Генералният директор на БТА Максим Минчев пред „Труд“: Информационните агенции са последният бастион на истинността

Професията журналист е застрашена от технологиите, роботите и изкуствения интелект

От днес (13 юни) в НДК започва най-голямото в историята на България международно медийно събитие - Шестият световен конгрес на информационните агенции, чийто домакин е БТА. Във форума ще участват над 200 делегати от около 100 държави. Сред тях са изпълнителният директор на Press Association, Великобритания, и президент на Световния съвет на информационните агенции Клайв Маршал, президентът на DPA и президент на Европейския алианс на информационните агенции (EANA) Петер Кропш, генералният директор на AZERTAC и президент на Световния конгрес на информационните агенции Аслан Асланов, директорът на Института на Reuters Расмус Нилсен, изпълнителният директор и управляващ International News Media Association Ърл Уилкинсън, журналистът и писател Ерик Уайнър.

- Каква е целта на този конгрес, на който вие сте домакин, г-н Минчев?

- Това е шести поред конгрес, прави се на всеки три години. Предишните бяха в Русия, Испания, Аржентина, Саудитска Арабия и Азербайджан. Може би това е най-многолюдният конгрес. И откъм хора, и откъм участие на медии. До този момент са заявили участие над сто и трийсет медии и над сто агенции от над деветдесет и пет държави от всички континенти. Темата е избрана от един консорциум от мислители в медиите, които разбират от това. Темата е бъдещето на новините.

- Защо точно тя?

- Темата е важна, защото се предъв­ква по един или друг начин от всички в медиите и извън тях. А вътре в панелите има и няколко също толкова важни теми. Смятам, че темата за собствеността ще бъде много важна оттук нататък за всички медии, в по-голяма степен, отколкото досега. Втората тема касае пътищата за увеличаване на приходите - също много важен проблем за медиите. Третата е неизбежна - фалшивите новини и четвъртата, която предизвиква огромен интерес сред делегатите е темата за ролята на изкуствения интелект в медиите.

- Кои са говорителите?

- Много са. Имаме огромна палитра от сериозни журналисти, шефове на медии, звезди от световен мащаб - огромна палитра от можещи и знаещи хора, които се надявам ще направят така, че конгресът не само да изпълни поставените си задачи, но и да бъде много полезен за всички нас като медии.

- Какво е бъдещето на телеграфните агенции, при това динамично време, в което медийната среда се променя драматично?

- Информационните агенции по света са много тясно свързани една с друга и те имат много богат собствен живот. Годишно аз се срещам с моите колеги от големите агенции поне седем-осем пъти годишно - на всякакви форуми. Тази свързаност ни позволява да следим процесите, защото толкова бързо се сменя тази инфраструктура на професията - не с дни, а с часове, че нашето общуване е неизбежно. При нас не се крадат идеи, а се споделят идеи. Ние не се конкурираме, а сме длъжни да си помагаме. В този богат живот се крие и въпросът „Защо агенциите имат бъдеще“. Тук аз говоря за сериозните агенции, макар че не знам как да разграничиш сериозни от несериозни агенции.

- Ами например ако нарушаваш етиката, излагаш на опасност деца, като разкриваш самоличността им - това не са сериозни агенции.

- Примерно. Но информационните агенции са последният бастион на истинността на новините.

- Но съвременните технологии, интернет, онлайн изданията помитат всичко по пътя си. Какво е бъдещето на агенциите в тази среда?

- Преди малко бяхме с Клайф Маршал (изпълнителният директор на Press Association, Великобритания) в едно телевизионно студио, където той директно каза, че това е златното време на агенциите. Именно защото в агенциите е невъзможно да има фалшиви новини. Огромна част от хората четат жълтите сайтове, жълтите вестници и обяснението е, че така си почиват. Те четат такива новини, предварително знаейки, че там няма истинност. Когато ги питаш защо, те нямат адекватен отговор, освен че така си почиват. Когато стана въпрос за информация, те се осланят на агенциите. Погледнете телевизионните новинарски емисии - нека бъде румънската национална телевизия, италианската RAI Uno, ВВС, там ще видите, че те цитират агенции. Осемдесет на сто от световната информация минава през агенциите. Говоря за чистата информация. Агенциите са неизбежни.

- А каква е ролята на телевизиите, вестниците, радиата в такъв случай?

- Естествено предназначението на телевизии, вестници, радиа е съвсем друго. Вестникът не може по никакъв начин да се конкурира със скоростта на агенцията и не бива. Той има задачата да доразвие информацията и да търси проблема. Вие знаете колко по-богат е вестникарския жанр, но когато говорим за информацията, то там винаги лидер е агенцията.

- Колко важна е темата за собствеността на агенциите?

- Темата за собствеността на медиите е важна за целия свят.

- Българската телеграфна агенция е държавна, обществена по смисъл.

- Да, така е. Повечето агенции са такива, но и другите имат златно участие. Например „Франс прес“ също си е един вид обществена агенция, въпреки че има дялове на акционери. Много е пъстра палитрата - от ортодоксални, стопроцентово частни, до смесена собственост. Темата за собствеността е важна, защото е свързана с темата за приходите.

- Може ли агенциите да се издържат сами, защото обективните новини очевидно не са най-търсеното нещо на масовия медиен пазар?

- Самият факт, че „Асошиейтед прес“ се издържа, значи е възможно. Но от друга страна нека бъдем обективни. Коя медия може да се издържа сама в днешно време?

- Освен жълтите?

- Абсолютно сте прав, но става дума за друг тип медии, които ние не работим с тях, не ги отразяваме, не ги ползваме, не ги четем. Едва ли те покриват най-точно понятието медия. Те по-скоро са в друг жанр, свързан със забавлението.

- Добре де, какво е бъдещето на финансирането на обективните медии, при условие, че имаме един сериозен проблем - кражбата на информация, непозоваването на източници, манипулацията на новините, цитирането?

- Ето това е важната тема. Дори и да цитират какво от това? Ако в десет без десет БНР прочете новината, цитирайки БТА, тя престава да бъде наша. След това всички могат да я ползват официално, защото са я чули по радиото. Това е нещо, което между другото, е обект на много, много, много дълбоки анализи, дебати, битка и на законодателство, защото така наречения „свободен интернет“ загърбва постулатите, свързани с авторското право. Това е големият проблем. Например световните търсачки и медии като „Гугъл“ ползват нашата информация, без да плащат. Не казвам, че са крадци, но не са урегулирани отношенията ни с тях и те се възползват. Ние произвеждаме тази информация, ние влагаме пари в нея, а след това тя употребявана безконтролно и безплатно.

- Те притежават милиарди, а вие - не.

- Да. И това е голям проблем и тепърва ще се задълбочава. Но интернет има и други, тъмни страни.

- Да, има „Даркнет“.

- Има, да! Но знаете, че говоря за друго. Достъпът през интернет те прави по-ленив, той те извращава по някакъв начин, защото ти не си активен, а пасивен потребител на информацията, защото определени сайтове ти я поднасят по начина, по който е решено там някъде.

- Това не убива ли репортерската професия?

- Според мен - да. Виждам и защо е толкова огромен интересът на колегите към темата на конгреса за изкуствения интелект. Той толкова мощно навлиза в редакциите, че в съвсем скоро време ще замени голяма част от екипите.

- Можете ли да го обясните това?

- Аз не мога да го обясня. Забелязвам как чрез помощта на технологиите и роботите може да се пълни съдържанието на медиите. Аз смятам, че нашата професия по някакъв начин е застрашена. Тя е застрашена от дълго време, но тя е застрашена от изкуствения интелект. Очаквам и китайците, и американците, и руснаците да покажат доста впечатляващи неща. Например как една кукла може да чете новини в продължение на двайсет и четири часа, без да спре, без да има нужда от почивка, вода, кафе, цигара. Новини, новини, новини... Бях на една среща в Абу Даби, на която демонстрираха един робот, произведен в Китай или Япония, който ни шокира как може да замени половин редакция. Изкуственият интелект навлиза мощно. Щом ние можем да се доверим на един компютър да управлява един самолет при излитане и кацане, защо да не може да управлява една медия?

- Може би защото трябва някой на терен. Репортер, който да попита, да види, да разкаже.

- Знам, знам. Знаем, че е така, но и вие знаете, че репортерите драстично намаляват в редакциите. И все по-малко журналисти са на терен. Малко са професиите, които са обречени да изчезнат, като нашата, която е подложена на такъв натиск.

- Натиск откъде?

- Отвсякъде. Отвсякъде. Погледнете какво става днес. Само преди петнайсет години ние се редяхме на опашки за вестници. Аз съм вестникар и по натура. Обичам миризмата на вестник, нищо вече че не ухае на онова печатарско мастило, както преди години. Обичам рано сутрин да хвана в ръцете си вестник и да чета. Днес един от десет купува печатно издание, а останалите - в интернет. Може би в Индия, която е една просветена нация, още дълго ще продължават да купуват вестници, но в някои държави като Финландия те практически са изчезнали.

- Не мислите ли, че може да се породи носталгия, връщане към традиционните медии, именно заради морето от неясна и често фалшива информация в интернет. Най-малкото защото напечатаното важи дори и в съда.

- Да, вие сте абсолютно прав. Тази носталгия ще заработи с пълна сила, но да не забравяме, че бъдещето е неумолимо. Влязохме в цифровата епоха и връщането към Гутенеберг е невъзможно. Ще има съпротива от поколенията. Ще ни дават примери как операта не е умряла двеста години, но аз си мисля, че самата научно техническа революция, която тече, ще пренареди целия живот. За добро или за лошо, но нашите наследници ще живеят коренно различен живот и тогава не знам къде ще бъдем ние медиите и каква ще бъде съдбата ни. Точно тези теми ще разискваме на конгреса и имаме много, много интересни говорители.

- Според „Репортери без граница“ ние сме на 111 място по свобода на словото. Как станахме домакин на този конгрес?

- Ами станахме домакини. Не мога да приема, че една държава, в която има пълен контрол на държавата над медиите, може да бъде по-напред от нас като медийна свобода, където можеш спокойно да говориш и да пишеш срещу президента, премиера и който и да е от властта. Не бих казал, че нашите медии са несвободни или че нямаме свобода на словото. Има обаче различен поглед към това 111-то място, което сигурно си има своето оправдание. Искрено се надявам, че този форум, ще даде възможност на всички тези колеги от цял свят да се запознаят с България, с медийната среда, за да преценят реално какво е нивото на свобода на словото, пък и да опознаят страната ни. Не искам да коментирам тези класации, защото не съм специалист в медийното право, но когато ми кажат, че в България няма свобода на словото, не мога да се съглася, при положение, че сутринта отварям вестник и чета убийствен анализ срещу премиера, а на другата страница - срещу президента. Другите неща, които са свързани със собственост на медии и други особености на пазара - те най-вероятно формират някакви критерии в тези класации. Аз обаче се радвам, че колегите ми ще дойдат в България и сами ще преценят каква е реалната медийна среда. Нека те преценят.

Нашият гост

Максим Минчев е завършил журналистика в Лвов, Украйна и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. Работил е във вестниците “Народна младеж” и “Диалог”, в сп. “Български войник”, бил е зам.-главен редактор на Българското национално радио. От 1991 до 2000 година е редактор и водещ в радио “Свободна Европа”. Дванайсет години е бил прес-директор на Атлантическия клуб в България. От 2003 година е генерален директор на Българската телеграфна агенция. Генерален секретар е на Съвета на световните агенции, президент на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион. Автор е на 12 книги, 9 от които са за пътешествия.