Труд
Автор:
Труд онлайн
Астрономи са наблюдавали нещо, което според тях е невиждана досега звезда-спътник в орбита около Бетелгейзе, пулсираща червена звезда-свръхгигант в рамото на съзвездието Орион, съобщава CNN.
Една от най-известните и най-светлите звезди на нощното небе, Бетелгейзе отдавна интригува всеки, който е вдигнал поглед нагоре и е видял червеникавия ѝ оттенък, който се вижда с просто око. Това, което най-много е вълнувало астрономите, обаче, е фактът, че яркостта ѝ се променя с течение на времето. Сега те смятат, че новооткритият небесен обект може да е ключът към разбирането на променливата яркост на Бетелгейзе.
От края на 2019 г. до началото на 2020 г. Бетелгейзе помръкна толкова рязко, че астрономите смятаха, че звездата е на ръба на експлозия на свръхнова. След събитието, наречено „Голямото затъмнение“, екипи от астрономи установиха, че звездата е изхвърлила голям облак прах, който временно е блокирал част от светлината ѝ от гледна точка на Земята.
It was just a theory for 100 years... until now. NASA scientists have confirmed a faint companion star orbiting Betelgeuse, the 10th brightest star in our night sky.
— NASA 360 (@NASA360) July 24, 2025
Meet Siwarha, a long-hidden star revealed at last: https://t.co/MM0Z6n6L2u pic.twitter.com/owJBC27RXF
Голямото затъмнение доведе до засилен интерес към разрешаването на дългогодишни загадки, свързани с една от най-наблюдаваните звезди в Космоса - като например защо яркостта ѝ изглежда се колебае редовно в рамките на шестгодишен цикъл и се променя от десетилетия.
Екип от астрономи вече е открил обяснение. С помощта на инструмента на телескопа Gemini North в Хавай те използват необичайна техника за заснемане, за да зърнат предполагаема звезда-спътник, наричана разговорно „Бетелбъди“, която се основава на предишна теория.
Те предлагат звездата да бъде наречена Сиварха или „нейната гривна“ - арабско име, подходящо за спътника на Бетелгейзе, което означава „ръката на гиганта“. („Елгеуза“ е и историческото арабско име на съзвездието Орион).
Разбирането на повече за динамиката между Бетелгейзе и нейната звезда-спътник, наричана също Ори Б в ново изследване, публикувано в четвъртък в The Astrophysical Journal Letters, може да хвърли светлина върху заплетената съдба на двете звезди.
Като звезда свръхгигант, Бетелгейзе е огромна. В сравнение с нашето Слънце тя е с около 700 пъти по-голям радиус и съдържа 18 пъти повече маса, казва водещият автор на изследването Стив Хауел, старши научен сътрудник в Изследователския център „Еймс“ на НАСА в Калифорния. Ако нашето слънце бъде заменено с Бетелгейзе, звездата не само ще погълне Земята и всички вътрешни планети, но и ще достигне след орбитата на Юпитер, според НАСА. Освен това тя свети 7 500 до 14 000 пъти по-ярко от Слънцето.
На 10 милиона години Бетелгейзе е на малка част от възрастта на нашето Слънце, чиято възраст се изчислява на 4,5 милиарда години. Въпреки това огромният размер на Бетелгейзе означава, че тя вече е изгорила целия водород в ядрото си, което я кара да се разширява, тъй като наближава края на живота си.
Дългогодишните наблюдения показват, че светимостта ѝ се променя периодично на всеки 416 дни, като ту избледнява, ту става по-ярка. Тази пулсация е типична за червените звезди свръхгиганти.
Това е изображение на звездата WOH G64, направено от инструмента GRAVITY на интерферометъра Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория (VLTI на ESO). Това е първата снимка отблизо на звезда извън нашата галактика - Млечния път. Звездата се намира в Големия Магеланов облак, на повече от 160 000 светлинни години от нас. Яркият овал в центъра на това изображение е прашен пашкул, който обгръща звездата. По-слабият елиптичен пръстен около нея може да е вътрешният ръб на прашен торус, но са необходими още наблюдения, за да се потвърди тази особеност.
Но Бетелгейзе показва необичайна картина на върха на това.
„От десетилетия се отбелязва, че Бетелгейзе показва и много по-дълъг период (на вариации) от около 2170 дни (около шест години), който остава необяснен“, каза Хауел.
През 2024 г. две независими групи астрономи публикуват статии, в които предполагат, че невидима звезда-спътник може да причини променливостта. Космическият телескоп „Хъбъл“ и рентгеновата обсерватория „Чандра“ на НАСА обаче не успяха да видят доказателства за такава звезда. Размерите и яркостта на Бетелгейзе представляват предизвикателство за опитите да се открие спътник.
