „горивото“ на бурите. Когато тази енергия се сблъска със студен фронт от север, се ражда идеалната бурна смес. Допълнително влияние оказва и новата траектория на средиземноморските циклони, които все по-често навлизат през Гърция и България — промяна, която обяснява защо бурите у нас идват „от югозапад“, а не от северозапад, както преди.
По данни на сателитната система Copernicus, броят на регистрираните суперклетки в Европа се е увеличил с 35% за последното десетилетие. Балканите вече се намират в зона с висок потенциал за подобни системи, особено през май–юли.
Учените предупреждават, че до 2035 г. броят на дните с „екстремна атмосферна нестабилност“ над България ще се удвои. Това означава по-чести внезапни градушки, поройни ветрове, миниторнада и по-висок риск от наводнения и свлачища. Най-застрашени ще бъдат земеделието и лозарството, където градушките вече причиняват щети за милиони левове.
