България насилствено реформира енергийния си сектор

Основната жертва може да се окаже крайният потребител

Според различни оценки, общата стойност на проекта за национална петролна компания може да излезе от 200 до 500 милиона лева 

Производството на електроенергия в България за петте месеца на 2020 година намаля с повече от 10%. На този фон обемът на вноса на енергоносители през отчетния период надхвърля 44,5%. Такива данни бяха предоставени от системния оператор на Единната енергийна система на България.

В същото време парламентът на страната, вместо да въведе мерки за подкрепа на системно важни енергийни предприятия, въвежда допълнителни фискални ограничения върху инфраструктурни съоръжения, като по този начин значително увеличава данъчната тежест без никакви компенсационни мерки. При подготовката на пакета ограничения не са провеждани, нито обществени слушания или консултации с енергийните компании, действащи на територията на страната.

Енергийният микс на страната се опира в равни части - на конвенционални източници и атомна енергия. В тази връзка, стремителното увеличаване на данъчната тежест на фона на световната икономическа криза изглежда непоследователно. Други фактори, поставящи под въпрос това решение, са предявените обвинения, отправени от Европейската комисия срещу България за недостатъчно проработване на законодателството в областта на околната среда (Директива 2008/50 / ЕС), както и допълнителни средства, отпуснати от ЕС за подпомагане на енергийния преход за страни, които зависят от традиционните източници енергия, общо 40 милиарда евро.

Към настоящия момент в Европа се създават дългосрочни програми за стабилизиране на енергийния сектор. В техните рамки конвенционалните източници могат да бъдат включени в инвестиционните планове.

България стана една от седемте държави, подали молба към ЕК с такова искане. В същото време страната напълно обезценява собствените си стъпки в посока на еволюционното развитие, за сметка на въвеждане на допълнителни ограничителни мерки, насочени към извличане на моментна допълнителна печалба.

Тази печалба ще бъде получена от въвеждането на данъци върху инфраструктурни съоръжения, включително хранилища и тръбопроводи, всеки от които сега трябва да бъде сертифициран отделно в срок до ноември. Постъпленията, както следва от наскоро приетите законопроекти, ще бъдат използвани за създаване на национална петролна компания, както и инфраструктурни съоръжения за нея - складове и система за бензиностанции.

Според различни оценки, общата стойност на такъв проект ще състави от 200 до 500 милиона лева. При което, неговата реализация фактически може да означава силово преструктуриране на съществуващия за сметка на конкуретни механизми национален пазар на въглеводороди.

Основната жертва на подобни действия на българското правителство може да се окаже крайният потребител. Според Живодар Терзиев, ръководител на Българската петролна и газова асоциация (BPGA): „Не всички производители ще могат своевременно да изпълнят предписанията. Някои нефтохранилища могат да бъдат затворени, което ще доведе до доставка на гориво от отдалечени региони. Накладните и транспортните разходи ще се увеличат значително, което от своя страна ще се отрази на цената на горивото.“ 

Живодар Терзиев също така подчерта, че ограничителните мерки не са обсъждани с представители на индустрията и са изключително ненавременни, поради намаляването на печалбите на компаниите заради коронавирусната пандемия. Въпреки това, индустриалните компании, включително най-голямата в страната, „Лукойл“, продължават да изпълняват своите социални и бизнес ангажименти. В разгара на коронавирусната епидемия компанията подписа нов колективен договор със своите работници в страната, като потвърди отново ангажимента за поддържане на социални гаранции и преференции.

Тази година „Лукойл“ приключва и инвестиционна програма за модернизиране на българската рафинерия. Тя включва изграждането на инсталация за преработка на сероводород, филтърна система и система за пречистване на димните газове на пещи. В съответствие с приетите от компанията международни стандарти за екологична отговорност, изчерпателната информация за въглеродните емисии се публикува постоянно публично. По този начин, като един от най-големите данъкоплатци и работодатели в страната, компанията също има пряк принос за решаването на проблема за хармонизиране на подходите към екологичната отговорност по трасето България-ЕС.

Като се вземат предвид дългосрочните социални и икономически задължения на най-големите участници на местния енергиен пазар, действията на българския парламент изглеждат непоследователни и могат сериозно да навредят на инвестиционния климат, застрашавайки редица големи проекти за развитие, включително комплекс за производство на пропилен, чието възможно изграждане се разглеждаше от „Лукойл“.

Увеличаването на социалното напрежение в резултат на повишаването на цените на горивата, поради допълнителни данъчни ограничения и свързаните с това затваряния на съоръжения за рафиниране и съхранение, може да принуди българския парламент да спре изпълнението на спорното решение. В същото време, самият факт на повишаване на нивото на напрежение в обществото, във връзка с противоречивите решения на властите, може да се превърне в сериозна заплаха на фона на тежката криза, причинена от последствията на коронавирусната пандемия.

Без собствена енергетика е невъзможно да говорим за промишленост или за възраждане на промишлеността. В такъв случай, би възникнал логично въпросът - иска ли България да има своя промишленост, искат ли го и българите? И най-важното: какво е необходимо, за да се случи това, още повече в условия, в които световната икономика търпи последствията от коронавирусната пандемия. В новите условия са необходими нови подходи и взаимодействие.

Може ли страната ни да се превърне в привлекателен и предсказуем, надежден партньор? И какво е необходимо, за да бъде българският потребител доволен? Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива прогнозира увеличение на цените на горивата през летния сезон, заради повишеното търсене през лятото и заради ръста на котировките на петрола на световния пазар. От друга страна, увеличаването на данъчната тежест, ще се отрази именно на крайния потребител. Получаването на моментална печалба вследствие на ограничителните мерки не дава основания да се смята, че това ще даде сигурност в енергийния сектор. Тоест, струва ли си да се реализира подобно решение, ако предварително е ясно, че резултатите от него няма да имат благоприятни последствия.

При всички положения, се изисква сериозен и отговорен подход, а не прибързано приемане на решение. Би било правилно да се привлече експертната общност и представители на индустрията, големите индустриални компании, с които да се проведе задълбочен анализ и дискусия на новите условия в сектора, и след това да се стигне до оптимално и здраво решение, което да е в съответствие с интересите на България.

*Авторът е завършил НБУ и ТУ и е експерт-оценител на енергийни проекти.