Гуинет не се срамува от успеха си

Шоубизнесът се изчерпа

Когато засека филм с мое участие по телевизията, ми става лошо

Гуинет Полтроу е сред най-елегантните и изящни американски актриси - тя има аристократично, едновременно студено и сексуално английско излъчване и винаги се е справяла добре в ролите на дами от обществения елит. Гуинет направи впечатляваща кариера в театъра, киното и на сцената като певица. Полтроу е сред най-награждаваните жени в шоубизнеса с награди “Златна камера”, “Сателит”, “Златен глобус”, “Еми” и, разбира се, “Оскар”. Тя е номинирана за “БАФТА”, “Грами” и две статуетки “Сатурн”. Гуинет Полтроу играе в “Плът на раздора”, “Хук”, “Седем”, “Големите надежди”, “Влюбеният Шекспир”, “Кланът Тененбаум”, “Железният човек”, “Железният човек 2”, “Отмъстителите”, “Железният човек 3”, сериалът “Клуб Веселие” и други. Тя участва и в “Заразяване” от 2011-а, който сега се радва на подновен интерес покрай пандемията COVID-19. В последните години Полтроу намали актьорските ангажименти и основа собствен лайфстайл бизнес.

- Гуинет, вие бяхте една от звездите в “Заразяване” на Стивън Содърбърг, който показа реалистично разгръщане на пандемия. Сега много хора го гледат отново или за пръв път. Какво мислите за сегашната обстановка?

- Какво да ви кажа, вече съм била в този филм. Параноя, паника, пропаганда, пандемия... Време е да сложим маските. Искам да призова всички хора да се пазят, да не се ръкуват и да си мият ръцете често. Сега трябва да си стоим вкъщи, да си готвим и да бъдем заедно с близките си.

- В последно време избягвате роли в киното, а преди време казахте, че вече нямате желание да се снимате. Защо?

- В един момент осъзнах, че съм прегоряла. Редовните актьорски ангажименти ме изстискваха. Снимах от три до пет филма на година. Стигна се дотам, че дори най-малките неща не ми понасяха - седенето в караваната на снимачната площадка, гримирането за роля, подготовката. Бях бременна с дъщеря ми по време на снимките на филма Proof, постоянно ми ставаше лошо и просто исках да умра. А трябваше да уча монолози от по пет страници, защото това беше адаптация по пиеса. В този момент си казах, че ще си взема огромна почивка от киното и не съм се снимала оттогава.