Темата за обществените поръчки е важна. Когато се касае за големи договори, които изискват визия за стратегическо сътрудничество по глобани въпроси, трябва да се прибегне към варианта за сключване на договор държава в държавата. Това коментира във Велико Търново ген.о.з.Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана, която проведе изнесено заседание в НВУ "Васил Левски".
Ген.о.з. Попов подчерта, че такъв е примерът с проекта за инвестиционен разход за придобиване на нов боен самолет. "Поради други съображения от Министерството на отбраната беше предложено и приехме техните аргументи, че трябва да се предприеме закупуване на нова бойна техника за Сухопътните войски и Военноморските сили по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ или по изключение на ЗОП. Това означава, че има едни клаузи, които казват, че може да не се провежда процедура по Закона за обществените поръчки.
Това означава, че ще се даде възможност на МО да избере най-подходящия вариант и работещ модел. Това са сложни процедури. Когато говорим за Сухопътни войски става дума за 150 различни машини с по 11 технически спецификации за всяка една машина. Освен това две системи за командване и една за управление на огъня. И след като МО е решило да следва тази процедура, даваме му шанс. Имаме доверие в това правителство и се надяваме, че то ще успее. Проектът за модернизация на Военноморските сили е точно по този метод с изключение", обясни ген.о.з.Константин Попов.
Бившият министър на отбраната и настоящ експерт Велизар Шаламанов подчерта: "Превъоражаването на армията не може да стане по ЗОП и 10-14 милиарда лева да бъдат похарчени като за дрехи или за картофи".
Преди началото на заседанието на Комисията по отбрана членовете му поднесоха венци и цветя пред паметника на Васил Левски в Националния военен университет. След това с едно минутно мълчание прочетоха паметта на загиналите пилоти от катастрофиралия вертолет МИ-17.
Началникът на НВУ бригаден генерал Пламен Богданов запозна комисията с дейността на военния ВУЗ, структурата, с новите учебни планове, с обучението и реализацията на курсантите и студентите, с предстоящите ремонти на инфраструктурата на трите факултета.
На заседанието присъстваха публицистът и издател Иван Гранитски, както и академик Георги Марков.
"Има българска армия – има българска държава, няма българска армия – няма българска държава. Бюджетът за армия трябва да е най-малко 2% от БВП на страната и това да стане незабавно“, заяви академик Марков.
Според Иван Гранитски поне 4-5% от бюджета трябва да е за българската армия. Според него, на първо място трябва да бъде възстановена наборната служба и в това напълно подкрепя министъра на отбраната Красимир Каракачанов.
„Армията, църквата и местната власт са фундамента на държавата“, посочи Иван Гранитски.
По думите му закриването на строителни войски е една от най-големия грешки, които държавата е допуснала. Той изтъкна, че страните членки от Европейския съюз трябва да се обединят около проблематиката с бежанците.
"От 4 милиона, едва 8% са реалните бежанци, а другите са емигранти, които са спящи клетки. Разтревожени сме от това безхаберие на политиците. Престижът на българската армия трябва да се върне, а бюджетът да се увеличи. Държава, която няма армия, храни чужда армия“, допълни Иван Гранитски.
"Получи се добър дебат с мнения на елитни личности, хора мислители и творци.
Основните акценти в дебата бяха, че очевидно трябват пари, но това не е единственото. Нужни са смислени идеи, дългосрочност и уважение", обобщи в заключение ген.о.з. Константин Попов.