Труд
Автор:
Труд онлайн
Изчисления, базирани на публични данни, показват, че руската военна промишленост е способна да произвежда годишно между 840 и 1020 балистични ракети 9М723 за мобилната ракетна система „Искандер“, както и балистични ракети Х-47М2 „Кинжал“ за разполагане с изтребителя МиГ-31К, пише военното издание Defense Express.
В същото време, предвид настоящите възможности на Европа, тя може да прехваща само до 300 вражески балистични заплахи годишно. Това диктува необходимостта от промяна на подхода към подкрепата за Украйна, като начало. Това означава предоставяне не само на възможности за прехващане, но и на средства за поразяване на обекти на руската военна промишленост, твърди Фабиан Хофман, специалист по ракетни оръжия, в статия за Hartpunkt.
Изследователят посочва, че въз основа на наличните изчисления на Министерството на отбраната на Украйна, прогнозният годишен обем на производство в Русия варира между 840 и 1020 балистични ракети 9M723 и Х-47M2 „Кинжал“ общо. През първата половина на 2025 г. производството на балистични ракети за системата „Искандер“ се е увеличило с 15 до 40% в сравнение с предишните оценки на Украйна от декември 2024 г.
Оказва се, че Русия е увеличила темпото на производство на балистични оръжия – както в относително, така и в абсолютно изражение – по-бързо, отколкото САЩ и Европа са увеличили производството на противоракетни прехващачи.
Цифрата за способността на Европа да сваля само до 300 балистични цели годишно се основава на европейските и американските производствени данни за ракети-прехващачи със съответните възможности, както и на прогнозната необходимост от поне две ефекторни устройства за неутрализиране на едно балистично оръжие.
В светлината на това Хофман подчерта, че Европа трябва да продължи да развива своите противоракетни отбранителни способности, въпреки че развитието е по-бавно от нарастващото производство на „Искандер“ и „Кинжал“ от Русия.
Въпреки това, при подкрепата на Украйна, приоритет трябва да се даде на осигуряването на средства, които могат да нанесат удар по руската военна промишленост. Това като цяло изисква промяна на парадигмата в европейското военно мислене - от фокусиране върху „зони с ограничен достъп“ към възприемане на по-„офанзивен“ подход.
Defense Express отбелязват, че подобна парадигма на необходимите промени в европейската подкрепа за Украйна в противодействието на руските атаки изглежда изключително разумна. Всичко обаче зависи от видовете оръжия, които европейските партньори могат да предоставят, за да се постигне желаната конфигурация.
