Вежди Рашидов пред „Труд news”: Професията да мразиш стана една от най-продуктивните

С председателя на комисията по култура в Народното събрание Вежди Рашидов разговаряме за парите за сценичните изкуства, за музеите за библиотеките. Питаме и за скандалите в Народния театър и за предложението 24 май да стане национален празник на България.

- Господин Рашидов, достатъчни ли са парите за култура в късния бюджет за 2023 г.?
- Парите за култура никога не са достатъчни –   твърдя това и като бивш министър, и като депутат, и като гражданин. Докато бюджетът за култура не стане поне един процент от БВП, то трудно бихме говорили за средства, които да са достатъчни за културата. Българската култура не се състои само в това, което се издържа от държавата като театрите и киното. Голямата българска култура лежи и върху плещите на големите български творци като художници, скулптори, писатели, поети, композитори и музиканти, изпълнители. Това са създателите на културния продукт, заради който съществува и министерството на културата като цяло.

- Защо и този път не са намерени средства за увеличение на заплатите на сценичните изкуства, музейните работници и библиотекарите?
- Още в началото при първото обсъждане на бюджета аз и мои колеги апелирахме за повече средства както за капиталови разходи, така и за заплащането на средствата за сценичните изкуства. Реформите, които направихме в театрите, са работещи, но инфлацията засяга и тях, театрите също са живи организми. Затова смятам, че периодично трябва да се ревизират средствата за българските артисти и творци. Аз и моите колеги  в сферата на културата направихме предложение за повишаване  с 30 милиона лева на бюджета за култура. И това стана факт. С тези пари ще има увеличение и по-достойно заплащане  и за музейните работници, и за библиотекарите, и за българските артисти.

- Ще поискате ли по-голям бюджет за култура в следващата финансова рамка? Водите ли вече такива разговори с финансовия министър Асен Василев?
- Ако правителството остане в по-дългосрочен план на управление, то съвсем естествено е тази тема да бъде възобновена, защото единият процент от БВП е далече от това, което днес финансираме, а пътят е не намаляване, а увеличаване на средствата.

- Вие като министър на културата как искахте пари от финансовия министър?
- Ние, хората сме различни. Аз като характер съм инат. И съм упорит човек. В самото начало сме спорили с министър Симеон Дянков, карали сме се дори, но всички помните, че впоследствие намерих пътя колегиално и приятелски  да го накарам да обикне културата като цяло, особено нематериалното културно наследство. В това отношение голям дял имаше и проф. Божидар Димитров. Така че министър Дянков стана най-доверения човек за културата, заварвал съм го да полива градината на един от новите музеи, да посещава археологическите разкопки от Перперикон до Созопол. Това бяхме ние. Сега са други хора.

- Като депутат от Пловдив, няма как да не се познавате с новия министър на културата Кръстю Кръстев. Какви проблеми му оставиха за решаване предшествениците Минеков и Атанасов и какви съвети бихте му дал?
- Не само като депутат. Министър Кръстев бе един от малкото хора, с които реформирахме българските театри. Спомням си, че когато обединявахме десетина сценични структури при една трудна  и болезнена реформа, тогава се запознах с него – той беше директор на театъра в Смолян. Един енергичен, организиран, аналитичен и работлив човек, когото с радост убедихме след Смолян да поеме ръководството на театъра в Пловдив. Именно той беше човекът, с когото стиснахме ръце да обновим изцяло изгорелия Пловдивски театър и успяхме заедно да подарим на Пловдив един от най-красивите театри в Българи –след голям ремонт обновен и работещ. Аз много бих искал да вярвам, че министър Кръстев поема поста с отговорност и с цялата си дисциплина и организираност ще ръководи тази тежка администрация и структура, наречена култура, за чийто разпад - както финансов така и административен, имаха голяма роля двама неадекватни министри –не само, че не умееха, но и съсипаха културата. Белите, които те сътвориха, ще трябва да се преодолеят с много работа. Аз лично желая успех на Кръстьо Кръстев. А колкото до съвета – непоискан съвет никога  не съм давал, ако министърът желае, бих му помогнал толкова, колкото са и моите възможности.

- Питал ли сте Кръстьо Кръстев защо има такива скандали в Народния театър?
- Няма смисъл да го питам Кръстю Кръстев. Убеден съм, че той добре познава своите колеги. Народният театър има голяма трупа. Още докато аз бях министър на културата в трупата се забелязваше разделение  на групи с различни настроения. Народният театър е държавна  институция,  директорът е този, който е оторизиран да  управлява и да носи отговорност.  Образно казано това е една фабрика  за изкуство и който силно желае да работи в нея  е  длъжен да спазва създадения ред.  Иначе всеки е свободен да прави каквото си иска в частния си театър. Не може да караме по симпатии, има принципи.  Ако има проблеми, уведомява  си и принципала. А принципал е министърът на културата. Виждам, че министърът търси път първо да успокои хората вътре. Смятам, че трябва да се намери диалога помежду им, всички да са отговорни, защото  театърът не е бащиния и в него има ред. Ако държавата не влезе в ролята си на собственик, отговори няма да има дълго време.

- При художниците не сме чували да има подобни скандали. Няма ли за какво да се карате във вашата гилдия?
- Художниците не са толкова публични. Художниците много по-малко са по медиите, много по-малко говорят… Те са толкова умни в живота, че са се научили и да бъдат по-обрани. Художниците са гилдия, която не е на държавна издръжка. Те сами си търсят прехраната, сами си търсят клиентите, сами творят и продават произведенията си, което им прави чест. Не се карат защото няма кого да мачкат. Има респект и уважение към човека, който колекционира и създава възможност те да си изкарва хляба. Някой да чува писателите, композиторите? Има много въпроси, които трябва да си зададем. Добре е да не ни занимават с прищевки, а със сериозни творчески проблеми и постижения. За жалост професията да мразиш стана една от най-продуктивните…

- Вие сте от хората, които смятат, че 24 май трябва да е националния празник на България. Не ви ли смущава фактът, че дори намерението за промяна на датата разедини българите и се превърна в основен проблем на конституционната реформа?
- Това е доста деликатен въпрос. Всичко е въпрос на гледни точки и всяка гледна точка трябва да се уважи. Но защо смятам, че Трети март не е най-удачната дата, за да говорим за национален празник. Аз разбирам, че свободата е много важно нещо, но радостта от свободата трябва да бъде всеобщ път и празник за всички български граждани и да ни води всички заедно към бъдещето. Ние сме  еднонационална държава, но обществото ни е изградено от различни етноси и равнопоставени български граждани.. Ако човек наблюдава добре в годините, навръх празника трудно бихте видели хора от тези етноси - нито арменски, нито еврейски, нито цигански, нито турски, защото нито една от тези общности не припознава себе си с този празник. Войната е между две империи и тя е руско-турска. Именно затова смятам, че националният празник не трябва да бъде онзи, който може да разедини и без това разединения български народ, а трябва да може приобщи всички останали етноси в държавата, български граждани, благодарение на които ние сме един цял народ. 24 май е един чист, кристален празник, празник на всички нас, които живеем и творим, общуваме, говорим, разбираме се, обичаме се и мразим на тази земя на един език – българския. Езикът и празникът, който създава  в нас духовното, а няма по-съвършена свобода от духовната свобода. Благодарение на свободата на човешкия дух съществува и онази свобода от страданието. Аз смятам, че 24 май би могъл да ни обедини всички заедно и да сведем глава и да положим цветя и на гробовете на незнайните воини, да се поклоним пред паметниците и славата на освободителите, които и да са те, да почетем науката, да почетем образованието, да почетем словото. Защото това може да го направи единствено свободният дух.

- Преди дни видяхме обелиска Ключът пред Хаят, разкажете за него.
- Ключът или Пътят пред „Хаят“ е една ранна моя мечта, свързана е със спечелен конкурс през 2000-та година по повод настъпването на 21-вия век. Заради острите ми публикации против една фондация, която тогава бе решила да произвежда „сини“ интелектуалци, когато си позволих да кажа, че интелектуалците се раждат, а не цветът ги предопределя, задавах въпрос ако създаваме „сини“, какво тогава правим с един Йордан Радичков, с великия Валери Петров и много други големи наши творци?. Но вместо отговори аз получих своите политически шамари заради тези си думи. Такава подмяна на интелектуалци са правили само Сталин и Хитлер и то без успех, а само жертви. Та тогавашната власт демонстративно спря паметника, проектът бе „арестуван“ в студиото на военните художници и оставен в забвение. А нашата власт не успя да възобнови темата, въпреки стотиците  подписи  за изграждането на този паметник, за да не би да бъде упрекната в някаква партийност. Но за сметка на това с охота се финансираха някои грантаджийски „пеликани“, за да не грачат прекалено много. Но – живот, какво да се прави. Ала за щастие 23 годни по-късно доживях да реализирам тази си мечта, свързана с идеята ми за ключа, който е знак на доверие – всеки град по света връчва на гостите си почетния ключ в израз на това, че вратите са отворени, както и душата на тези градове е отворена с доверие към всеки почитан гост. Днес тези ключове, които са за отваряне на човешките сърца и умове, са въплътени в обелиск, който стои пред един прекрасен хотел като „Хаят“ в град Правец, където всеки ключ отваря своите врати за своите гости – към голф игрището, към спа центровете, към прекрасното езеро, където се провеждат изключително хубавите Моцартови празници на фона на един от най-хубавите в България пейзажи. Символът на ключа е и към слънцето, което грее. За всичко това благодаря на един човек, един прекрасен бизнесмен, мой колекционер – небезизвестният Валентин Златев, Благодарение на него тази идея ще остане във времето.

- Каква ще е следващата Ви монументална творба?
- Само бог знае.

- Пред хотел Балкан още от времето, когато бяхте министър стоят найлоните на археологичния обект. Каква е причината нищо да не се прави там и центъра на София да прилича на бунище?
- Някой трябва да желае да живее в по-красив град. Бездарието не е полезно. качество.

Нашият гост

Вежди Рашидов

• Член на Европейската академия за изкуство - Париж
• Академик на Международната академия по изкуства - Москва
• Член на АЯП на ЮНЕСКО
• Член-кореспондент на БАН
• Член на Парижкия есенен салон
• Почетен професор и Доктор хонорис кауза на УниБИТ
• Почетен член на СБХ
• Почетен член на Съюза на испанските художници
• Носител на най-високите ордени на България
• Носител на най-авторитетните международни награди за изкуство
• Два пъти министър на културата на България
• Председател на Комисията по културата и медиите в 44-ото Народно събрание
• Председател на 48-ото НС
В момента е председател на комисията по култура в 49-ото НС