Без класици на матурите

МОН следи темпото на преподаване при дистанционното обучение

След 4 януари връщат в клас първо начален етап

4. и 10. няма да имат външно оценяване

Заради дистанционното обучение се предвижда последните теми от учебния материал да отпаднат от изпитите след 7. и 12. клас. Това обяви просветният министър Красимир Вълчев на онлайн дискусия по проблемите на обучението от вкъщи, организирана от омбудсмана Диана Ковачева.

Както в края на миналата учебна година, така и тази вероятно седмокласниците и дванайсетокласниците ще бъдат освободени от част от програмата. За темите по български език и литература това означава без емблематични произведения на родни класици, тъй като промени в учебните програми няма. Последните теми тази година и миналата са сходни, обясни пред “Труд” директорът на столичното 119. СУ Диян Стаматов.

Заради пандемията от коронавирус през пролетта от изпитите по БЕЛ на кандидат-гимназистите отпаднаха произведенията “Бай Ганьо пътува”, Алеко Константинов, “Неразделни”, Пенчо Славейков, “Заточеници”, Пейо Яворов, “По жътва”, Елин Пелин и “По жицата”, Йордан Йовков, както и теми от български език и математика. При зрелостниците по БЕЛ не бяха включени Лириката на Никола Вапцаров, както и романите “Тютюн” на Димитър Димов и “Железният светилник” на Димитър Талев. Паднаха теми и от изпитите по математика, както и от други предмети, по които се държат държавни зрелостни изпити.

“По отношение на 7. и 12. клас ще се проведе външното оценяване със сигурност. Както и предходни години, последните теми няма да бъдат включвани в изпитните материали. Следим темпото, с което “средният учител” разпределя и минава по учебните програми. Не е проблем да бъдат изключени определен брой теми, тъй като изпитите и характерът на въпросите има за цел да мерим знанията с натрупване, доколко те са трансформирани в умения, да мерим функционална грамотност, осмисляне, свързване, анализ на знание. Ще направим анализ вероятно през март, април. Няма проблем част от темите да отпаднат, а ако някой ученик прочете повече, няма да се мине, само ще стане по-знаещ човек”, обясни ситуацията просветният министър.
По думите му за четвърти и десети клас външното оценяване не е задължително, като може и тази година да бъде пропуснато, въпреки че е необходимо и полезно.

Следващата седмица ще бъде взето решение на какъв принцип учениците да се връщат в класните стаи от 4 януари. Решенията ще се взимат локално, като първо ще бъде възстановен учебният процес от 1. до 4. клас и за тези от 7., 8. и 12. клас.

Чака се доставка на компютри

6000 деца повече на уроци от вкъщи

Училищата са раздали 18 000 устройства на ученици

Няма учители без компютри, има ученици без устройства, като от МОН увериха, че годината за последните ще бъде зачетена.

30 000 деца не са включени ефективно в електронно обучение от разстояние, като на пролет те са били 36 000. Това обясни просветният министър Красимир Вълчев.

Има разлика между броя деца, които нямат устройства и тези, които са включени в онлайн обучението, уточни той. “Много от децата имат смартфорни и учат. Те не са в тези 31 000, които не учат. Има и такива с телефони, но не учат”, посочи Вълчев.

Въпреки че училищата са раздали 18 000 устройства на ученици, в момента близо 30 000 учащи се не разполагат с такива, а при учителите няма дефицит, обобщи министърът. “Предприели сме действия за купуването и доставката на 107-108 хил. персонални компютъра, като всеки ден се доставят допълнително. Доставят се и 16 000 лаптопа, които училищата са поръчали”, обясни той.

Учебната година за учениците без устройства ще бъде зачетена. Училищата имат право да заплатят интернета на учениците, които нямат тази възможност, припомни Вълчев.

Брифинг на щаба

Решение за отварянето на детските градини и яслите до края на седмицата

Наблюдават се 15 показателя

Крехка е кривата на намаляване на заболеваемостта се разбра по време на редовният брифинг на щаба. 

“Не се готвим да отворим детските градини и яслите. Към настоящия момент данните, с които разполагаме, не ни водят в тази посока. Следят се данните за заболеваемост, смъртност и още 15 показателя. Остават 4 дни от седмицата, в които ще продължим да ги следим”, обяви по време на брифинга на здравните власти министър проф. Костадин Ангелов.

Толкова е крехка кривата на намаляване на заболеваемостта, че е рано да се правят изводи за постигане на успех на последните въведени мерки, добави още той. По думите му Министерството на здравеопазването планира мащабна информационна кампания за ползите от ваксинирането срещу коронавирус.

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев допълни, че България е на второ място по смъртност от коронавирус за последните 14 дни сред страните от ЕС с показател 27.5 на 100 000 човека. Със заболеваемост от 554 на 100 хил. души страната ни е на девето място в ЕС.

Мониторингов доклад за 2020

Всеки втори гимназист не разбира прочетен текст

Остава проблем задържането на учениците 

Коренна промяна заради COVID-19, откроени са познати проблеми

Акценти от доклада на сдружение “Образование България 2030” за 2020 година.

Едва 53% от учениците на 15-годишна възраст у нас са функционално грамотни. Почти всяко второ дете на тази възраст не е способно да разбере прочетен текст. Това показват изводите от тазгодишния мониторингов доклад на сдружение “Образование България 2030”, което стъпват на данни от PISA 2018, МОН, Евростат и НСИ.

На практика такива деца могат да прочетат малко по-сложен текст, да запомнят твърдение, но не могат да го разберат. Докладът показва, че се повишава и делът на 15-годишните ученици, които нямат основни умения по четене, математика и природни науки. Също така все повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система.

Въпреки това се наблюдават и някои положителни тенденции. Така например завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда, а делът на младите хора, които нито работят, нито учат намалява от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.

През учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години - 78,7%.

Според авторите на документа, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, е променила изцяло обучителния процес, като е откроила някои работещи механизми, но и подчертава добре познати проблеми.

“Остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане”, пише в документа.

Авторите му наблягат, че трябва да се работи върху формирането на умения, както и върху оценяването им, вместо да се акцентира върху фактологични знания.

Наталия Мацева, учител по БЕЛ на седми клас в СУ “Паисий Хилендарски” в Пловдив:

Ако отпадне материал за изпитите, учениците никога няма да го научат

Този път децата са много по-мотивирани, отколкото бяха при първото затваряне напролет, и много се стараят. Но с това преподаване онлайн ние ги ощетяваме - няма как един учител да подходи индивидуално към всеки ученик, да го подбутне мъничко там, където му трябва, да проследи как се справя, защото не знаем кой стои зад работите, които получаваме. И много се страхувам, че някой ден днешните ученици ще казват: “О, аз съм от онова поколение, от 2020 г., от дистанционното обучение.”

Ако това стане, ще трябва да отпадне и преподаваният по време на първото затваряне материал и обемът ще стане много голям. Но по-важното е, че така децата няма да имат никакъв стимул да го научат, и на практика ще ги лишим от възможността да усвоят тези знания.

Жени Чора, учител по БЕЛ на девети клас в Немска гимназия “Гьоте”- Бургас:

Има спад на четенето с разбиране

Полагаме много усилия, максимални усилия, трудим се много, но нещата не са същите, както в живото обучение. В момента преподавам на девети клас, а миналата година - на 12. клас.

За тогава, мога да кажа, че беше добре, че отпаднаха последните произведения от изпитите, защото не беше адекватно да бъдат включени на този етап. За тази година нищо не мога да кажа още, защото не преподавам на зрелостниците.

Що се отнася до функционалната неграмотност - има такъв проблем, има спад в четенето с разбиране, в това да се приложи теорията на практика.

Здравка Господинова, учител на четвърти клас в СУ “Панайот Волов” в Шумен:

Децата остават на линия и през междучасията

Образованието в електронна среда върви много добре, без проблеми. Децата са обучени за работа с електронни устройства, имаме опит още миналата година, когато 3 месеца прилагахме дистанционно обучение. Разбира се, нищо не може да замени живото общуване и прави впечатление, че като сме в междучасие, децата остават на линия и продължават да си говорят. Явно им липсват контактите. Аз също се старая винаги да имаме минутки, в които обсъждаме и други неща, извън училище.

Връщането в класните стаи, според мен, трябва да стане след много внимателно проучване на ситуацията, защото животът и здравето на човек са най-важни, всичко останало рано или късно ще се научи. Вече е предвидено удължаване с 2 седмици на учебната година за учениците от 1. до 6. клас.

В нашето училище от 13 начални учители, 5 бяха заразени и добре че преминаха болестта. Моето мнение е, че в XXI век, при това развитие на технологиите, да се жертва човешки живот не е оправдано. Трябва трезва оценка и отговорни решения.