Труд
Автор:
Труд онлайн
Гробницата на Тутанхамон в Луксор е в най-крехкото си състояние от откриването си през 1922 г., с пукнатини по таваните, отлепени скални пластове под въздействието на влагата и избледняващи цветове на стенописите под натиска на гъбичките, съобщава The Independent.
Гробницата, една от най-малките кралски гробници в Долината на царете, страда от голяма пукнатина, която преминава през тавана на погребалната камера и входа, причинявайки цепнатини, които позволяват на дъждовната вода да прониква вътре.
Предвид естеството на шистовата скала от Есна, използвана в гробницата, която се разширява и свива с промените във влажността, рискът от деформация и срутване сега надвисва както над структурата, така и над сложните й декорации.
На запад от Луксор, Долината на царете е дом на десетки кралски гробници, издълбани дълбоко в планините. Много от тях са ерозирани от внезапни наводнения, които периодично засягат района. През 1994 г. катастрофално наводнение потопи долината в кална вода, която ерозира скалните пластове и доведе до рязко повишаване на нивата на влажност в гробниците.
В резултат на това гъбичките процъфтяха и повредиха ценни картини и стенописи, а крехката геоложка структура на долината, доминирана от слаб шист от Есна, допълнително утежни кризата.
В скорошно проучване, публикувано в списанието „npj Heritage Science“ на „Nature“, Саид Хемеда, професор по съхранение на архитектурното наследство в Кайроския университет, отбелязва, че гробницата на Тутанхамон в момента страда от нарушена структурна цялост. Той определя наводнението от 1994 г. като повратна точка: то е позволило проникването на вода, повишило е нивото на влажност и е предизвикало разпространението на гъбички, които са унищожили стенописите.
Д-р Хемеда също така подчерта, че голямата пукнатина, пресичаща таваните на погребалната камера и входа, е „позволила на дъждовната вода да проникне и да влоши пукнатините, подлагайки тавана на налягане, надвишаващо капацитета на шистовата скала в Есна да издържи, особено предвид нейната склонност да се разширява и свива при колебания в влажността“.
Проучването завършва с препоръка „да се минимизират колебанията на влажността, за да се съхрани гробницата, като се регулира вътрешната й среда и се приложи целенасочена програма за укрепване и консервация“.
Известна сред египтолозите със стандартното обозначение KV62, гробницата на Тутанхамон остава една от най-значимите археологически находки на 20-ти век. Тя е открита от британския археолог Хауърд Картър на 4 ноември 1922 г., след години на разкопки, скрита зад скромния вход, заровена сред отломките на други гробници.
Смята се, че гробницата, по-малка от обичайните кралски гробници от 18-та династия, не е била проектирана като кралско погребение, а по-скоро е била преустроена набързо след внезапната смърт на младия фараон.
Гробницата на Тутанхамон се състои от четири основни камери: входа, преддверието, където са намерени мебели и колесници, погребалната камера с три вложени ковчега и съкровищницата, в която някога са се намирали около 5000 артефакта, включително прочутата златна маска, позлатени статуи, изискани мебели, оръжия и погребални предмети, отразяващи сложните ритуали, свързани с кралските погребения.
Мохамед Атия Хаваш, професор по архитектурна консервация във Факултета по археология на Каирския университет, обяснява, че повечето гробници в Долината на царете са издълбани дълбоко в скалата, което ги прави уязвими на периодични наводнения, които създават кухини и понякога се пълнят с вода, което поврежда стенописите.
Той предупреждава, че самите околни планини страдат от обширни пукнатини, не само в долината, но и в района на Дейр ел-Бахари, където се намира погребалният храм на кралица Хатшепсут. Тези пукнатини създават риск от откъсване и срутване на големи скални маси върху съседните гробници.
Изследването на д-р Хаваш подчертава, че гробницата на Тутанхамон не е единственият обект, изложен на риск, но служи като „сурово предупреждение, което трябва да бъде взето под внимание“. Той добави, че „бедствие може да удари всеки момент и ако Долината на царете трябва да бъде запазена, трябва да се предприемат действия, преди да е станало твърде късно“.
Районът, въпреки че е част от обекта на ЮНЕСКО „Световно наследство“ „Древна Тива и нейната некропол“, остава далеч от безопасност. Това повдига спешни въпроси относно липсата на планове за управление на риска и бездействието на отговорните власти пред лицето на такива заплахи.
Професор Хаваш посочва, че по-ранни проучвания вече са предупреждавали за нови пукнатини и вероятността от по-нататъшни внезапни наводнения, но не са последвали реални действия.
Снимка, направена на 23 януари 2015 г., показва погребалната маска на египетския фараон Тутанхамон, управлявал Египет от 1334 до 1325 г. пр.н.е., в музея в Кайро, столицата на Египет. Египетска група за опазване на културното наследство заяви, че ще съди министъра на антиките за „неуспешния“ ремонт на маската на Тутанхамон, който е оставил коричка от изсъхнало лепило върху безценната реликва. (AFP чрез Getty)
В интервю за Independent Arabia той отбеляза, че структури за управление на кризи съществуват, но на практика остават неефективни: „Имаме способността да наблюдаваме рисковете научно, но липсата на култура на превенция означава, че реагираме едва след като бедствието вече е настъпило.“
Той подчерта, че самата гробница на Тутанхамон показва сложни древни техники за оцветяване и производство на изкуствени пигменти, като египетско синьо и зелено, и заяви, че са необходими практични решения – като намаляване на натоварването на планината над гробницата или инсталиране на подвижни вътрешни опори, които запазват характера на обекта, като същевременно предотвратяват потенциално срутване.
Емад Махди, член на Съюза на египетските археолози, заяви: „Незабавно трябва да се сформира експертна комисия на високо равнище, която да анализира обекта от геоложка и археологическа гледна точка, да оцени въздействието върху надписите по стените, да разработи точен профил на риска и да подготви спешен доклад за най-висшите власти, за да се даде възможност за бързи действия за спасяването му.“
