Очакват ни екстремни бури с разрушителен ефект

“Пясъчен дявол”, водно торнадо, сняг от градушка и невиждани смерчове бяха регистрирани само в последните две седмици

Аномалиите няма да останат изолирани случаи, казват експерти

Застраховката на жилището няма да е лукс, а необходимост

Само в изминалата седмица в различни части на страната се наблюдаваха нетипични за България природни стихии. Краткотраен бурен вятър, наричан “пясъчен дявол” стресна плажуващи в Слънчев бряг в края на август. Ден след това в Синеморец синоптици от НИМХ заснеха водно торнадо. В социалните мрежи се появиха и кадри на гъста водна мъгла в слънчево време в Созопол. Преди два дни необичайно силен смерч мина през Кюстендил и региона и изкорени вековни дървета, като нанесе сериозни щети на инфраструктурата и потроши автомобили. Критична бе и ситуацията в Благоевградско. Едновременно дъжд от градушка се изля в Медвенския Балкан над Котел.

Според климатолози, ако тенденцията на затопляне и влага продължи, такива явления ще зачестяват и ще стават все по-силни. Индикация за опасни предстоящи бедствия е съвпадението на природни стихии.

 “С други думи - няма да имаме тропически циклони, но ще имаме локални екстремни бури с разрушителен ефект”, заяви пред “Труд news” експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов. Според него трябва да очакваме увеличаване на честотата на екстремните явления: “Повече поройни валежи, по-чести бури и продължителни периоди на суша”, предупреди специалистът. Той цитира прогнозите на IPCC (Междуправителствена експертна група по изменение на климата) за региона на България, които показват, че средната температура у нас ще се покачи с поне 2-3°C, което ще промени сезонността: по-дълги и горещи лета, по-кратки и нестабилни зими. Това ще засегне водните ресурси и ще увеличи риска от бедствия”, категоричен бе Кръстанов.

Интензивните бури и опустошителни смерчове, както и водни торнадо по Черноморието в последните дни са индикация за предстоящи опасни климатични аномалии. Към това сочи и Шестия оценъчен доклад на IPCC, според чиито данни едновременна и/или последователна проява на сходни или различни по тип екстремни метеорологични явления представлява съставни събития. Те често могат да окажат по-силно въздействие върху обществото и екосистемите, отколкото индивидуални екстремни събития. Например засушаване в комбинация с гореща вълна би увеличило риска от пожари и щети за земеделието. Според панела е възможно в бъдеще да се наблюдават безпрецедентни съставни събития - такива, които преди не са се наблюдавали над даден район, се казва в доклада.

“Като цяло, съставните събития се променят, чрез промяна на средните условия при едно от тях, например по-горещи сухи периоди, чрез усилване на “екстремността” им (например повече дни на горещо, и сухо време) и чрез увеличаване на зависимостта между 2 вида явления като горещо време и суша, което означава по-контрастно време през годината”, обобщи метеорологът Николай Петров. В своя статия за научния портал “Климатека” той казва: “В много случаи тези екстремни събития и свързаните с тях опасности могат да надхвърлят възможността на природата и обществата да се справят с тях, което от своя страна води до обществени или екологични последици и по-голям риск за възникване на бедствия”, казва метеорологът. Той обясни т. нар., че съставни събития имат директно въздействие върху измръзване на овошки и загуба на реколта, на което сме свидетели тази година.

“Има повод за притеснение, защото комбинацията от последните природни явления в рамките на няколко седмици показва рязко увеличаване на климатичната нестабилност у нас”, добави експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов. Той добави, че Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) вече отчита, че в България броят на опасните метеорологични събития се е удвоил през последните 30 години. “Явления като градушка “като сняг” в Котленския Балкан или поройните наводнения в Китен са резултат от по-топли и по-влажни въздушни маси, които създават условия за бързи и разрушителни бури. 

Това означава, че аномалиите няма да останат изолирани случаи, а постепенно ще се превръщат в нова норма, изискваща адаптация както на институциите, така и на гражданите”, каза експертът. Той бе категоричен: “България вече не е “спокойна зона” - подобни явления зачестяват и показват, че сме в нова климатична реалност. 

Дали това са само думи, удобни за политически брътвежи ще се види съвсем скоро”, каза той и уточни, че основните рискове за България са по-чести и по-интензивни наводнения, продължителни засушавания, горски пожари и градушки. “Данните на Европейската агенция по околна среда показват, че България е сред най-уязвимите страни в ЕС на климатични промени заради комбинацията от планински и равнинни терени, както и слаба инфраструктура за защита. Това означава реална заплаха за селското стопанство, туризма и здравето на хората”, каза той.

Призова и за превантивни мерки като навременна застраховка на недвижимото имущество.

“В България само около 15-20% от жилищата са застраховани срещу природни бедствия, докато в Западна Европа този дял надхвърля 70%. С оглед на зачестяващите наводнения, пожари и градушки, застраховката става не лукс, а необходимост. Това е един от малкото начини домакинствата да се предпазят финансово от нарастващия риск. Но и застрахователните компании са в дълг към обществото по отношение на бързина на възстановяване на застрахователните суми и популяризиране на имуществените застрахоки”, обобщи Кръстанов.

Прашен вихър, известен като “dust devil” или “прашен дявол” уплаши плажуващи на Слънчев бряг

Предстоящата “нормалност” по бреговете на българските плажове

На 24 август 2025 г. на плаж в подножието на Еминската планина бе заснето рядко метеорологично явление - прашен вихър, известен като “dust devil” или “прашен дявол”. Завихрен стълб въздух, висок около 20 м, повдигна и завъртя палатки и чадъри, някои от които бяха изтласкани към морето, съобщават от Temnisko Geomatics, които публикуваха и видео. Въпреки краткото си съществуване, вихърът причини материални щети.
Според експертите явлението е резултат от сблъсъка между студен въздух от планината и нагрятия пясък и морска повърхност, подпомогнато от силни пориви на северния вятър и специфичната йонизация на въздуха край Черно море.
От Temnisko Geomatics отбелязват, че подобни прашни вихри вече се наблюдават по-често и това подсказва, че климатичните промени засилват риска от такива краткотрайни, но мощни завихряния. Според тях случилото се е не само любопитен феномен, а и предупреждение за новата “нормалност” по българското Черноморие.

Мъртвото вълнение вече връхлита още от юни

Най - страшното време на Черноморието е “мелтемът”

Мъртвото вълнение с всеки сезон става все по - напористо и често. Целият август месец това лято, опасното течение бе сграбчило Бургаския залив. Това разкри пред “Труд news”, старши спасителят на Северния плаж в Бургас - Петър Русев.

Негови колеги припомниха, че преди няколко години, мъртвото вълнение се появяваше само след 20 юли, след Илинден или в началото на август. Това вече е в миналото. Сега започва още от юни. Има и парадокси - понякога се появява няколко пъти на денонощие в рамките на няколко часа. През август не се събира и седмица морето да е било спокойно.

“Още на Илинден, 20 юли, поверието гласи, че на този ден морето се “обръща” - става бурно, с подводни течения и ями, и взема жертви. “Обръщането” на морето означава, че започват да духат ветровете, наближава есента. Понякога това “обръщане” може да трае 40 дни.

Мъртвото вълнение, щом “хване”, не се отдръпва 3, 5, 7 или 11 дни. То е опасно за плувците, защото дърпа навътре и образува подводни ями, които засмукват, каза още старши спасителят Петър Русев. “Ако те застигне в морето, трябва да плуваш успоредно на брега с цел да излезеш от хватката му”, припомни той.

Най- страшната аномалия е, че “мъртвакът” вече е непредсказуем, т. е. не се знае по кое време ще дойде, и това става много бързо. Има обаче симптоми.

Задуха ли северен вятър, значи “мъртвакът” се готви да настъпва. Това е възможно да стане и при много силен източен вятър, когато е над 10 метра в секунда. Тогава се получава най - страшното. Хваща най - страшното време, така нареченият “мелтем” - ветрова вълна плюс мъртво вълнение. През август вълните бяха се вдигнали до 6 бала /над 2 метра/, обясни старши спасителят. “Сулган” е пък когато има високи вълни, но няма вятър, но също е много опасно, и морето дърпа.

“Затова всяка сутрин, преди работа, спасителите влизаме в морето да видим има ли ями и да знаем какъв флаг да сложим”, обясни Петър Русев. - “Цяло лято, всеки ден, вишките бяха като светофари. В един ден флагът е жълт, после зелен, после изведнъж отново жълт и завършваме с червен”, казаха и негови колеги. - “От едно време знаем, че мъртвото вълнение трае примерно три дни. И тъкмо се успокоим, виждаме, че морето отново дърпа навътре и то със страшна сила. Може би затова, заради непредвидимостта му, тази година, особено по неохраняемите плъжове, имаше много жертви, смятат морските стражи.

Със сигурност обаче, гларусите остават един много точен ориентир. Когато има мъртво вълнение и морето е разбунено, те не кацат по вълните, а стоят на брега. Когато е спокойно - нареждат се като за парад по повърхността на вълните.

До 15 септември, спасителите ще работят в пълен състав, от 9 до 18 часа, след това има намаление на постовете. До 22 септември на ивицата ще останат четири поста, и после два до края на сезона - 30 септември.

Септемврийското море има своите особености за трупащите тен. Водата вече е по хладна. Затова при влизане в морето трябва да не се бърза, да не се скача. Има риск от температурен шок или така наречената хипотермия.

Във водата къпещите се трябва да влизат бавно, а когато са до колене, да се намокрят с ръце, за да може тялото да свикне към охладената вода.

Освен тези аномалии, това лято, имаше и друга. В началото на юли, вероятно заради адски горещото време и заради бури, бушуващи навътре, морето започна да изхвърля огромно количество водорасли. Много от туристите се забавляваха с тях, дори в Слънчев бряг си направиха “зелени човеци”.