100 000 тона дрехи и битов текстил изхвърляме всяка година у нас. За да си представим какво огромно количество е този отпадък, експертите го приравняват на общото тегло на Националния дворец на културата, умножено по цели 5 пъти.
Основният виновник за това е по-голямото потребление, а вече говорим не само за бърза, но за ултра бърза мода. Какъв е пътят на текстилния боклук?
По данните на Българската асоциация за кръгов текстил домакинствата купуват по 15 килограма текстил на година, а изхвърлят 11.
Напоследък с т.нар. тенденция на ултра бързата мода, закупуваме все повече и повече текстилни артикули. Средно носим една дреха 7-8 пъти и вече става ненужна. Всяка държава-членка трябваше да въведе разделното събиране на текстил от 1 януари 2025 г. и за жалост България е единствената страна, която не е транспонирала това изискване. Системите за разделно събиране към момента са на доброволни начала, казва пред БНТ Сирма Желева, Българска асоциация за кръгов текстил.
Данните сочат, че разделно са събрани едва десет процента от изхвърляния текстил. И в Европейския съюз статистиката не е на страната на природата - едва 1% от текстила се рециклира и влага в производството в ЕС.
От количествата, които постъпват за сортиране в сортировъчните центрова, от които една част са от Западна Европа, около 50% са годни за повторна употреба след процеса, други количества се рециклират като почистващи кърпи или в инсталацията за рециклиране, която ги прави в нови влакна, и в общи линии депонирането е под 1 процент, уточнява Желева.
Експертите очакват и регулация от страна на Брюксел за дрехите от китайските платформи, които не могат да се използват повторно и трудно могат да бъдат рециклирани. И още - зад невидимите процеси по добив на суровини за текстил годишно е нужна толкова вода, колкото за 1.7 милиарда души по света, и са на пето място по въглероден отпечатък за Европа.
С обновяването на гардероба си, един средностатистически европеец изразходва вода, която би покрила всичките му битови нужди за няколко месеца.