Вили Марковска: Най-големият подарък е, че мъжът ми безрезервно ме подкрепя

Красивата актриса и квалифициран йога преподавател – Вили Марковска, започва да се снима в киното едва 13-годишна. Първата й роля е в американската продукция „За каузата“. На седемнадесет тя вече е отличена с престижната награда за най-добра актриса от „Холивуд филм фест“ в Америка, за ролята й в „Открадната светлина“. Виолета печели и приза за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Кипър за впечатляващото й участие във филма на Антоний Дончев „Жената на моя живот”. Тя е се е снимала в редица холивудски продукции, сред които „Универсален войник: Регенерация“, с Жан-Клод Ван Дам и Долф Лундгрен, „Фаворитът 2“, „Octopus 2: River of Fear“ и „Shark Zone“. Вили има запомнящи се роли и в родните сериали „Хотел България“ и „Столичани в повече“. Много популярен става и филмът с нейно участие „Шивачки“. Освен артистичен талант, Вили доказа, че притежава и завидни танцови умения в шоуто „Денсинг Старс“, където завоюва второто място, заедно с партньора й Атанас Месечков. През 2012-та година тя става съпруга на финансиста Ивайло Ангарски, а през 2015-та година двамата се сдобиха със син – Красимир.

- Вили, ти си студентка по психология в НБУ. Как реши да запишеш тази специалност и психологията помага ли ти да се справиш по-лесно с този стрес и депресивните мисли, покрай пандемията?
- Да, студентка съм по психология вече втора година. Това много помага и се оказа, че е нещо наистина ценно, което може да ти е от голяма полза и да разреши много неясни неща, за които дори не си се замислял. В един момент обаче те се разплитат и осъзнаваш колко ценна наука е психологията и колко добре се комбинира с йогата и актьорството, както в моя случай. Опитът ми с ролите и филмите страшно много се допълва с тези нови знания и се получава една хармония. Колкото до депресивните състояния покрай ковид и световната криза – човек не трябва да се поддава на страха, но когато виждаш, че толкова хора умират и това неминуемо те скапва, затова е много важно да имаш силна психика. По време на тази криза много хора откриха нови хобита, нови професии и  цели в живота. Аз например реших през 2020-та да запиша второ висше. При такива обстоятелства, трябва да се опиташ да направиш от дефекта - ефект.  

- Виждаш ли се един ден като психотерапевт и само пандемията ли беше причината да се отдръпнеш от актьорските среди?
- Рано е още да кажа дали се виждам като психотерапевт – това е много сериозно нещо, а аз все пак имам семейство и дете и не съм вече на 20 години! Иначе, когато ни спуснаха кепенците - какви актьорски среди, просто ни затвориха и нямахме възможност да продължим. Преди пандемията играех представления и пътувах с театъра на Искра Радева, но като всичко спря и това за мен беше като знак, който ми показа, че е дошло времето за някаква промяна - без стрес няма прогрес. В такъв момент си правиш равносметка какво си постигнал и какво още искаш да правиш, за да разкриеш своя потенциал. Реших, че няма да седя да ближа рани и да се самосъжалявам. Хващаш нещо, което ти е било мечта и действаш. На този етап приоритет ми е ученето и стремежите и желанията ми не са свързани толкова с актьорството. 

- А продължаваш ли все така активно да се занимаваш с йога?
- Да, дори от миналата година съм член на управителния съвет на  Българска асоциация по йога и йога терапия – БАЙТИ, по поканата на д-р Стефан Илчев. Имаме големи цели – йога да се популяризира като метод за справяне със заболявания, както и за превенция. Следим световните тенденции в развитието на йога и искаме да утвърдим йога терапията. Това е „млада“ асоциация, но първото обучение – онлайн курс за терапевти с д-р Балекар от Индия, вече премина успешно.

- Помага ли йогата в битката срещу ковид и ти самата какви средства ползваш за превенция и засилване на имунитета?
- Първо, аз абсолютно всеки божи ден релаксирам, правя йога нидра – йогийски сън - за 15 или 30 минути. Йога може да бъде изключително силна превенция срещу всякакви вируси и за добър тонус, особено дихателните практики, които правят дробовете по-силни и еластични и изчистват ума. Аз също правя дихателни практики всеки ден. Много полезно е дишането едно към две, тоест издишването да е по-дълго от вдишването. След месец-два практика вече може да се задържа дъхът от две-три, до пет секунди между вдишването и издишването. Мога да кажа и една бърза рецепта за превенция от вируси – малко черен пипер, зехтин и куркума се разбъркват и се консумира по една чаена лъжичка на гладно.

- Тази седмица беше празникът на любовта – Свети Валентин. Има хора, които не го зачитат, защото смятат, че не може любовта да се празнува само един ден, а на теб харесва ли ти този празник и отбелязахте ли го с любимия ти мъж – Ивайло Ангарски?
- Може би тези хора имат известно право - не може любовта да се празнува само един ден в годината, това се отнася и за 8-ми март. Любовта е действия и дела и това я прави толкова велика сила. Ако всеки ден не правиш малки крачки и не показваш чрез действия и грижа любовта си, то е смешно да го правиш и да подаряваш букети само един ден в годината. Ние гледаме да избягваме рутината, така че не получавам букети само на 14-ти февруари, или на 8-ми март, а през цялата година. На празника си бяхме вкъщи семейно и беше много уютно. Винаги си правим задължителните жестове и подаръци, но не смятам, че любовта трябва да се измерва с подаръци. Най-големият подарък е, че той безрезервно ме подкрепя – неговата подкрепа за мен е най-ценна,както и вярата му в мен.  

- Помниш ли какво изпита, когато видя Ивайло за първи път?
- Когато го видях за първи път - това е едно усещане под лъжичката, което е трудно да се обясни, трябва да се почувства и изживее, един прилив на особена енергия, която те изпълва! Веднага усетих, че той ще е съпругът ми! Ние с мъжа ми имаме общи ценности и виждаме доста от нещата в живота по сходен начин. Моят опит е, че е важно двама души да имат общи неща в повече от един аспект и да гледат в една посока. 

- Жени Калканджиева е признавала, че като ученичка е била влюбена в Жан-Клод Ван Дам, но когато го видяла на живо се разочаровала, защото бил твърде нисък. Ти си имала възможност да имаш филм с него – с какви впечатления остана и като тийнейджърка случвало ли се е да се влюбиш в някоя холивудска звезда?
- Жан-Клод много се криеше и си стоеше в караваната, така че не сме се засичали много. С дъщеря му Бианка си говорихме повече, а с него почти нямаше възможност да си комуникираме. Аз не съм въздишала по холивудски красавци, а по-скоро на жени съм се възхищавала. Например Джесика Ланг, Гуинет Полтроу и Джулия Робъртс бяха и си остават вдъхновение за мен. 

- Сред холивудските или сред родните звезди си срещала по-често звездомания и грандоманско поведение?
- Може би тук, в България, вероятно защото пазарът ни е по-малък, по-бързо се става известен и вече започваш да си вярваш, докато на запад пазарът е много по-голям, конкуренцията също. Чувала съм много български артисти да казват със самочувствие: „Няма да им снимам в американските продукции - да съм някакво клонче, или борче там!“, а това все пак си е изява и възможност да се докоснеш до тези хора, от които може да научиш много неща. Те са страшно дисциплинирани, държат много на външния вид - не пушат и не пият, защото в Америка визията е много важна и хората се поддържат. Там работят за милиони и ако не изглеждаш добре, няма как да снимаш.

 - Дразни ли те това, че на красивите актриси в киното почти винаги им дават роли на леки жени, или такива, в които се налага да се събличат?
- Не ме дразни това, всяко нещо е роля, зависи как е поставено, какъв е сценарият, как ще се направи. В „Шивачки“ имаше една сцена, в която се виждат гърдите ми за секунда, но беше в контекста, а там играх точно проститутка. Така че, когато голотата е поставена добре не ме дразни, или притеснява. Преди време напуснах „Столичани в повече“ по мое желание, но там също имаше сцени, които бяха естетично добре направени, а когато не се минава границата - няма проблем! 

- Случвало ли ти се е да се контузиш по време на снимки?
- О, да! Когато участвах в „Столичани в повече” скъсах менискус и ми се налагаше да ходя с бастун на снимките. Беше доста гадно, коляното ми беше подуто и до последно се разхождах с бастуна, дори и по време на нощни снимки.

- В „Столичаните“ ти си партнираше с незабравимата Стоянка Мутафова. Какво си спомняш от общуването с тази легенда на родната сцена?
- Стоянка е наистина една среща, за която съм много благодарна, че ми се случи – голяма фурия, страшен непукист, жена с невероятна енергия и мощ. Жена с характер, при нея няма хър-мър. От тези, които като кажат нещо го правят – действена, борбена, умна. Много съм си говорила с нея по време на снимките и съм щастливка, че имах тази възможност, защото актьорската професия е трудна – изисква силен характер. Голяма сладкодумница беше и често ми разказваше нейни истории от по-младите й години. От нея съм запомнила, че комедия се играе тъжно, за да е смешно.

- С кои други колежки си близка и обичате да се забавлявате?
- С Александра (Сърчаджиева –б.а.). Нейното чувство за хумор много ми харесва и още в „Шивачки“ сме се смяли много заедно. С Нона Йотова също имаме хубави преживявания, както и с Албена Павлова.

- Как си обясняваш този хейт, на който у нас бяха подложени Димитър Маринов и Мария Бакалова, след успехите им в Холивуд?
- Защото нашата народопсихология е такава – „не важно аз да съм добре, а Вуте да е зле.“ Като има един, който се отличава и не е в стадото и веднага го нападат, може би това е нормална човешка реакция. Не знам дали е до култура и народ, може би в Америка не е така, но ние не сме научени да се радваме на другите, може би има нещо в нашия народ. Българите не обичат успелите хора, а по-скоро се дразнят от това. Шапка свалям на това момиче - Мария Бакалова, нямам думи за това какъв огромен успех постигна!

- Ти печелиш награда за главна женска роля от престижния „Холивуд филм фест“, когато си само на 16 години. Сигурно също си се срещнала с много завист и злоба?
- Да, разбира се, че се срещнах. Мария Бакалова е единствената българка, която е номинирана за „Оскар“и за „Златен Глобус“, а преди нея аз бях първата българска актриса, която спечели награда от голям филмов форум, според теб завиждали ли са ми!? Завистта може да се усети като пренебрежение, омаловажаване, или хейт, но ти не живееш за признание от тези хора, а за личното ти удовлетворение. В България има хора, които са признати, но не са щастливи, така че трябва да откриеш щастието вътре в себе си.

- Като студентка в НАТФИЗ имаше ли вече увереност в себе си, защото има млади актьори, които излизат от там със самочувствие на големи звезди?
- Това го има, но и обратното също съществува - да се мачкат и потискат. По принцип там има известна склонност младите и неопитни студенти да се мачкат и да им се потиска самочувствието - да им се говори, че само театърът е важен, а снимките в киното не са важни.

- Ти си тренирала тенис на корт, а сега и синът ти Красимир тренира. Със сигурност не си останала безразлична към цялата шумотевица около Новак Джокович и „Аустрелиън Оупън“?
- Какво да кажа - има си позиция човекът, отстоява си я, което е достойно за уважение. Дали момента е правилен, или не, но това е спортист, който заслужава да му се поклоним до земята, както и на Григор Димитров – нашата гордост! 

- А на сина ти как му се отрази това дълго седене вкъщи през локдауните и на какво би искала да го научиш?
- Синът ми мина по-леко през това, защото ние тогава още не бяхме в първи клас, сега през септември ще тръгва на училище. Така че, леко  преминахме това изпитание - имахме семейни разходки по пътеките до нас, освен това засили тренировките по тенис. На него много му харесва тениса и всеки ден тренира, което все ще му даде някакви позитиви.  Просто трябва да запълваш програмата с нови неща и да си креативен. С мъжа ми не сме от този тип родители, които забраняват на детето да си гледа телефона, или таблета, защото като забраняваш много и се получава обратен ефект. Иска ми се науча Краси да обича себе си, да вярва във възможностите си и да обича отговорностите, защото когато те се вършат с лекота и любов всичко става много по-лесно.

- Кой е най-абсурдният слух, който си чула за себе си?
- Голяма измислица беше това, че бяха писали, че съм имала анорексия. Това е абсурдно, защото аз винаги съм внимавала с храненето и дори съм завършила курс по аюрведа. Консумирам много елда, грах, нахут, които са незаменими за набавянето на протеин! Позволявам си рядко и риба, но не ям захар, глутен и месо. Когато съм имала изяви, снимки или ангажименти, свързани с професията ми на актриса съм спазвала режим на хранене и това е напълно нормално, за да се „вместя” в изискванията за ролите, които съм имала. Това е въпрос на самоуважение, част от дисциплината и волята, тялото е инструмент на актьора. Отделен е въпросът  как се интерпретират нещата, за да са „жълти” и пиперливи!

- В какво вярваш и сбъдват ли се молитвите ти?
- Със сигурност вярвам в Бог и в себе си. Не знам дали молитвите ми се сбъдват, но се чувствам по-добре, когато се помоля и вярвам, че има сила, която ни помага. 

- Имаш ли любима мисъл, или цитат?
- Много са. Една от най-любимите ми е на Бернард Баруч. „Повечето от успешните хора, които познавам, са тези, които повече слушат, отколкото говорят.“