Врагове на рибите

Опасности от въздуха, от земята и от самата вода

Видрата яде и тогава, когато не е гладна

Насекомите причиняват огромни щети

Със самото си появяване на бял свят рибите са подхвърлени на различни опасности. Даже и в малките водоеми те нерядко са обсипвани от многочислени врагове - и по-едри,  и по-дребни от тях. Нападат рибите и от въздуха, и от земята, и от самата вода.

Сериозни неприятели са разните видове бръмбари. Боят ли се рибите от тях? Обратното,  бръмбарите трябва да се плашат, защото могат да попаднат в устата им. А между другото, насекомите причиняват огромни щети. Изяждат ежедневно стотици малки рибки, личинки. Понякога се случва бръмбарите напълно да ликвидират потомството на някои ценни видове риби.

Твърде опасни за водните обитатели са някои видове птици, особено чайките. Уловът им се отнася до риби, плаващи близо до водната повърхност. Освен, че се хранят с риби, чайките са и преносители на много болести.

Опасни са и земеродните рибарчета. Те са особено осторожни. Обикновено се крият в някое дърво край водоема и оттук следят жертвите си. Мерне ли се някоя риба отгоре, птиците бързо действат и...я отнасят в гнездата си.

Дивите патици не са толкова сериозни унищожители на рибите, колкото са преносители на различни болести. А, например, за едно денонощие сивата чапла може да унищожи около 250 малки шаранчета или пък да нарани много от тях.

Едни от най-опасните врагове на рибите е видрата. Тя яде риба даже тогава, когато никак не е гладна. Плува доста добре и затова от нея не могат да избягат даже и най-бързите риби. Не подминават рибешкия свят и поровете, и лисиците, и даже мечките. И, съвсем естествено, най-големите неприятели на рибите се намират във водното пространство-това са хищници от различни видове и подвидове.

Животински нрави

Конкурс

Разчу се из гората, че вълкът е станал голям началник и че търси прилежни, работливи, съзнателни служители. Щяло да има и конкурс, на който лично вече твърде уважаваният нов шеф ще набира подчинените си.

- Щом вълкът така много се е издигнал, значи и ръководеното от него учреждение ще има важно значение за горската общественост-рече свраката.

- На този свят много от нещата в живота имат и светли, и тъмни страни-додаде совата с нейното вечно черногледство.

- И все пак, щом вълкът е начело...

Започнаха да се гласят животните: едно си приглади косъма, друго си запили копитцата, трето си поостърга рогцата. Общо взето всички се поокъпаха в буйния поток-не бива да се явяваш пред вълка, издавайки каквато и да е нечистоплътност. Някои се и поугоиха, защото знаеха, че никога голям началник в гората не може да търпи някакви си там дръгливи и недоохранени същества.

Когато дойде денят на конкурса, светлата горска поляна стана още по-приветлива с множеството диви животни-лъснати, нагласени за голямото тържество. Изтъпанчи се вълкът най-отпред, а всички го зяпат - като че ли не са го виждали от рождение. Пооблиза се, изяде набързо две сърнички и изрева:

- Конкурсът приключи! Изчезвайте кой откъдето е и другия път няма какво да се влачите всичките: нека дойдат само по-младите!

Поука: когато се явяваш на конкурс в гората, гледай да си на по-преклонна възраст.

Песента на глухаря

Първите лъчи на изгрева събудиха глухаря. Поослуша се, поразтърси се - трябваше съвсем да се пропъди съня. А тихият грак, който издаде, беше интродукция на любовната му песен. След това се чу отделно сухо клопане, заедно с което се усещаше и друго, по-слабо почукване. Но това, второто, трудно можеше да се долови. Клопането продължи необичайно дълго-изглежда хубавецът беше разтревожен. Грозеше ли го опасност, той изобщо не започваше истинската си песен.

Но нямаше нищо обезпокоително. Птицата ускори клопанията, които прокънтяваха  сред горската тишина с еднаква сила. И чукането премина в плюкане - така изразително и отривисто. Само един път рязко спря, поослуша се и пак продължи. И изведнъж... красавецът оглуша. Езикът му необичайно се издърпваше много назад, а гърлото му се издуваше и засилваше звука, който иначе беше доста слаб.. Така, че може би птицата сама се заглушаваше. Или пък се самозабравяше в своя любовен унес. Това, което се долавяше, приличаше на свистенето, издавано от точещия се нож. И за нещастие на глухаровите неприятели точенето траеше съвсем малко-само 2-3 секунди.

Хубавецът се разпя. Песните му се редяха една след  друга. Наоколо закудкудякаха и глухарките, радвайки се на своя първи обожател. Горското токовище празнуваше откриването си...

Когато ми се случваше да съм свидетел на подобно видение, аз се сещах за детството си, по скоро за приказките, които баща ми разказваше с удоволствие. Още тогава подобна малка приказка галеше душата ми. Българската природа поднася ценностите си с огромно уважение към тези, които я обичат и пазят. Макар и отдалече, усещах някаква божествена наслада от чутото и видяното. Приятно е да се радваш на тишината, чистия въздух, свободата...Това е най-искрена здравотворност. Е, малка приказка, ама истина!