Труд
Автор:
Гита Манолова
Телесното наказание се понася по-леко от ударите по самочувствието
Гняв, обида и безсилие на родителите са най-честата причина
Диана Андреева, възрастов психолог, Национална мрежа за децата.
Цели 39% от родителите в България все още използват телесното наказание под една или друга форма - напляскване или шамаросване. Това значи, че един от всеки 2-3 души посяга на детето си.
“Всяко шесто от 10 деца на възраст между 2 и 14 години редовно е било подлагано на телесни наказания от страна на хората, които се грижат за него.” Тeзи данни цитира омбудсманът Велислава Делчева. Пред “Труд news” тя заяви: “Работата със семействата е от особено значение, за да се намали насилието над деца и за да се преодолеят все още съществуващите разбирания в българското семейство за телесното наказание като възпитателен модел”. Тя уточни, че посочените цифри са от проучване на тема “Нагласи на родители и млади хора към три от правата на децата”, проведено по поръчка на Национална мрежа за децата от агенция ЕСТАТ. В тях се обобщава, че повече от половината родители в България, 61%, заявяват, че не биха ударили детето си, докато останалите 39% подкрепят удрянето на шамар като възпитателен подход.
Тези родители биха използвали някаква форма на телесно наказание в случаите, когато не могат да се справят с поведението на детето си. Само 6% от тях, категорично твърдят, че нямат друга алтернатива в трудна ситуация.
По-малко от половината от анкетираните, независимо дали имат деца или не, споделят мнението, че е добре малкото дете да бъде възпитавано чрез шамар и че за положителното развитие на едно дете е добре то да бъде наказвано.
80-85% от запитаните заявяват категорична готовност да подадат сигнал в случай, че станат свидетели на малтретиране на дете. Над 80% от запитаните обаче са категорични, че опитите за намеса в семейни разправии носят само неприятности.
Други данни от Национално представително проучване за България “Нагласи към правото на защита от телесно наказание в България” на агенция NOEMA обобщават, че детето и възпитанието все повече се свързват с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удовлетворение. Причината за това са все по-големите изисквания към родителите как да осъществяват възпитанието, на фона на все по-голямата им самотност в това предизвикателство.
Около две трети от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики като пространствена изолация, ненамеса при опасност от нараняване, причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза или подлютяване. Делът на родителите, които системно прилагат подобни практики, е около 1/4. Макар и около 2/3 от родителите да споделят, че са удряли детето си, тенденциите в нагласите спрямо детето и възпитанието не са еднопосочни. Тревожен е фактът, че “твърдите” привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещи родители. Около 30% от родителите споменават гняв и обида като причини за прилагане на телесно наказание. Често срещани са и срамът и страхът от загубата на контрол върху възпитанието.
“Възпитателните” методи, причиняващи емоционални щети на децата, като обиди, постоянно крещене, омаловажаване и подценяване, се възприемат от респондентите като значително по-травмиращи и срамни, отколкото телесните наказания. Това, заедно с обществената неприемливост, е една от причините подобни практики да се прилагат по-често вкъщи, отколкото на обществени места.
“Насилието - викове, телесно наказание, манипулации, заплахи, е по-скоро емоционална реакция, която наказва и контролира, но не насочва и не учи детето как да постъпва” заяви пред “Труд news” Диана Андреева, възрастов психолог в Национална мрежа за децата. Тя посочи, че насилието, физическо или психическо, не възпитава, а унижава. Поясни и краткосрочните и дългосрочните ефекти от такива действия: “Първоначалният ефект е гняв, обида, страх, затваряне в себе си, понякога словесна агресия и дори отвръщане на “удара”. Повечето възрастни са изградили механизми за справяне и приемливи начини на отреагиране, но децата нямат достатъчно опит. Те преживяват насилието по-болезнено. Възможно е то да се отрази върху тяхната самооценка, да мислят, че не са “достатъчно добри”, каза психологът. Тя добави, че децата учат чрез наблюдение и примери. “Когато са малки, валидната “истина” е това, което виждат, чуват и преживяват. Ако родителите крещят, наказват и обиждат - децата възприемат това като начин да се общува и да се решават проблеми. Могат да превърнат това в собствен модел на поведение по-късно. Според международни данни, дете, жертва на тормоз у дома, има до 10 пъти по-голяма вероятност само да прояви агресивно поведение в бъдеще”, каза психологът. Тя посочи като здравословeн метод за възпитание даването на добър пример. “В психологията се казва: “спокойните родители отглеждат спокойни деца”. Важно е да се запазва спокойствие”, заключи психологът.
Доц. д-р Милена Мутафчиева, детски психолог и психотерапевт, нов български университет, пред “Труд news”:
Извинението не изтрива грешката ни
Представете си, че човекът, когото обичате, ви удря, защото вярва, че това би ви помогнало. Как бихте се почувствали?
Според експертите няма спор, че насилието е абсолютно неприемливо средство за възпитание на деца. Без съмнение, защото това нарушава правата на децата, а те имат от повече права от възрастните, защото са по-уязвими. Но и защото тази стратегия показва единствено и само безсилието на родителите да се справят със ситуацията по конструктивен начин.
Когато един родител удари детето си, за да постигне целта си, това нарушава основните потребности на децата от сигурност, привързаност и контрол. Наранен си от човек, когото обичаш и който също твърди, че те обича. Не знаеш кога ще се случи отново, не можеш да го контролираш и няма как да се чувстваш в безопасност.
По-важният въпрос според мен е защо родителите удрят децата си. Това може да означава, че техните базисни потребности не са удовлетворени. Дали защото те самите са израснали по този начин, наказвани от родителите си, или защото не могат да осъществят контрол върху поведението на децата си като разговарят с тях и им дават аргументи, защо тяхното поведение е неприемливо. Въпреки че това е вероятна причина, все пак това показва единствено тяхната безпомощност.
Не трябва да забравяме, че родителите също са човешки същества и имат моменти на слабост. Възможно е да направят неща, за които по-късно съжаляват. В такъв случай най-адекватната стратегия е да се извинят на детето и да подчертаят, че са направили грешка. Това естествено не може да се случва многократно. Извинението не изтрива грешката ни и не ни връща към началото. Но грешката може да се използва, за да помислим защо и какво в ситуацията ни е накарало да се чувстваме безпомощни като родители.
За мен най-обезпокоително е, когато родителите използват насилието като преднамерена стратегия за възпитание, защото смятат, че тя има ефект. Няма! В дългосрочен план използването на насилие при възпитаването на деца може да доведе до репродуциране на тези агресивни модели в тяхното поведение, както и до ниско самочувствие, липса на доверие в другите хора и потиснатост.
Едновременно с това децата имат нужда от граници. Но тези граници трябва ясно да бъдат поставяни с авторитет и обяснение защо трябва да се спазват. Често се налага и да наказваме децата си, когато разговорите не помагат. Тези наказания трябва да са като отнемане на нещо, което те харесват и което не е важно за развитието им, а не като удари. Най-доброто наказание е намаляването на времето пред екрана. Изследванията показват, че наказанията сами по себе си нямат положителен ефект върху поведението на децата, защото ние им казваме какво не трябва да правят, но не и какво да правят. Наказанията винаги трябва да са съпътствани от поощрения и подкрепления за доброто поведение.
Малчугани плашат майките си със социалните и с полиция
Растат съдебните дела за домашно насилие над подрастващи
ДАНИЕЛА ФАРХИ
ТРУД NEWS, ВАРНА
Нова мода пълзи сред подрастващите във Варна. Деца в прогимназиална възраст плашат майките си, че ще звъннат на социалните и ще се оплачат от тормоз, когато им откажат нещо или ги накажат. Случаи споделят родители в социалните мрежи. Според тях децата им са отлично информирани, че освен физически, може да са жертва на вербален и психически тормоз и умело използват това. Малко майки обаче поддават, някои обясняват, че са разказали на детето си как жертвите на домашно насилие отиват в кризисен център и “виновните” родители нямат достъп до тях. Това автоматично отказвало малките от намерението да се оплакват.
Преди няколко седмици във Варна имаше и друга случка. Гимназистка звъннала на тел. 112 и с треперещ глас казала, че майка є налита на бой и много я е страх. На адреса пристигнали униформени, които установили, че става дума за битов скандал след отказ на девойката да спре да пуши в стаята си. Тя смятала, че пространството е нейно и няма нужда да се съобразява с родителите си непушачи.
Извън тези оплаквания през последните 2-3 години има отчетлив ръст на случаите на домашно насилие над деца. За 2024 г. постъпилите в Районния съд дела бяха 206 и двойно повече спрямо предходната. Адвокати обаче твърдят, че родители ползват закона като бухалка и близо 70% от молбите за защита от насилие са фалшиви. Те се ползвали като оръжие при спор за родителски права или за имуществена изгода. Затова след преценка на всички обстоятелства съдът все по-често отменял издадени такива заповеди. Няколко тежки драми във Варна станаха публично достояние през последните 10 г. През 2015 г. лекари от УМБАЛ “Св. Марина” спасиха живота на 2-годишно момиченце, което приеха с 4 счупени ребра, спукано тъпанче и стари травми от “любовта” на мама.
Лекарите бяха втрещени, че мъничето е свикнало да понася болка и не изразява емоциите си. Три години по-късно градът бе възмутен от поведението на баща, който бе насинил лицето на сина си заради двойка в училище. А през 2019 г. друг татко счупи носа на 14-годишната си дъщеря и едва не проби черепа є със свещник, защото му казала, че не иска да живее с него, а с майка си.
Сами звънят на тел. 112 и подават сигнали за насилие
Тормозът вече не е само вербален, но и в социалните мрежи
Дете падна от 2 етаж на болница, било само с майката в коридора
МАРИЯ КЕХАЙОВА
Труд news
Деца сами се обаждат на тел. 112 и подават сигнал, че са обект на насилие от родителите си, други са тормозени вербално от свой връстници в социалните мрежи, трети се изповядват пред учителите си и така случаите стигат до социалните институции.
В Бургас първият голям скандал с насилие над деца от страна на учители, в случая - треньорки по плуване, гръмна преди години. В един от закритите басейни, треньорка беше нашамарила свои подопечни. Причината бе лоша дисциплина или слаби резултати в плуването. После същата се сби със своя колежка, а бургазлии бяха потресени от случилото се. Родителите на децата бяха в шок. От тогава, през годините, често избухват скандали за насилие над деца.
“Драстично увеличение на случаите няма, но насилие винаги е имало, и за съжаление ще има, въпреки усилията на всички институции. Често на родителите им е трудно и не им издържат нервите. Що се отнася до насилието-няма разделение дали децата са от малцинства или български семейства. При сексуално насилие вече, децата са предимно от малцинствата”, коментираха от отговорните институции в града. Често има насилие между деца, има насилие, проявено с кибератаки и тормоз в социалните мрежи. Променят се профилът и нюансите на насилието, коментират специалистите. Адвокати отбелязват, че когато дете присъства на семеен скандал и става свидетел на обиди между родителите, това също се счита за тормоз и тогава може да се иска заповед за съдебна защита.
Конкретните случаи не са никак малко и безобидни. На 13 април 2025 г., в Бургас има широко отразен инцидент - 12-годишно момче беше нападнато в жк “Лазур” от трима мъже, въоръжени с ножове и чук. Мъжете са били баща и двамата му синове, които нападнали момчето, защото ги обиждало преди това. Не използвали ножовете и чука, но един от побойниците - възрастни, го ударил с глава в лицето и му счупил носа. Случаят бе разследван.
През август 2025 беше открит и Център за обществена подкрепа (ЦОП) в Бургас - специализирана услуга за деца, жертви на насилие, където ще работят полицаи, социални работници и психолози на едно място - директен институционален отговор за по-добра подкрепа.
През миналата 2024 година има 61 сигнала за насилие над деца и жени в област Бургас.
