Били Айдъл се завръща с ново парче

Сингъл от седмицата

Изпълнителят написа четири песни

Звездата от 80 -те и 90 -те години, Били Айдъл, не радва феновете с нов студиен материал от седем години, с изключение на грандиозния дует с Майли Сайръс в албума є “Plastic Hearts”. Сега обаче авторът на “Люлката на любовта” отново е в действие. Вярно е, че не говорим за цял албум, а само за четири нови парчета - проектът е назован “EP The Roadside”, а изданието им ще се появи през септември, но по-добре нещо от колкото нищо. За щастие, една песен оттам вече може да бъде слушана и това е “Bitter Taste” - поп-рок композиция с умерено тежко звучаща ритъм секция, изразителна мелодия и харизматичния вокал на Айдъл.

В кулминацията на песента последните съмнения относно творческата форма на художника изчезват: високите тонове му се отдават, както в най -добрите му години (обаче е загадка какъв е приносът на звукоинженера тук).

Звукът на “Bitter Taste” може да се нарече старомоден, но е странно да се очакват резки стилови обрати от 65-годишния утвърден изпълнител. И това е точно случаят, когато липсата на преследване на модата не е минус.
Били Айдъл придобива известност за първи път през 70-те години, когато оглавява пънк групата “Дженърейшън Екс”. След това започва самостоятелна кариера в САЩ, която му носи международно признание и прави Айдъл един от водещите творци през т. нар. “Второ британско нашествие” по MTV. Псевдонимът му е повлиян от учител по химия на Айдъл, който го нарича “idle” (т. е. мързелив, бездеен).

Айдъл започва кариерата си през втората половина на 1976 година като китарист в пънк рок групата “Челси”, но не след дълго я напуска. Заедно с бившия басист на “Челси” Тони Джеймс Айдъл основава групата “Дженърейшън Екс”, на която става главен вокал. Групата постига успех във Великобритания и издава три албума към компанията “Крисълис Рекърдс”, след което се разпада. През 1981 година Айдъл се премества да живее в Ню Йорк, за да следва самостоятелна кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум от 1982 година, озаглавен “Billy Idol”, е търговски успех. С видеоклипове към синглите “Dancing with Myself” и “White Wedding” Айдъл не след дълго се налага като една от главните фигури на създадената телевизия MTV.

Вторият студиен албум на Айдъл, Rebel Yell (1983), има голям търговски успех. В него са включени синглите Rebel Yell и Eyes Without a Face. Албумът е удостоен с двоен платинен диск от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) за продадени два милиона копия в САЩ.

През 1986 година е издаден албумът “Whiplash Smile”. С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (“Rebel Yell”, “White Wedding” и “Mony, Mony”) Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен “Idol Songs: 11 of the Best”; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания. Следва албумът “Charmed Life”, издаден през 1990 г., и концептуалният албум “Cyberpunk” от 1993 година, след които Айдъл прекарва творческо затишие в продължение на 12 години.