„Всичко се сбъдна” без Ванга...

„Всичко се сбъдна” без Ванга...

Поетесата Надя Попова хвърли ръкавица на съвременните гадатели с предизвикателното заглавие на последната си стихосбирка: „Всичко се сбъдна”, но само ако имаме сетива да го съзрем през поетически очила (изд. „Захарий Стоянов”, 2019). Изящното томче с твърди корици е антологично за авторката, която е избрала най-представителните си творби от 6 предишни книги, както и нови стихотворения.

Премиерата на книгата препълни втория етаж на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, където се стекоха повече от 150 известни културни деятели и почитатели на поезията. Събитието се водеше от издателя Иван Гранитски, който в типичния си автоироничен тон скицира усилията си да убеди поетесата да му предостави ръкопис за издаване: „Три години я убеждавах да ми даде стиховете си. Надя Попова е от стълбовете на съвременната българска поезия. Повече от 45 години тя е неизменно в основите на това, което наричаме служение на литературата – не само поетеса, но и публицист, преводач, дългогодишен редактор в БНР, както и главен редактор на в. „Словото днес”. Тя е с изключително висока самокритичност и отговорност пред словото. В книгата ще видите и раздел с критически отзиви за нейното творчество”.

Здравка Евтимова – председател на Българския П.Е.Н.-център, подчерта, че светлият талант на Надя Попова озарява П.Е.Н.-клуба, който добива друго измерение чрез нейната поезия: „Творчеството й е изпълнено с топлина, човечност, жизнелюбие, съхранило е цялата човешка еволюция. Нейната поезия прави невъзможното постижимо”.

Иван Есенски припомни пътя на Надя Попова като автор и преводач, той направи ретроспекция на знаковите промени в съвременния български език, за които важен принос имат преводачите: „Един литературен език се надгражда. Именно преводачите, завършили Литературния институт „Максим Горки” (Надя Попова, Валентина Радинска, Бойко Ламбовски), бяха онова талантливо поколение, което ни вля в световната литература... Днес не е безвремие, а междувремие, а в авангарда на изкуството са автори като Надя Попова”.

За стила и темите в новата книга говори писателката Рада Александрова: „Свикнахме да четем всякакви стихосбирки – прозаични и цинични, модерни и постмодерни, измъчени стихове в желанието да достигнат някаква свръхоригиналност, нещо друго, но с цената на добрия вкус... Не знам как е при другите литератури, но при нас всяка измишльотина, всяко кривене и претенция имат правото да се нарекат изкуство или поезия. Емоционалността е отречена в такива „творения”. Ето защо толкова много ме зарадва поезията на Надя Попова! Зарадва ме не само добрият вкус, но и майсторството да се пише стих – владеенете на този висок занаят... Прочетете книгата на Надя Попова и ще видите едно оригинално римуване, отлична метафоричност, която изразява цялата й сдържана и морално прецизна личност. Поети като Надя Попова ни дават надежда да повярваме в съществуването на истинската поезия! От десетилетия вече в нашата литература се приветстват поети, които са скарани с българския език, римите и подтекста... Надя Попова е изградила своя поетически свят с пестеливост и внимание, с вглеждане в явленията, но и потъване в дълбочините”.

В авторския рецитал прозвучаха стихове от новата книга: „Легитимация”, „Светлината”, „Фонтанът”, „Битие” и др.

Сред аплодиращите поезията на Надя Попова бяха: Красимира Александрова – директор на Националната библиотека, Боян Ангелов – председател на СБП, Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, проф. Ана-Мария Тотоманова, писателите Павлина Павлова, Весела Люцканова, Георги Константинов, Петър Андасаров, проф. Симеон Янев, проф. Людмила Григорова, Благовеста Касабова, Божидара Цекова, Михаил Белчев, Петя Цолова, Пенка Чернева, Диана Димих, Лалка Павлова, Петър Динчев, Наталия Ерменкова, Стоянка Боянова, Минко Танев, Анелия Янковска-Сенгалевич, Мариана Кирова, композиторът Хайгашод Агасян, Станка Шопова – председател на фондация „Устойчиво развитие за България”, политикът Таско Ерменков и др.

От новата книга:

Надя Попова

Легитимация

Да запомните моето име не се надявам.

Да не би да съм Майка Тереза или Мадона?

Нито в бодър мажор,

нито в скръбен диез припявам,

а има и друго:

прекалено сме много на клона.

Нямам никакъм шанс

да приседна отдясно на Бога

с тези самоубийци сред роднини и сред кумири.

Затова пък умея

без подпалки да стъквам огън,

през стени да минавам,

когато някой умира.

От разкривените сенки не изпитвам боязън.

Блика в моите вени солена, стаена сила.

Аз съм тази, която не пита:

„Знаеш ли ти коя съм?”,

защото зная коя съм

откакто съм се родила.

Най-четени