България – страна на фазаните

Митове и факти

Легендата за Златното руно и река Фаз

За ловците беше „ловен блян“

По време на един ловен излет група чужденци се удивляваше от богатствата на нашата фауна. „Та България е страна ан фазаните!”- възкликна искрено един от тях. Може би прекаляваше с тази оценка? Дали наистина бихме могли в това отношение да се радваме чистосърдечно? Нека се обърнем към фактите и цифрите, а и малко към историята.

Любителите на митове знаят за петдесетте аргонавти, тръгнали да търсят Златното руно в далечна Колхида. Според древногръцката легенда тези смели мъже, предвождани от Язон, видели край река Фаз една красива птица и я пренесли в родината си. Нарекли я  „фазианос орнис” - „птица от река Фаз”. Така изящният представител на крилатия свят открил нови местообитания на Европейския континент.

Допреди четвърт век фазанът можеше да бъде зърнат само в Югоизточна България и тук-там по Черноморието. Разбира се, „търсачите” на екзотика му се любуваха и в зоологическата градина. За ловците фазанът беше „ловен блян”. Правеха се скромни опити за изкуственото му развъждане /най-напред  край Кричим  през 1895г/. Но тогавашните фазанарии бяха с малък капацитет и с местно значение.

Сега за голяма част от българските ловци спортисти фазаните са първостепенен ловен обект. Тези прелетни птици днес  са едни от най-многобройните обитатели на родните гори и поля. Естествено това не е станало изведнъж. Многовековната практика е доказала, че фазаните за разлика от други крилати видове лесно се поддават на изкуствено развъждане. Това са знаели още елините и римляните. У нас основите на фазановъдството бяха положени след Петия конгрес на БЛРС /1959г/. А днес дори и много специалисти и ловни дейци като че ли все още не вярват на фактите. Докато преди около 20 години по изкуствен начин се произвеждаха по 5000-6000 фазана годишно, а през 1972 г -200 000, сега това производство само в системата на БЛРС е над 530 000, а общо за страната - към 700 000.

Това „чудо” стана, защото беше изградена солидна база и се отхвърлиха старите производствени методи. За мощностите на фазановъдните стопанства от важно значение е съвременната високоефективна техника. Наред с автоматиката са създадени и нормални зоохигиенни условия, придружени с непрекъснати грижи. 

Реконструкцията, модернизацията, концентрацията, и специализацията на производството също оказаха положително въздействие. И затова не случайно темповете на развитие са толкова големи. В дивечовъдството има много повече производствени рискове, отколкото в животновъдството.

Освен, че носят естетическа наслада, фазаните са и добри „санитари” на природата. Близо три четвърти от храната на тия красиви представители на българската орнитофауна се състои от семена на плевели и вредни насекоми. Те лакомо ядат опасните колорадски бръмбари, хоботниците, телените червеи, различните видове мухи и скакалци. Годишната норма на един фазан е над 4 кг семена от плевели и още толкова насекоми. Това също е сериозен мотив да се множат фазаните сред българските поля и гори.

Какво трябва да се знае за лова на фазани?

Там, където има ловноустроени фазанови стопанства /с просеки в горите и дивечовите ниви/, се използва постовата гонка. Стрелците и гоначите се поставят на определени места от лице, добре познаващо района и особеностите на този лов. Естествено, необходима е абсолютна тишина. Стрелците се нареждат в края на горския участък. За прикритие освен дърветата могат да се използват и специални плетове. От отсрещната страна гоначите навлизат в гората, като плашат птиците и ги насочват към стрелците.

Обикновено фазаните тичат по земята. Стигнат ли обаче някоя от просеките, те хвръкват. И тогава вече е време за ловния изстрел. Много важно правило е да не се стреля по птици, бягащи по земята. Докато не приключи гонката, в никакъв случай не бива да се напуска укритието, за да се прибират ударените фазани. Разбере ли се, че всички птици са прелетели над просеката, гонката се прекъсва.

Отстреляните птици трудно се откриват в гъстаците и затова е необходимо куче птичар. Обикновено се употребяват сачми № 4, 5 и 6. Нормата за отстрел е до два фазана на ловен излет.

Риби – лоцмани

Между рибите има такива, които си помагат една на друга. Малките риби - лоцмани постоянно съпровождат акулата и плуват безстрашно пред устата ѝ. Те се намират в пълна безопасност под покровителството на хищника. А освен това обират остатъците от чуждата трапеза. Огромните хищници не закачат раираните си спътници. Тъй като акулите имат слабо зрение, а лоцманите виждат добре, по всяка вероятност те им помагат да откриват плячката. И още нещо: по кожата на акулата се заселват най-различни паразити, които лоцманите унищожават. И по този начин ползата е двустранна.

Някои учени дават друго обяснение на тази симбиоза. При движение акулата увлича със себе си водните слоеве, граничещи с тялото ѝ. Редом с акулата лоцманът се премества на големи разстояния, без да изразходва силите си. Като потвърждение на това предположение те привеждат факта, че лоцманите съпровождат не само акулите, но и корабите. Тази теория обаче едва ли е правилна. Тя не е обоснована от биологична гледна точка. Въпросът е защо лоцманът трябва да извършва такива далечни пътешествия? Защо и други риби не използват този начин на придвижване? Защо акулата не изяжда лоцманите, докато на останалите риби не прощава? От друга страна, това, че лоцманите плуват около кораба, се обяснява много просто: тук те също могат да намерят нещичко за похапване.