България отхвърля политическите експерименти

Гражданите си свършиха работата, оттук насетне идва време за отговорността и действията на политическите представители

България отхвърля политическите експерименти. Това сочат резултатите от изборите според екзит пола към 17.00 ч в неделя. Макар и неокончателни, и без гласовете от чужбина, където се очаква най-сериозен електорален приток най-вече за ДПС, основните тенденции вече са ясни. През последните две години България пропадна в политически турбуленции и се завъртя в омагьосания кръг на три политически експеримента с олигархична закваска и президентско участие – улично-анархистичен (“Изправи се. Мутри вън”), чалга-патриотарски (ИТН) и инфантилно-хунвейбински (“Продължаваме промяната”). С тези експерименти беше атакувана политическата система, за да бъде разбита. Създадената през пролетта на 2021 г. “политическа конструкция”, преминала през различни превъплъщения, но олицетворявана неизменно от президента Радев, назначените от него служебни правителства на Стефан Янев и лансираната от него клика около Кирил Петков, компрометираха и изтощиха и без това хилавата обществена енергия за промяна към по-добро. В условията на каскада от кризи и военновременни рискове се очерта релефно остър дефицит на лидерство, на държавнически умения и на идеологически консистентна политика. Вместо това – фейсбук-истерии, невиждана шуробаджанащина, ненамаляваща корупция, хунвейбински акции, тягостен застой и заборчняване на държавата. През тези две години България наистина се промени, но към по-лошо. Изборите вчера са индикация за известно обществено отрезвяване и опит за връщане към нормалността. Но и за тревога, че исторически ниската избирателна активност ерозира в дълбочина обществено-политическата легитимност на институциите, при това не само на парламента, а и на правителството и президента.

Какво сочи съотношението на силите между отделните партии? Сочи убедително завръщане на системните партии и окончателен провал на уличния анархизъм, чалга-патриотарството и инфантилизма на хунвейбините. Трите преминали бариерата партии на мнозинството в предния парламент – ПП, БСП и ДБ, сумарно изостават значително от общия брой на гласовете за двете тогавашни опозиционни партии – ГЕРБ и ДПС. Тоест, негативната оценка на гражданите за управлението на Кирил Петков е еднозначна. Наивните електорални илюзии, че някакъв неопитен офисен планктон, гарниран тук-таме с някоя чужбинска диплома (все едно досега 30 години голяма част от управленския елит не е имал такива!), или пък, че някакви хора, понеже са викали по мегафоните на улицата или са пеели патриотарска чалга по телевизора, автоматично и чудодейно са се превърнали в „политици“ и „лидери“, и всички те вкупом щели да "оправят България", закономерно се сгромолясаха. Вече са в политическото небитие групите около Мая Манолова и т.нар. „Отровно трио”, както и ИТН на Слави Трифонов. По същата траектория необратимо надолу са се засилили „Продължаваме промяна”. Както писах още миналата година – ИТН ще танцува едно лято, а ПП – една зима. Днес това вече е политическа реалност. Съвсем по друг начин стоят системните партии – ГЕРБ печели изборите убедително, ДПС ще има още по-голяма парламентарна група, БСП и ДБ успяват да оцеляват. С други думи – партиите с институционално поведение, повече или по-малко ясна идеологическа база, опитни кадри и предимно рационално политическо поведение, отново са на “мода”. Политическата система мъчително се връща към своето естествено състояние.

Друг важен ракурс към тази изборна картина, която очертава вотът на гражданите на 2 октомври, е поредната демонстрация, че обществените среди, които се застъпват за излизане на България от Свободния свят и демокрацията, лелеят за прикрепяне към плесенясалите от авторитаризъм и несвобода политически реалии на Евразия, са малцинство, от което нищо не зависи. Много под една пета от гласувалите избиратели дадоха вот за “Възраждане”, които понастоящем еднозначно представляваха тези настроения (излизане от ЕС и НАТО, съюз с Русия). Повече от четири пети от вота на гражданите за пореден път е за партиите, които през изминалите десетилетия са участвали в различни етапи на голямото национално усилие за присъединяването на страната ни към Свободния свят и за необратимост на демократичните промени.
Гражданите си свършиха работата, оттук насетне идва време за отговорността и действията на политическите представители. И тук страната ни е изправена не просто пред предизвикателства, а пред истински императиви, от чието изпълнение в най-буквалния смисъл ще зависи бъдещето ни в днешния размирен свят на фундаментален геополитически сблъсък на Демокрацията с Автокрацията. Ето как изглеждат те, поне според мен.

Императив първи: Демократична консолидация в обществото. Да си спомним думите на Стамболов: "Малките свои честолюбия и разлики на мненията да оставим настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството". Организираната пропаганда на автокрацията изисква целево сплотяване на демократично мислещите хора. Не става дума за партии, а за много по-широка и разнородна в идеологическо отношение и като генезис обществена среда - за всички тези, които сме се борили, всеки в своята леха, и носим волята България да принадлежи към Свободния свят. Трябва да оставим настрана, поне в тези военни времена, своите по-дребни различия, да притъпим взаимните нападки и непоносимости, да изоставим за по-добри времена ненужните спорове, а онези, без които не може - да водим все така разпалено, но с взаимното уважение на свободни хора, а не като "пунически войни" за взаимно обществено унищожение. Днес трябва да защитим Свободата и България като част от Свободния свят - със слово, с гражданска активност, с гордостта на патриоти, които обичат Родината и нейната Свобода.

Императив втори: Винаги с Демокрацията, никога с Автокрацията. Днес България има крайна необходимост от солидно правителство, което не само категорично, но с гордост и самочувствие да отстоява принадлежността на България към Свободния свят, без да се снишава, без да шикалкави или да се умилква пред автокрациите. Правителство, което действа като правителство на държава от Свободния свят, а не от позицията на интелектуалния провинциализъм за "малка България". Не е никак малка България - заедно я направихме интегрална част от най-могъщите икономически и военно-политически съюзи на планетата. Някогашната военновременна формула, приписвана на Царство България: "Винаги с Германия, никога срещу Русия", ни откъсна от Свободния свят в продължение на десетилетия - първо - в съюз с Хитлер, после - в съветския лагер. Днес трябва да прилагаме друга формула: Винаги с Демокрацията, никога с Автокрацията.

Императив трети: Силно правителство на държава от Свободния свят. Отговорността за съставянето на такова правителство - без всякакви уговорки! - е на ГЕРБ, като политическа сила, която спечели убедително изборите. Те трябва да предложат подходяща правителствена формула и ясни програмни приоритети, около които да се консолидира тематично мнозинство в Народното събрание и в обществото. Има различни формули - партийни, програмни, експертни. Партийните егоизми - на заден план. Хоризонт за такова правителство - поне една година.

Това е посоката, ако искаме България да премине успешно през днешните и утрешни изпитания. Останалото е от лукавия.