Всички мразят Йоко Оно

„Черна вещица“

Винаги ще я обвиняват за разпадането на „Бийтълс“

Тя не е само съпруга на Джон Ленън, а и художник-авангардист

На прага на своите 89 години вдовицата на легендарния Джон Ленън продължава да бъде една от най-ненавижданите, но и най-неразбраните фигури на 60-те и 70-те години на миналия век. Феновете на „Бийтълс“ я обвиняват за разпадането на групата, моралистите – че заради нея певецът напуска жена си и 5-годишния си син. Но освен съпруга на Джон Ленън, Йоко Оно има и собствена биография.

Тя е родена на 18 февруари 1933 г. в Токио в заможно семейство на баща банкер и майка аристократка. Заради работата на баща й семейството няколко пъти се мести да живее в САЩ и обратно в Япония. През 1951 г. Йоко, която тогава живее в Ню Йорк, се записва в колежа „Сара Лорънс“, но го напуска през 1956 г. Омъжва се за неуспял японски композитор, когато е на 23. Родителите й са против този брак. По това време тя започва да се изявява като художник, прави изложби, инсталации, пърформанси, но остава незабелязана. Изпада в депресия и прави няколко опита да се самоубие. Разбрали за това, родителите й я отвеждат насила обратно в Япония, където тя постъпва в психиатрична клиника. Развежда се през 1962 г.

В живота й се появява вторият й съпруг – американският джаз музикант и режисьор Антъни Кокс. От него ражда дъщеря Киоко, малко след като се женят през 1963 г. В Токио Йоко осъществява проекта „Cut Piece“, с който впечатлява арт средите. В него зрителите са приканени да се качат на сцената и да отрежат част от роклята й.

С втория си съпруг Йоко се връща в Ню Йорк и продължава да работи като художник-авангардист. Нейните чудати инсталации я превръщат в сензация. Така се стига до изложбата й в Лондон през 1966 г., където Оно се среща с Джон Ленън. Той няма влечение към подобен род изкуство, но е любопитен да види произведенията на нашумялата японка. А те са, меко казано, странни.

В началото на 60-те години Оно създава такива произведения като „Картина, през която трябва да погледнете стаята“ - платно с едва забележима дупка в средата, през която зрителят може да види стаята. През 1966 г. тя прави артистичен рекламен филм „Дъно“, за който 365 приятели и доброволци се съгласяват да бъдат снимани голите им дупета, като част от експеримент в изкуството.

Друго нейно произведение, показано на изложбата в Лондон, е „Картина, в която трябва да забиете пирон“ - бяла дървена плоча, в която посетителите са поканени да забиват пирони със специално доставен чук. Именно на тази картина Ленън обръща внимание, желаейки да забие първия пирон. Той е заинтригуван и от инсталацията, която представлява стълба, водеща към платно. На него с помощта на лупа може да се прочете миниатюрният надпис „Да!“.

Когато се запознават, Джон е на 26 години, а Йоко – на 33. И двамата са женени и имат по едно дете. Все още се водят спорове дали между двамата избухва любов, или художничката започва да преследва певеца, докато накрая постига целта си, но истината е, че тя го обсипва с пощенски картички с кратки послания: „Танцувай“, „Дишай“, „Гледай светлините преди зазоряване“. Непрекъснато му звъни по телефона с дълги монолози за социалната несправедливост, духа на времето и творческите си трудности. Ленън решава, че младата художничка има нужда от силното му мъжко рамо, нищо че тя е доста по-зряла от него. Освен това сексът с нея е неповторим.

Той не е влюбен в съпругата си, за която се жени, след като тя забременява случайно. Дори нарича сина си Джулиън „плод на пиянско зачатие“. За никого не е тайна, че е арогантен с жените, позволява си да бие. Йоко обаче успява да го завладее напълно. И така, когато съпругата му Синтия се връща след почивка в Гърция, заварва японката в леглото си…

Йоко Оно се намесва не само в интимния живот на музиканта, а и в работата на „Бийтълс“. Тя присъства постоянно в звукозаписното студио, където нямат място съпругите и гаджетата на музикантите. Започва да се бърка в работата им, да дава съвети, с което напрежението помежду им нараства, назряват и финансови разногласия.

Музикантът напуска групата. Пресата пише за Йоко: „Черната вещица унищожи „Бийтълс“ и „Дяволът е проникнал в Ливърпулската четворка“. С Оно започват солова кариера, свързана с много политически акции. Двамата прекарват медения си месец през 1969 г. в хотел в Амстердам, където цяла седмица не излизат от стаята и канят журналисти около леглото си. Така протестират срещу войната във Виетнам. Участват в протести и стачки, призовават за освобождаване на чернокожата активистка Анджела Дейвис, снимат се голи за корицата на албума си „Two Innocents“ – все неща, които дразнят властите.

След съдебно решение за експулсиране Ленън трябва да напусне страната, а на Оно е разрешено да остане. Тя самата усеща, че е дошло време да му даде почивка и като мъдра жена го пуска да замине заедно със секретарката им Мей Панг – влюбено в него и послушно момиче. Джон се връща към алкохола и агресията – бие не само любовницата си, но удря и репортерка. След шест месеца той моли Йоко да се върне при нея, но тя му казва, че още не е готов. Веднъж я вижда на концерт в Ню Йорк във вечерна рокля и повече не се разделя с нея.
Йоко ражда син Шон през 1975 г. и промененият Джон се отдава на семейството и детето си. За дълго време зарязва музикалната си кариера. По това време приключват съдебните спорове между членовете на „Бийтълс“ и Ленън получава 150 милиона долара. Йоко се оказва добър мениджър – все пак е дъщеря на банкер. Тя купува две огромни имения, 250 крави от порода Холщайн, 1600 акра пасища, яхта, жилищни сгради. Семейството прекарва зимата в Ню Йорк, лятото на Бахамите, пролетта - в семейното имение в Палм Бийч, Флорида.

Седмица след смъртта на мъжа си през декември 1980 г. Йоко Оно продава писмата му, а след половин година започва романтична афера със Сам Хавадтой, унгарски дилър на антики, приключила през 2001 г. Тя не остава да живее в сянката на легендарния си съпруг. Издава няколко солови албума, печели награда „Грами“ през 1982 г., прави повече от 16 филма, удостоена е с титлите „почетен доктор по право“ на университета в Ливърпул през 2001 г. и „почетен доктор по изящни изкуства“ от колежа Бард през 2002 г. Музеят за съвременно изкуство в Лос Анджелис й връчва петата награда MOCA на отличителните жени в изкуствата през 2003 г. Йоко Оно е носителка на наградата „Златен лъв“ от Биеналето във Венеция през 2009 г. Тя е почетен гражданин на Рейкявик, Исландия, и е обявена за почетен патрон на Alder Hey Charity, Лондон. Май не всички я мразят…