Блажо или Блаже - метаморфозите на един късен македонист

Акад. Блаже Ристовски крие българско минало, което го прави зависим

Дали неговите метаморфози са пряка последица от репресии?

През октомври 2021 г. македонският в. „Вечер“ започна да публикува поредица материали с автор академика от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Блаже Ристовски, взета от книгата му „Македонският възрожденски XIX век“. Макар и покойник от три години, новинарите в Скопие очевидно не се ръководят от максимата „за мъртвите – или хубаво, или нищо“, поради което използват негови идеи, в които не само се твърди, че Солун е в Македония, но се правят и внушения, че населението на този сегашен гръцки град в миналото е било идентично с това на днешната Северна Македония и разбира се - македонско. 

Очевидно за мащабите на скопската медия и нейната идеологическа доктрина, съвременни категории като Преспански договор и произтичащият от него отказ от малцинствени претенции поне към Гърция, няма никакво значение. Македонизмът е над всичко!

Но дали наистина акад. Блаже Ристовски е бил винаги македонист или неговите метаморфози са пряка последица от репресии и пречупване в името на кариерното му развитие?

Няма съмнение, че през последните години Блаже Ристовски бе добре заплатен идеолог на македонизма, извършил куп научни прегрешения. Но когато властта в Скопие му размахваше заканително пръст, той се снишаваше. Известно е например, че акад. Ристовски бе главен редактор на противоречивата и впоследствие спряна за разпространение „Македонска енциклопедия“. Това бе направено, защото бе пълна с фалшификации и език на омразата. Не към българите, за тях властта в Скопие не би се трогнала, но към местните албанци. Към 2009 г., когато тя бе публикувана, албанците вече се бяха превърнали в незаобиколим политически фактор, което обърка плановете и показа, че постулатите на скопските академици съвсем не са вечни.

Но около Блаже Ристовски има една дълбоко крита от властите в Северна Македония тайна! Тя е свързана с неговото българско минало, което пък винаги го е правило зависим и послушен при прокарването на спуснати отгоре решения.

Покойният академик е роден през 1931 г. в с. Гърниково, Кавадарско. Там диалектът е доста по-различен от скопския, поради което Блаже Ристовски през целия си живот се открояваше в езиково отношение от заобикалящата го среда. Като 10-годишен ученик той вижда с очите си народния ентусиазъм при установяването на българската администрация, съставена 60% от местни кадри. Целият му кръг от приятели са македонски българи и това оказва силно влияние върху ранното му развитие.

Предопределената катастрофа обаче идва през септември 1944 г. България изтегля администрацията си от Вардарска Македония, а два месеца по-късно в родния му край се завръща югославската власт, прегърнала този път и комунистическата идеология. Масово възникват групи за съпротива срещу поробителя, стъпили на идейните основи на ВМРО. През 1947 г. в такава група в Кавадарци се оказва и ученикът Блаже Ристовски. Тогава той обаче все още се казва по малко по-различен начин - Блажо Ристов. При това съвсем не е македонист!

Неформалният лидер на нелегалната група е Христо Чулев. Членове са братята Манчо и Гиго Мешкови, Киро Велков, Тодор Мурджев, Панчо Гърков, Цандо Шемов и Блажо Ристов. Както се вижда, фамилното име на нито един от младите бунтари не завършва на „ски“.

Най-голямото „престъпление“ на тази група е, че нейни членове на 11 април 1948 г. успяват да откраднат букви от местната печатница и да отпечатат позив с критики срещу властта. В него се казва: „Чесна младино на Македония. Отвори си ги очите и гледай що те окружуе... Тубрекулозниот човек (Югославия, б. а.) е во предсмъртна агония. Бори се за остваруенето на идеалите на Гоце Делчев! Следи го патот на Ванчо Михайлов - последовател на Гоцевото дело. Следи го патот на неговите привърженици, кои се борат за автономна Македония - за кое се бореа нашите татковци и прадедовци“.

Листовката е разпространявана сред пътниците във влака за Скопие, но когато пристигат на крайната гара, младежите са арестувани. Започват разпити, съчетани с изтезания. От съхранените документи на югославската тайна полиция УДБА е видно, че не някой друг, а именно Блажо Ристов е авторът на позива. Очевидно неговата вина е определена като най-голяма, затова е осъден на 18 месеца затвор. Това е жесток удар за един непълнолетен младеж. Водачът на групата Герасим Чулев е осъден на 6 м.
От наличната разсекретена документация на част от подсъдимите и свидетелствата на очевидци обаче става ясно, че предателството е извършено от Блажо Ристов, затова неговата присъда е намалена на 6 м. В затвора е пречупен и от тук започва неговата научна кариера. За направената услуга по-късно е изпратен на специализация в Москва и постепенно се превръща в печално известния Блаже Ристовски.

Съвсем друга е обаче съдбата на неговите съратници, които остават верни на идеите си. Например присъдата на Христо Чулев е удължена на 18 месеца, а и след освобождаването си от затвора е разглеждан като народен враг. Заради убежденията му УДБА започва да го следи отново през 1957 г. В обосновката е записано, че Христо Чулев „произхожда от велико-българско семейство, което и по времето на бивша Югославия се е чувствало като такова“. Въпреки тази констатация, в полицейските документи е записан като „македонец“. Този пример ясно показва как с участието на югославските репресивни органи насилствено е подменяно разбирането за етническата принадлежност на населението в Македония.

През 1976 г. Христо Чулев отново е разследван от УДБА. В справката е записано, че „целата фамилия на Ристо во минатото била неприятелски - Ванчомихайловистички расположена. Брат му Глигор осуден е 13 години затвор за ВМ дейност, во затворот се разболува, а по тоа дома умира - неиздържана казната (сърб. - наказанието), а чичко му д-р Илия Чулев како организатор на ВМ група во 1945 год. суден е на 10 години затвор, а во затворот умрел“.

На всички става ясно, че въпросното съкращение ВМ означава Ванчо или Иван Михайлов, човекът, пред който на младини се прекланя бъдещият акад. Блаже Ристовски. Това е изключително важен факт в неговата тайна биография, защото именно Иван Михайлов е класикът на идеята за независима Македония с равноправие на всички населяващи я народности, най-голямата от които са българите.

Примерът с Блаже Ристоивски и неговите някогашни съидейници нагледно показва как е създавана т. н. „мултиперспективност“, от която пък произлизал съвременният македонски „наратив“ на миналото в днешната официална позиция на Скопие.

Два наратива обаче няма, има истина и лъжа, а между тях е правото на всеки човек да познава обективните факти и да направи личен избор на зад кое да застане! Затова след 30-годишно лутане, именно въпросът за правата на човека зае централно място в официалната политика на България към Северна Македония.