Боян Радев - Победителят

Боян Радев, първият ни двукратен олимпийски шампион, остава в историята като един от най-великите спортисти на България. Страстен почитател на изкуството и един от най-големите ни колекционери. Наскоро славният борец навърши 80 години. А в бляскавата си кариера той има куп отличия. Световен шампион от Толедо 66, три пъти избиран за спортист №1 на България, приет е в Залата на славата на Международната федерация по борба и е носител на най-високия приз на световната борба - “Златна огърлица”. Именитият българин е удостоен и с две награди на МОК - “Пиер дьо Кубертен”, “Спортът и изкуството”. А през 2002-а заслужи и най-високото държавно отличие - орден “Стара планина”, първа степен.

Моят идол в живота е Боян Радев - казва славният борец. - Защото съм започнал от каруцар в ТКЗС-то в родното ми село Мошино, а стигнах до два златни олимпийски медала. Боря се с Боян Радев цял живот, но не мога да го победя...

Големият шампион за първи път прегръща славата в далечната 1964-а година на олимпийските игри в Токио. Тогава световният видеобмен върти до безкрайност уникални кадри от награждаването на медалистите в категория до 97 килограма на класическата борба. В знак на преклонение пред класата на победителя Боян Радев сребърният медалист Пер Свенсон (Швеция) и бронзовият Хайнц Кил (Германия) го понасят на раменете си и правят почетна обиколка на залата.

“Дотогава, а и след това, никога не бях виждал подобен жест - казва шампионът. - Да те признаят противниците е безспорно щастие. Но да покажат на целия свят, че се прекланят пред теб, е нещо невероятно...”

Друг епизод в кариерата на големия борец разкрива силата на неговите характер и воля. В подготовката си за световното в Букурещ през 1967-а той получава рана на гърдите. Следва спешна операция и едномесечен престой в болница. Лекарите и треньорите са категорични - няма да рискуват здравето му с участие в първенството. Но Боян Радев е непоколебим в желанието си за изява и дори дава съвети на лекаря на националите как да замаскира дренажа на раната. Конспирацията сработва и го допускат до участие. Бори се с превръзка на гърдите от 30-ата секунда на първата схватка до края на финала. Класира се втори, само след 1 равна среща като за един следобеден сеанс фиксира 4 поредни победи. Всички в семейството на силните мъже, видели какви ли не геройства на тепиха в най-древния спорт са изумени от борещия се като гладиатор български исполин.

Втората олимпийска титла на бате Боби, както го наричат мнозина, идва след 3-месечна аскетична подготовка на високопланинската база “Белмекен” и тежка 40-дневна аклиматизация в Мексико сити през 1968-а. “Беше напрежение, безкрайна предстартова треска, жега.. но един ден изпуших - признава той. - Срещам звездата от моята категория, но в свободния стил - турчина Ахмед Аик. И му казвам: Искам да се борим. Кажи, къде и кога! Ококори едни очи, мисли, че съм се побъркал. Но работата е сериозна - уреждаме мач в турския лагер. В нашата делегация реват - не, ще се контузиш, не! Няма не, дал съм дума! Вземам един от свободняците Саид Мустафов за преводач и тръгваме. А там журналисти, камери, фотоапарати. Голямо шоу стана - борба първо на единия стил, после на другия. Аз можех да се боря на свободен, а той на класически - не. Хвърлях го много яко. После повторих упражнението при унгарците с тежката им категория Козма - висок 2 метра и 150 кг. Така взех да обикалям лагерите, за да не подлудея от чакане. Взех им страха на съперниците още преди да излезем на тепиха. И тръгна мълвата, че съм в най-страшната си форма и едва ли не чудовището от Лох Нес мога да надвия. И най-важното - аз си вярвах, че е така.”

Оттегля се от големия тепих, когато е на върха. Въвеждат го в “Залата на славата” на световната борба в Оклахома (САЩ) и става желан почетен гост на всички големи форуми на най-древния спорт.

Какво се крие зад успехите? Само аскетизъм и усилия. Не! Боян Радев отдавна е един бохем с голямо сърце и безброй приятели, на които е помагал. Още в социалистическия реализъм има смелост да бъде себе си и да показва стандарт на звезда като тези зад Желязната завеса тогава. Кара “Мустанг”, облича се с модерни за тогавашните порядки блейзъри с карирани сака, пуши пури, обича марковото уиски и... не спира да ражда лафове. В новото време най-голямата му заслуга е, че се пребори за държавни пенсии на всички олимпийски медалисти. В богатата палитрата на своя забележителен живот има период на разузнавач, но управляващите така и го остават само с чин полковник след борбата му на тихия фронт. Сякаш малко завистливо властимащите се опитват да му отмъстят така за своенравието като не го правят генерал. Но всъщност какво значение има за Боян Радев тази “подробност от пейзажа”, след като той отдавна е маршал в живота?!

Колекционерството е голямата му страст

Колекционерството е голямата страст на славния Боян Радев, което за него е повече от хоби. Превръща се в мисия и съдба! Издига се до най-изявения колекционер сред спортистите в света. Обявен е за дарител номер 1 на Националния исторически музей. В наречена на неговото име зала днес там има над 170 дарени от него експоната плюс всичките му спортни награди.