Гергана Данданова иска да прилича на Ина от „Клетката“

Актрисата се радва на дългогодишен брак с колегата си Юлиян Малинов

Ражда големия си син още като студентка в НАТФИЗ

Ина Арнаудова, главната героиня в българската криминална драма “Клетката”, чийто втори сезон приключи преди дни, е силна, смела, амбициозна и жертвоготовна жена, попаднала доброволно в затвора с присъда за убийство, за да защити дъщеря си. Актрисата Гергана Данданова, влязла в образа на Ина, е интелигентна, чувствителна, многопластова и с характерна външност жена, която признава, че много се е сближила с героинята си, научила е доста неща от нея и би искала да є прилича в живота.

“Героинята ми Ина ме научи на много неща, но особено тази нейна борбеност и всеотдайност. Тя не се спира пред нищо и съм впечатлена от желанието є за справедливост. От нея се научих да се справям в живота с някои неща и бих искала да бъда като Ина. Искам да си взема от нея неуморимостта, непреклонността и желанието є да направи света едно по-добро място. Звучи идеализирано, но вярвам в нейната кауза”, признава Данданова в предаването “На кафе”.

Актьорското семейство е заедно още от студентската скамейка.

Миролюбива по природа, тя била стресирана, когато за първи път видяла килията, в която протекли голяма част от снимките. Натежало є усещането за липса на свобода. Екшън сцените също я притеснявали, но се справила с помощта на екипа. Тя е влизала веднъж зад решетките - за да играе представление. Усетила е особената енергия на това място, тъжните и някак болезнено празни погледи на затворниците. Клетката е във всеки от нас, казва актрисата, и трябва да намерим сили и кураж да я разбием.

Гергана Данданова не е ново лице за българското кино. Тя се е снимала в сериалите “Дървото на живота”, “Връзки” и “Пътят на честта”, но е по-позната на публиката повече от театралната сцена. От петнайсетина години е част от трупата на Театър “Българска армия” и участва в почти всичките му постановки - “Железният светилник”, “Много шум за нищо”, “Ножица трепач”, “Арсеник и стари дантели” и много други. В момента репетира нова пиеса - “Времето” на Никола Стоянов. Премиерата ще бъде в края на януари.

Твърде характерното и изразително лице на Гергана е причина няколко пъти тя да се явява на кастинги и да получава откази за роли, защото не отговаря на режисьорския шаблон. Затова пък играта є е оценена лично от звезда като Жан-Клод ван Дам. С него си партнирали в международна копродукция. Гергана изиграла афганистанска майка, чието дете е простреляно от американски войник. Ван Дам изсипал куп суперлативи по адрес на българката, казал є, че я обича, че е най-хубавото нещо, което е виждал, най-добрата игра, която е гледал. Думите му топлят актрисата и я карат да се чувства значима в професията си.

Гергана решава, че иска да стане актриса, след като гледа моноспектакъла на Мариус Куркински “Дамата с кученцето”, когато е гимназистка. Записва се в театралната школа на Бончо Урумов в читалище “Славянска беседа”, където по същото време се готви да атакува актьорската професия и бъдещият є съпруг Юлиян Малинов. Двамата са приети в НАТФИЗ, в един и същи клас - на проф. Пламен Марков. Чувствата им се зараждат във втори курс, докато цял месец репетират в Сливенския театър. В трети курс от тази студентска любов се ражда големият им син Кристиан, а седем години по-късно - и вторият, Георги.

Двамата завършват НАТФИЗ през 2005 г. и са разпределени в Старозагорския театър “Гео Милев”. Там правят първите си сериозни стъпки на сцената. Четири години по-късно проф. Красимир Спасов ги взима в София за свои спектакли. Тя постъпва в Театър “Българска армия”, той - отначало с нея, после - в Театър “София”. Юлиян играе и на други столични сцени. Снимал се е в комедийните сериали “Много мой човек” и “Ол инклузив”, в кримито “Отдел “Издирване”. Двамата с Гергана рядко участват в общи проекти, но сега това им се е случило в “Клетката”.

“Малинката”, както го наричат колегите му, още от студент обичал да прави номера на колегите си. Продължил ги и в Стара Загора, където отишъл целият випуск на проф. Пламен Марков. На една колежка напълнил гумените ботуши с вода, на друг - шапката с пяна. А на жена си, която играела руска царица и трябвало да изпие две чаши на екс (вода), сипал истинска водка... Тя пък в постановката “Много шум за нищо” вместо репликата “Чух, че напоследък ви била хванала логореята”, направила лапсус и казала: “Чух, че напоследък ви била хванала гонореята”. Актьорите не успели да овладеят кикота си и представлението било буквално пред провал. Такива шегички се случват зад кулисите и на сцената, които остават далече от очите на нас, зрителите, но са част от интересното актьорско ежедневие.