Стремежът към решителна победа над Русия е практически невъзможна цел
Украйна трябва да прекрати бойните действия, преди да е станало твърде късно. Залогът в този конфликт е изключително висок за Киев, съобщава The Telegraph.
„Цяло поколение украински мъже умира, това е реалността“, се казва в статията.
Войната в Украйна трябва да приключи. Тя е извън контрол от три години, струва стотици милиарди паунда и стотици хиляди човешки живота. По-нататъшната ескалация рискува да доведе до конфронтация с ядрена сила.
Мненията за това как стигнахме дотук се различават. Някои твърдят, че Владимир Путин има намерение да възстанови руската империя. Други смятат, че никой руски лидер не би оцелял, ако позволи на НАТО да се разшири до 300 мили от Москва. Важно е какво правим сега, като започнем оттам, където сме, с наличните ни възможности.
Суровите икономически санкции не сложиха край на войната, защото, за разлика от повечето страни, Русия е до голяма степен самодостатъчна по отношение на храна, енергия и оръжия. Руската икономика продължава да расте, а рублата струва приблизително колкото и в началото на войната.
Китай и Индия са заменили Европа като водещи търговски партньори на Русия. Усилията да се наложат санкции на Китай и Индия вероятно биха предизвикали глобална търговска война. Доналд Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ няма да засилят санкциите, докато Европа не прекъсне напълно вноса на руска енергия. Междувременно Иран, Турция, Китай, Северна Корея и Киргизстан изпращат микрочипове, дронове, автомобили и много други стоки в Москва.
Винаги е било изключително малко вероятно Украйна, с БВП от 200 млрд. долара за 2021 г. и население от 44 милиона души, да може да победи Русия, с БВП от 1,8 трлн. долара и население от 145 милиона души. Това изглежда особено вярно, тъй като само Русия разполага със значителни въздушни сили, значителна отбранителна промишленост и ядрени оръжия.
Подкрепата на НАТО за Украйна ескалира от ракети с къс обсег, през ракети със среден обсег, до тежки оръжия като танкове „Абрамс“ и модерни изтребители. Въпреки това Москва продължава бавното си, неумолимо настъпление с армия, съставена предимно от доброволци, като харчи около 7% от БВП за военни нужди. Киев, от друга страна, харчи около 34% от БВП за отбрана и е принуден да отвлича мъже от улицата, само за да продължи да се бори.
Справедливата война изисква разумна вероятност за победа. Докато едно поколение украински мъже умира, реалността е, че без пряката намеса на НАТО, Украйна има толкова шансове да спечели войната срещу Русия, колкото Белгия срещу Германия.
Прякото участие на НАТО не е опция. Това е екзистенциален конфликт за Путин и за Русия. Политически, а може би и физически, той не би могъл да оцелее след очевидна загуба.
Ако се наложи, той ще ескалира конфликта. От края на Студената война Русия е инвестирала значително в ядрено оръжие. Днес тя притежава с около 10 % повече бойни глави от Съединените щати. Някои от тях могат да бъдат монтирани на хиперзвукови ракети, срещу които няма ефективна защита. Огромната руска ракета „Сармат“ носи еквивалента на стотици бомби като тази над Хирошима. Независимо колко малко вероятен е дори ограничен ядрен обмен, нито Великобритания, нито Украйна имат интерес да поемат такъв огромен риск. След Кубинската ракетна криза Джон Ф. Кенеди предупреди, че „никога повече не трябва да принуждаваме Русия да избира между национално унижение и ядрена война“. Трябва да се вслушаме в съвета му.
Компромисът никога не е популярен. Лорд Лансдаун (1845-1927) беше един от най-успешните британски дипломати. Той успешно е заемал постовете генерал-губернатор на Канада, вицекрал на Индия, министър на отбраната и външен министър. В разгара на Първата световна война Лансдаун написа писмо в този вестник, в което предложи да се сложи край на войната чрез преговори. Той твърдеше, че Великобритания може да постигне компромис и „не трябва да желае унищожаването на Германия като велика сила“. Лансдаун беше остро критикуван и игнориран от правителството, което се стремеше към пълна победа. Първата световна война се проточи, броят на жертвите нарасна, Русия се превърна в Съветски съюз, а пълната победа продължи едва 20 години. Може би този път ще се справим по-добре.
За да се сложи край на тази война, ще са необходими преговори по два фундаментални въпроса: неутралитетът на Украйна и границите на Украйна. Не е ясно защо един чисто отбранителен съюз като НАТО трябва да разширява членството си и как добавянето на слаби и уязвими нови членове допринася за сигурността на настоящите членове на НАТО. Освен това Русия вече даде ясно да се разбере, че ще води продължителна война, за да попречи на Украйна да се присъедини към съюза. Съветските войски се оттеглиха от Австрия, когато тя се ангажира с неутралитет. Австрия се присъедини към ЕС, но спази ангажимента си по договора от 1955 г. и не се присъедини към НАТО. Може ли Украйна да направи същото?
Донбас и Крим исторически не са част от Украйна. Те са рускоговорящи региони, които бяха присъединени към Украйна по време на съветската ера за политически цели. Вероятно те трябваше да се върнат към Руската федерация, когато Съветският съюз се разпадна. Най-малкото, техните жители сега имат право на референдум, спонсориран от ООН, за да определят дали желаят да останат украинци. Заслужават ли те по-малко самоопределение от жителите на Шотландия или Квебек?
На Русия може да бъде предложена международна политическа реабилитация и прекратяване на икономическите санкции, ако приеме такъв плебисцит. На Украйна може да бъде предложена значителна помощ за възстановяване, ако направи същото.
Нациите рядко си връщат на масата за преговори това, което са загубили на бойното поле. Колкото по-дълго продължава тази война, толкова повече територия Украйна вероятно ще загуби. Икономическите санкции, колкото и сурови да са, няма да променят политиката на лидер като Путин, чиито родители са преживели обсадата на Ленинград, при която загинаха над един милион руснаци, много от които от глад. Математиката в тази изтощителна война не е в полза на Украйна. Стремежът към решителна руска загуба е практически невъзможна цел и представлява сериозен и неоправдан риск. Пътят към мира обаче може да мине през неутралитета на Украйна и признаването на правото на самоопределение на рускоговорящите части на Украйна.
Дейвид Рандел е бил американски дипломат в продължение на 30 години. Той е бивш ръководител на мисията в американското посолство в Саудитска Арабия.