Труд
Автор:
Труд онлайн
Римляните са изработвали тръби от него. Жените от XVI век са покривали лицата си с пудри, съдържащи олово. И до началото на фазата на изтегляне от пазара през 70-те години на миналия век той се добавяше към бензина, за да се осигури гладкото движение на автомобилите. Отравянето с олово обикновено се счита за заболяване на относително съвременните цивилизации. Въпреки това, в статия, която току-що беше публикувана в Science Advances, Алисън Муотри, генетик от Университета на Калифорния в Сан Диего, и неговите колеги показват, че то е било често срещано и сред прединдустриалните предци на човечеството. Всъщност токсичният метал може би дори е помогнал на Homo sapiens да се превърне в единствения оцелял вид хоминиди на планетата, пише The Economist.
Д-р Муотри и неговият екип са направили своето откритие, докато са изследвали древни зъби. Зъбите се запазват добре като фосили и могат да разкрият много за живота на своите собственици. Докато растат, в тях се затварят малки следи от химикали, циркулиращи в тялото. Ако човек редовно пие вода, замърсена с определен елемент по време на детството си, например, следи от този елемент ще се запазят в зъбите му.
Изследователите проучиха 51 зъба от хора и техните роднини, обхващащи последните 2 милиона години. Те използваха лазер, за да изпарят малки частици от зъбите, за да разберат какво има вътре в тях. За тяхна изненада, олово е било открито в 37 от пробите. То е било намерено във всеки вид хоминиди в пробата, включително Australopithecus, древен предшественик, за който се смята, че е изчезнал преди около 1,9 милиона години, и Homo erectus, който е оцелял до преди около 100 000 години.
Как точно оловото е попаднало в зъбите остава неясно. Въпреки че металът може да бъде освободен от вулканични изригвания и горски пожари, предпочитаната теория на д-р Муотри е, че вода е отговорна за това. Ранните хора са използвали пещерите като убежище. Пещера с поток в нея е била особено желана. Но водата в пещерите често може да съдържа олово, разтворено от минералите в околните скали. И изследователите са знаели от други проучвания, че поне някои от палеолитичните пещери, използвани от различните видове Homo, са били наситени с този елемент.
Нивата на олово в много от зъбите са били високи, като в някои случаи са достигали 50 части на милион. Съвременни проучвания показват, че деца с нива от само няколко части на милион могат да страдат от когнитивни увреждания. Това е предизвикало любопитството на д-р Муотри как древните хора са се справяли с такава експозиция. За да разбере, той е отгледал малки кичури от тъкан, подобна на мозъчна, известна като мозъчни органоиди.
Някои от органоидите бяха създадени от клетки, чиито геноми съдържаха версия на ген, наречен невро-онкологичен вентрален антиген 1 (NOVA1), който се среща при всички съвременни хора. Някои имаха древна версия на същия ген, който е бил открит в геномите на неандерталците (и за който се предполага, че е присъствал и при по-ранни видове като Australopithecus). Съвременната версия на NOVA1 е жизненоважна за развитието на човешкия мозък. Предишни изследвания, ръководени от д-р Муотри, показаха, че архитектурата на мозъка е толкова различна, когато е налице древната версия на гена, че съвременната форма на NOVA1 е един от най-ясните генетични сигнали, които отличават съвременните хора от техните неандерталски братовчеди. Освен това NOVA1 участва и в реакцията на мозъка към замърсяване с олово.
Д-р Муотри предполага, че еволюцията на новата версия на гена NOVA1 е помогнала да се предотврати оловното замърсяване да повлияе на способността за говорене. Ако е прав, тогава по-голямата толерантност към оловното отравяне може да е била един от начините, по които съвременните хора са надделяли над своите братовчеди и са продължили да правят необикновени неща – като оловни тръби, бензин и козметика, с които да се отровят отново.
