Елисавета Белобрадова, депутат от "Демократична България", пред „Труд news“: Темата „Религия и добродетели” се появи ни в клин, ни в ръкав и раздели хората

Имаме идеологически различия с ПП, би било лицемерно да бъдат отричани

Като няма терени за детски градини, държавата трябва да си помисли как да реши проблема по други начини

Елисавета Белобрадова е депутат от ПП-ДБ,  заместник-председател на Комисията  по демографската политика, децата и семейството и член на Комисията по образованието и науката. С нея разговаряме за идеята да бъде въведено обучение по религия и етика в българското училище. Според нея начинът, по който се подходи към темата, бе изключително неправилен и напрягащ и още от самото начало не бе ясна концепцията на МОН, те самите не знаеха какво предлагат, което доведе до изключително голямо напрежение. Питаме я и за политиката на „Да,  България“ след избора на ново ръководство и, разбира се, за намерението на президента да внесе референдум за еврото в Народното събрание.

- След толкова дискусии, кръгли маси и изяви по медиите по темата да бъде ли задължителен предмет „Религия и добродетели” в училище, стана ли ясно накъде отиват нещата, госпожо Белобрадова? 
- Темата не беше поднесена като хората. Първо, ние се намираме в едно положение, в което в образованието има хиляди недостатъци и вместо да започнем да се занимаваме с тях, започваме да се занимаваме с преподаване на религия в училищата. На този етап идеята на Министерството на образованието е, че това няма да бъде задължително, а ще има задължителен час, в който родителите ще могат да избират или добродетели, или религия, била тя християнство или ислям. Но само за една от тези програми – тази за етика и добродетели – министерството е извадило някаква концепция, която е от два дни на сайта му. Но каква ще бъде концепцията за останалите два варианта ние нямаме абсолютно никаква представа – дали това ще бъде християнство, дали то ще бъде повлияно от антизападна и проруска риторика, каквито са абсолютно обективните опасения на много хора. Така че нямаме представа какво ще се случи и преди Министерството на образованието да си свърши работата и да представи подробна програма по трите направления за този задължителен час, всичко останало е изключително недообмислено и вредно за крайната цел, която министерството си е поставило -  а именно, да възпита по-добри деца. Защото досега изглежда, че възпитаваме по-разделени деца, а не по-добри.

- Затова ли бе протестът на родители в петък пред президентството, поискана бе и оставката на министър Вълчев?
- Както казах, начинът, по който се подходи към темата, бе изключително неправилен и напрягащ и още от самото начало не бе ясна концепцията на МОН, те самите не знаеха какво предлагат, което доведе до изключително голямо напрежение. Единствената радостна новина е, че министър Вълчев каза, че най-рано през 2026 година ще има някакво развитие. Така че министерството има време първо да изясни на хората, че няма да се учи задължително религия и второ, трябва да представи подробна програма за трите направления за този задължителен час. Можете да си представите до какви крайности би довела тази необмислена идея в смесените райони, където в един клас осем деца ще учат християнство, седем деца ще учат ислям и две, които ще учат добродетели и етика в рамките на един учебен час!

- Има ли натиск за въвеждането на религията и добродетелите?
- Истината е, че БПЦ отдавна настоява за тази задължителност, която така възпламени хората. Като цяло можем да опишем тази сага като „цялата Мара втасала“. Хората са изключително напрегнати за много неща, свързани с образованието. Например защо имаме толкова ниски международни оценки, защо е този огромен натиск при кандидатстването след седми клас, защо децата между пети и седми клас преживяват абсолютен срив, защо огромна част от децата отпадат от образователната система, защо имаме неграмотни деца, защо образованието няма нищо общо със съвременните методологии за преподаване. На тези проблеми не се дава никакъв отговор, а  изведнъж се появява един съвсем нов проблем, който българският родител трябва бързо и ясно да решава какво ще прави. Ще поставя още един акцент.

- Кажете?
- Вярата в Бог или липсата на такава е изключително интимен момент за всяко човешко същество – било то дете или възрастен. Когато подходиш по този начин никой не си дава сметка, че всъщност ти институционално натискаш едни копчета, без изобщо да имаш представа какво правиш. Защото интимното разбиране за общуването на човека със света до голяма степен минава през неговото религиозно или атеистично виждане. И когато изведнъж се появи тази тема ни в клин, ни в ръкав, без обсъждания, като натиск с явна намеса от страна на институции, ти започваш да стресираш хората изключително много и най-вече да ги настройваш един срещу друг. Защото в един момент някой може да реши, че все едно воюват хора, които вярват в Бог и в традиционните ценности и такива, които са модерни. И отвъд образователния шок, който получиха родителите, те трябваше да бъдат разделени на консервативни, които искат да се изучава религия в училище, и крайно либерални, едва ли не ляво настроени. Това е изключително вредно и неприемливо.

- Организирате редовно „родителска среща с Елисавета Белобрадова по актуални теми, които вълнуват образованието“, в много градове на страната. Какво чувате там, какво вълнува хората?
- Освен темата за религията и добродетелите,  хората споделят големите си притеснения по отношение на това, че образованието до четвърти клас е добро, но в пети клас децата минават на съвсем други системи на обучение, с различни учители, а не с една, както е било дотогава. Изведнъж се оказва, че родителите не могат да насмогнат с това, което се преподава в училище, например вече не могат да решават задачите на децата  по математика след четвърти клас.  Съответно ангажиментът на родителите пада и започват да се дават огромни средства за частни уроци. Голяма част от родителите правят това, за да подготвят децата за кандидатстване след седми клас. Всички знаем, началото на човешкия живот е всъщност след седми клас. И съответно цялото му семейство, целият му финансов ресурс е ангажиран детето да прескочи това колосално препятствие. Тук трябва да кажа, че МОН действа и наистина иска да помогне на тези деца, които не успяват да влязат след четвърти клас в математически гимназии. Трябва да успеем да разширим часовете по математика, така че хората да могат да спестят пари от школите и да могат по-широко да се възползват от възможностите на образователната система. До края на май трябва да излезе цялостен проект, в който се предвиждат около 20 реформи за предучилищната възраст, четвърти клас, учебните програми, които ще подобрят качеството на образованието. Много често на тези срещи се говори и за скъсаните отношения между родители и учители. Аз лично не мога да кажа, че има някой виновен, защото всъщност няма такъв. И се надявам, че ако този час по добродетели и етика стане задължителен в програмата, то родителите трябва да бъдат много сериозна част от него, за да може да се формира тази общност, в която учител и родител работят заедно, а не се съдят и не си пускат сигнали един срещу друг, както често се случва.

- На една от дискусиите за религия и добродетели вие поставихте въпроса как ще се обучават деца на добродетели от учители, у които потенциално тези добродетели могат да липсват. Какъв ще бъде критерият за преподавателите?
- Това е въпрос, който стои за разглеждане,  до голяма степен е въпросът на въпросите. Защото всички знаем, че какъвто и предмет да се даде в ръцете на един прекрасен учител, от него излизат прекрасни деца. Големият проблем е ние знаем ли какво преследваме като цел? Как да обективираме крайната цел на един добродетелен човек. Това първо. Второ, по какви методи ще стане това. И трето -  как практически да стане това? Има експерти в България, които са написали книги по тези въпроси и образованието трябва да се обърне към тях. 

- Но не се обръща. Защо?
- Защото се бърза. А когато се бърза, се бърка. Българското общество трябва подробно да се запознае с програмата, която предлага МОН. Защото от една страна министерството казва, че ще стъпи върху старата програма, от друга страна – че програмата е изключително остаряла и не става и трябва да бъде адаптирана. Трябва да реши – одобрява ли тази програма или не. 

- Има опасения в обществото, че е възможно през този предмет и негови преподаватели да се прокарва руска пропаганда?
- Да, и тези съмнения по никакъв начин не могат да бъдат разсеяни. Ние сме втори по изучаване на руски език в целия ЕС. Знаете ли в Гърция колко деца учат руски? Нула. А в Румъния? Нула цяло и един процент. А в България 24 процента от децата учат руски. Започва да се вижда как се проявяват активности, свързани с русофилски организации, уж в културен аспект и то в момент, в който Русия ни е обявила за вражеска страна.  И попадаме в една много лоша дупка като ни се казва, че ако си против Чайковски, значи си русофоб. Това е пълна манипулация на разговора. Ние не говорим за Чайковски, ние говорим за това в България деца биват принуждавани да влизат в руски паралелки, като им се казва – или влизаш в тази паралелка, или не те приемаме в това училище? Защо има толкова учители по руски, какви са търговските отношения между България и Русия, които налагат това? И хората се питат съвсем основателно за това. 

- Друг голям проблем са т.нар. локали -  момчета между 12 и 19 години, с черни дрехи, качулки и скъпи маратонки, от семейства с възможности, които тероризират хората дори посред бял ден из софийските квартали?
- Да, пуснала съм въпроси до МВР, ще видим какво ще отговори. Но тези явления не са от днес. Аз съм от поколението на 90-те години. Ние живеехме по времето на мутрите, когато имаше детски дискотеки, в които 13-годишни деца пиеха водка и беше абсолютна липса на ред. Когато бях в подготвителен клас на френската гимназия имаше една такава група, която идваше да бие децата в училище. И сега след 30 години се повтаря същото. Полицията много добре знае как да ги овладее,  МВР чудесно знаят къде да идентифицират тези „локали“, къде се зараждат те. Но нека да изчакам отговора на МВР дали правят нещо системно за ограничаването на този феномен. Аз лично смятам, че ако си го постави за цел, МВР трябва до два месеца да ограничи и да ликвидира този проблем. За това имат познания, имат експертиза, имат всичко на разположение.

- В петък стана ясно, че десет хиляди деца остават без детска градина.  Ранното детско развитие от 0 до 3 години е един от вашите приоритети като депутат...
- Този въпрос е пълна трагедия. Откриват се детски градини и те все не стигат. И никога няма да стигат по начина, по който държавата е решила детските градини да бъдат строени по този начин толкова дълго време, с такива големи изисквания и наредби. Проблемът е и в това, че няма терени, особено в кварталите, в които най-много има нужда -  в центъра, в „Младост“... Но като няма терени обаче, държавата трябва да си помисли как да реши проблема по други начини.

- Например?
- Да речем, да признава различни видове грижа, да може да покрива изцяло на определени деца посещенията в частни детски градини, да намери начин да се откриват детски градини с по-малко изисквания, да признае детските центрове като възможност за детска градина. Изобщо има много мерки, които могат да бъдат взети така, че родителите да бъдат облекчени.  Трябва ясно да се каже, че детските градини са нужни на тези хора, които са решили да имат деца, но и да се върнат на трудовия пазар. И не става въпрос за много пари, проблем са хората. Сега с увеличението на парите за учителите е възможно и това да бъде решено. Но държавата не желае да бъде по-настъпателна и по-гъвкава. 

- Хайде сега и два политически въпроса, госпожо Белобрадова. Ще има ли някакви промени в политиката на „Да, България“ след националната ви конференция и избора на ново ръководство?
- Ами вижте, ние имахме един дълъг период, в който Христо Иванов беше лидер в оставка. И в голяма степен той остави партията да порасне в този междинен период като политическа сила, за да може спокойно да действаме, без никакви интриги, както видяхте. Все се опитват нещо да измислят, пък то нищо не се случва. Сега трябва да работим повече с местните организации, да разширяваме дейността на „Да, България“, да окрупняваме дясното и да бъдем лидери в дясното. Лично аз виждам, че даже сме и по-задружни вече, защото когато създателят остава само редови член на Националния съвет, всички трябва да пораснем като политическа сила и мисля, че само хубави неща ни предстоят.

- Как ще окрупнявате дясното? На конференцията ви имаше приветствие от „Синя България“ с оферта за съвместна работа по-нататък по някои теми. Има ли мегдан за сътрудничество между вас?
- В голяма степен първата ни цел е да заздравим и да окрупним „Демократична България“, като естествено сме отворени към партиите в дясно. Особено след като ГЕРБ са решили да напуснат десния терен и да подкрепят леви политики, да съдействат на „Възраждане“ за имунитетите на техни депутати, които нападат сградата на Европейската комисия в центъра на София. 

- Дясно, дясно, ама партньорите ви от „Продължаваме промяната“ са модерните леви, както ги определят?
- С тях работим при ясно дефинирани общи цели за борба с корупцията. Имаме идеологически различия, които се видяха, например при гласуването на бюджета, те са очевидни. Би било лицемерно да бъдат отричани, а и те самите не ги отричат. Така че с тях си партнираме по сериозните цели, които всъщност би трябвало да бъдат цели на всяка една политическа сила. Уви, обаче не е така...   

- Защо сте против референдума за еврото, който президентът Радев внася днес в Народното събрание?
- Пряката демокрация, чието най-ярко проявление е националният референдум, е равнопоставена форма на осъществяване на държавната власт с представителната демокрация. Но и двете се основават на върховенството на правото, защото демокрация без право е тирания на мнозинството. А на върха на правото е конституцията. Президентът Радев всъщност подкопава и пряката, и представителната демокрация, противопоставяйки ги една на друга. Защото Конституционният съд се произнесе, че референдум за еврото е противоконституционен. И самият президент го знае много добре – само преди два месеца пред студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“ каза, че не може да подпише указ за такъв референдум, защото е противоконституционен. И ако досега говорихме за опасността да разделим децата, ако въведем необмислено учебен предмет, сега президентът целенасочено иска дълбоко да раздели цялото общество и да препъне България на финалната права от нейната евроинтеграция, каквото е влизането в еврозоната. Това е в интерес единствено на Кремъл, който иска да си върне като буфер срещу Запада бившите си сателити от съветско време. И след Унгария, Словакия и Сърбия, да се сдобие и с България. 

Нашият гост

Елисавета Белобрадова е роденa на 23 май 1977 г. в София, където завършва 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" и след това право в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност ”Международни отношения” и специализация в университета в Кеймбридж. Има опит в предприемачеството в сферата на търговията и хотелиерството. Съавтор на три бестселъра по темата родителство и автор на книгата „Среща с Бесарабия“. Тя е продуцент и участник в най-голямото stand-up шоу в България – ‘’One Night Stand’’.

Депутат е в последните 6 парламента от ППДБ, избирана с рекорден брой преференции. Член е на „Да, България“.

Ангажира се активно със социални каузи много преди да влезе в политиката.  Тя е съосновател на родителската дигитална платформа „Майко Мила” и председател на едноименната фондация, която стои зад каузата „Оле Мале“ в подкрепа на родители на деца с увреждания.  Организатор на редица успешни благотворителни кампании. Жена на годината в категория „Интернет“ през 2018 г. Майка на три деца.