Кой ти гледа лятото, идат избори!

За осми път в независима и суверенна Република Северна Македония ще се проведат избори за органи на местното самоуправление

Управляващите се надяват на съкрушителна победа над опозицията

Политическият календар при съседите в Северна Македония си дойде на мястото. Очакването поредните местни избори в държавата да се проведат през есента се сбъдна. Вече са фиксирани датите за двата кръга. Първото излизане пред урните ще бъде на 19 октомври, а второто – на 2 ноември. 

Нямаше как да бъде и по-различно, защото датите, които онзи ден, в събота, председателят на парламента Африм Гаши подписа, са в хармония с конституционните срокове. Гаши се съобрази с тези обстоятелства и въпреки, че парламентът в Скопие е във ваканция, все пак отиде на работа и изпълни задълженията си. Е, на този задължителен и закономерен акт той придаде малко повече театралност и личен героизъм, отколкото неговата рутина задължава, но пък как да не се похвалиш, че я караш по закона при положение, че всички други депутати, пък и политици, са на почивка. Те се пекат по плажовете, но ние работим в името на държавата…

Както и да е. Конституционните и другите законови изисквания са спазени. Едно от тях е кампанията за местния вот да започне двадесет дни преди изборния ден. На практика обаче няма политическа сила – голяма или малка, парламентарна или не, управляваща или в опозиция, която вече отдавна да не е започнала своята агитация „по места“ във всички общо 80 общини плюс тази, голямата в Скопие.

Разбира се, всеки от активистите и техните шефове си дава сметка, че колкото и разпасана да е държавната машина, колкото и мъгливи и неясни да са изборните правила, все пак трябва да се спазва някакво приличие при тяхното пренебрегване. Изборните агитки се стремят да действат в междинната, така наречената сива зона, която, от една страна, им дава възможност да вършат своята предизборна работа, а от друга, да са на ръба на нарушаването на закона. Имат вече опит. Това ще бъдат осми поред избори за органи на местното самоуправление в Северна Македония. Така че партиите и техните лидери са имали достатъчно възможности да се ориентират в това докъде свършва действието на закона и откъде започва електоралното своеволие.

Най-лесно, разбира се, е на управляващите партии, особено на най-голямата от тях – ВМРО-ДПМНЕ. Поразрових се тези дни в текстовете, които съм писал миналата година, веднага след съставянето на коалиционното правителство начело с Християн Мицкоски. (Бях обещал, ако си спомняте,  от етични съображения да не свързвам името му с лидерството на ВМРО-ДПМНЕ и както виждате, и в този случай го избягвам!) Та, още тогава, преди година и нещо, съм обърнал внимание на усещането, че основната политическа битка на вътрешнополитически терен, която Мицкоски и екипът му ще се опитат да спечелят през тази година, това е победата на местните избори в държавата. Още тогава, представете си! И  до днес това усещане все повече се утвърждава като политическа практика на кабинета, и лично на неговия премиер. Мицкоски използва всеки повод, ако не критикува за нещо България, да се хвали за това какво властта прави за общините и за хората, които живеят там. Само един пример: милиардният евров заем, който Скопие получи от Будапеща – да, да, онези китайски пари, от които вече бе трансфериран първият транш от 500 милиона евро, ще отидат преди всичко за общините. Вярно, бяха определени условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат получени тези средства – готови проекти и така нататък, но общото впечатление е, че при разпределението на милионите евра предпочитания се дават на общините, близки до управляващата партия. И до техните коалиционни партньори, разбира се. Мицкоски, както и доста  хора от неговия екип вече обиколиха ключови общини из страната все с тази цел – да изтъкват приносите, които актуалната власт вече им е дала, или ще даде. От опозицията в страната вече откровено се притесняват, че ако досега Мицкоски и неговите министри (особено онзи на транспорта, Александър Николовски) все пак са спазвали някакво приличие за това на откриването на кои обекти да отиват да режат лентички, оттук нататък, особено в навечерието на вота, ще се поддадат на старата практика да взимат ножицата и да откриват чешмички, детски площадки и какви ли не още дреболии.

За Мицкоски е много важно да спечели този местен вот, при това убедително, даже съкрушително. Политическата ситуация в държавата предполага това. Основната опозициона сила – Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) трудно се възстановява от изборната загуба на парламентарните и президентски избори през месец май миналата година. СДСМ има ново ръководство в лицето на д-р Венко Филипче, но неговата лична близост и приятелство със Зоран Заев, а и фактът, че беше министър в кабинета му, е повод, който често близките до властта медии използват за критики срещу него. В това няма нищо чудно и аз съм сигурен, че през цялата кампания темата за грешките и пропуските в предишното управление, начело на което бе Зоран Заев като партиен лидер и премиер, ще бъде основен терен на пропагандната работа на изборните щабове на партиите от властта.

От друга страна, една убедителна победа на местния вот ще бъде в пълна хармония с личното разбиране на Мицкоски за ползването на властта в нейния възможно най-концентриран вид. Той вече има солидно парламентарно мнозинство, което му дава възможност да прокарва каквито си иска закони. Но това мнозинство е коалиционно и той няма сигурност, че когато му потрябват две трети от всички гласове в Събранието, може да го получи. Президентската институция е под негов пълен контрол, както се знае и се вижда ежедневно. Сега му трябва и местната власт. А ако се верни прогнозите, че една солидна победа на местния вот ще му даде повод и ще го насърчи за предсрочни парламентарни избори за още повече пратеници в парламента, тогава той вече ще може сам да управлява поведението на депутатите без да се налага на всяка цена да търси помощта на коалиционните си партньори. Християн Мицкоски обича властта, запленен е от нейната сила и прави всичко възможно да я подчини и използва. Ако на това му казват авторитаризъм, значи Мицкоски е един скорошен автократ. За това си има и пример – сръбският президент Александър Вучич.

Страхувам се, че за първи пък в електоралната история на суверенна Република Северна Македония този път местните избори ще бъдат толкова етнически откровени. Самият факт, че ВМРО-ДПМНЕ се отказа да излъчва кандидати и да води битка за общините в западната част на държавата, говори за това. Там нейните коалиционни партньори от ВЛЕН ще имат възможност да се преборят за това кой има повече влияние сред албанската общност, населяваща предимно тези райони. Разбира се, избирателите на ВМРО-ДПМНЕ като дисциплинарана електорна маса ще дадат подкрепата си на кандидатите на ВЛЕН. Или поне се предполага, че ще бъде така. Основният противник, разбира се, ще бъде Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети и неговите коалиционни партньори от „Европейския фронт“. Предполагам, че основната линия на атака срещу ДСИ ще бъде свързана с нейния „произход“ като част от политическото крило на някогашната Армия за национално освобождение от конфликта през 2001 г. И за някои престъпления срещу човечеството, които поради актуалната политическа и етническа конюнктура тогава останаха извън интереса на местното правосъдие. Вече чувам опити за преоценка на същността на АНО. Партиите от коалицията ВЛЕН, която сега е част от управлението, се опитват, както и през кампанията за парламентарните избори през миналата година, да се дистанцират от действията на АНО. За това имаха и сега продължават да я имат подкрепата на косовския премиер Албин Курти, който не крие непоносимостта си към командирите и бойците от  косовската АОК, или УЧК. Всичко това ще доведе до поредното повторение на ситуацията, която възникна след местния вот през 2013 г., когато от Струга – на юг до Яжинце – на север, всички кметове, председатели на общинските съвети, а и мнозинството в тях бяха на албанци. Но това е тема дълбока и деликатна.

Иначе спецификата на местната власт в мултиетническата държава е такава, че наистина има общини, които са обагрени традиционно с присъствие на една или друга етническа общност, записана в конституцията.  В скопската община Шуто Оризари, например, винаги кметът е ром. В община Старо Нагоричане, в североизточната част на страната в близост да границата със Сърбия, редовно избират кмет сърбин. И така нататък. Но основната битка ще се води между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, както е било винаги от раждането на независимата държава Република Македония.