Зооинж. Михаил Михайлов, председател на УС на Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“, пред „Труд news“: Болести, отравяния и климатът убиха 90 на сто от пчелите

Пчелните семейства са болни и трябва да ги лекуваме

Тази година българският мед ще е дефицит

Масово висока смъртност при пчелите регистрират браншови организации. Отчита се дефицит на пчели за майкопроизводство и отводки, за да се възстановят загубите. Ситуацията не е локална, от цялата страна има сигнали, дори в планинските райони, където няма интензивно земеделие. Проблемът е осезаем и в съседни страни, както и в Европа, коментират пчелари. На места се съобщава за 80-90% смъртност на пчелите, което предполага лоша година и значително по-слаби добиви. „Пчеларският бранш е изправен пред сериозни предизвикателства, а решения не са възможни без институционална намеса“, казват председатели на сдружения. По темата днес те дават пресконференция. Един от участниците в нея е инж. Михаил Михайлов, председател на УС на Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“. Попитахме го какви са причините за толкова висока висока смъртност на пчелите и последствията от това.

- Г-н Михайлов, изнасяте данни за смъртност на пчели до 90% в дадени региони. Обяснете повече подробности.
- Това колко процента е смъртността на пчелите, може да се установи само чрез агростатистика. Иначе ние цитираме информация, която сме получили от отделни наши членове, сдружения в различни области. Но действително смъртността е висока, на места достига 80-90%, а има пчелари, които обявяват 100% смъртност. Това е достатъчно сериозно. 

- Какви са основните причини за това?
- Нямаме една-единствена причина. Смятаме, че е основните причини са болестите, отравянията, както и промяна през последните години на климатичните условия и това, че храната за пчелите или пашата, става все по-оскъдна и еднородна. Няма разнообразие, което е необходимо за пчелите. Другото са използваните препарати за растителна защита, което се отнася към отравянията, както и ветеринарно-медицински препарати за борба с болестите. Но основната причина е това, че в продължение на години имунитетът на пчелите, на пчелните семейства като цяло, рязко спада поради това ежегодно отравяне, прилагане на препарати за борба с вароатоза и нозематоза. Това са две основни стопанско значими болести по пчелите, от които няма как да се отървем, ако не третираме пчелите. В резултат на тези причини предишните години, а пък и в края на тази зима, се случи един срив в имунната система на пчелите, в резултат на което много от тях загинаха с оставане в кошерите, а други, напуснали кошерите, загиват на полето. В кошерите има храна, мед, прашец – условията са осигурени за нормалният им живот, а пчелите ги няма.

- Това ли е „Синдромът на празния кошер“?
- Да, но той не единствена причина или по-точно следствие.

- Кои са регионите на страната, в които има най-висока смъртност на пчелите?
- Обикновено в районите с интензивно земеделие, в Северна или Североизточна България. Например в Добрич цитираха до 90% смъртност. Също така в Югоизточна България, в района на Ямбол, също има висока смъртност. Има пчелини, аз им казвам оазиси, където пчелните семейства са се запазили и пчеларите са доволни, даже смятат, че са най-добрите сред колегите си, но това е измамно. Защото по мои наблюдения, с течение на времето в различни сезони виждаме, че една година пчелите се запазват, но следващата започват да намаляват, а след това могат направо да изчезнат. Няма никаква гаранция за тези пчелини, в които сега не се наблюдава такава висока смъртност.

Колеги, с които разговарях, казват, че имат нормална смъртност от 5-10% до 20%, което е допустимо, но това е временно, защото пчелните ни семейства са болни. Категорично заявявам, че пчелите ни са болни и ние трябва да ги лекуваме, а това не става само с тези ветериннарномедицински препарати, а с цялостна промяна не само в отглеждането от пчеларите, а и нормативно – от институциите, от които зависим. Това са БАБХ, Дирекция „Животновъдство“, Ветеринарната служба, от здравното министерство и други.

- Изброихте двете основни болести, но как се разболяват пчелите?
- Има един кърлеж, акар, Varoa destrutur. Той се храни с мастно тяло в пчелите, това е депо, в което има хранителни запаси и буквално го разрушават. Преди се смяташе, че се хранят с кръвта на пчелите, с хемолинфата. Вече е установено, че използват запасите в мастното тяло. Те се развиват в откритото пило, в резултат на което се излюпват непълноценни пчели, безкрили, с понижен имунитет, които нямат тази работоспособност и продължителност на живот, каквито имат здравите пчели. Досега не е намерено лекарство за борба с този акар, това е болест по пчелите в цял свят. Смята се, че той е основната причина за другите болести, каквито са бактериалните, гъбните и вирусните заболявания, които водят до този срив, за който говоря.

- С какво институциите могат да помогнат? Казахте, че е нужна подкрепа от тях.
- БАБХ, които пряко отговарят не само нормативно и контролно, но и практически, да извършат необходимия контрол. Защото, първо имаме нерегламентиран внос на препарати за растителна защита от трети страни. Главно от Турция. Имаме внос от Украйна, Китай, където пчелите се създават при други условия, които не могат да бъдат сравнени с такива от ЕС. Също така се внасят и ветеринарномедицински препарати за борба с болестите, които изброих. А тези за растителна защита се използват за третиране на посеви, част от които са медоносни и пчелите ги посещават. В повечето от тях има и плевели и диворастящи растения, при които отиват пчелите. Така се получават тези отравяния. Ако не умрат, внасят заразен, обременен прашец, а това дава отражение върху развойната форма на пчелите и се стига до срив в имунната система, за който говорих.

- Отбелязва се дефицит на пчели за майкопроизводство, а БАБХ не признавали ветеринарни сертификати от други европейски държави и възпрепятствали достъпа на българските пчелари до европейски развъдници. Това казаха от Националния браншови пчеларски съюз. Обяснете ситуацията.
- Да прочетат Закона за пчеларството. Там изрично е упоменато, че се забранява внос на чуждопородни майки и отводки от други страни. Тук могат да виреят и да се отглеждат само местна порода пчели – Apis mellifera macedonica. Всичко друго, което се внася, са недопустими за отглеждане на територията на Република България. Всеки камък тежи на мястото си. Другите породи са адекватни и могат да се отглеждат безпрепятствено в държавите, където всъщност основно виреят. Не може ние с лека ръка да внасяме такива майки, което обаче се прави масово, а то е забранено, но не се контролира. А вносът води до едно израждане на местната майка поради това, че ние внасяме пчели, но не внасяме техни търтеи. Наследствеността в следващите поколения се определя главно от търтеите. 1/4 от наследсвеността се дължи на пчелата майка, а 3/4 на търтеите. Когато внесем чуждопородни пчели, те се оплождат с български търтеи и се получава деградиране на отделните показатели в телата на самите пчели. Те се израждат, което е недопустимо. Има нормативна уредба, която обаче не се спазва. БАБХ трябва да следи това. Те винаги се оплакват, че имат нисък административен капацитет, че нямат хора. А трябва да извършват профилактични прегледи на терен, не по телефона или пчеларят да отива при тях. А то не се прави. Подписват и подпечатват ветеринарномедицински дневник, за да върви историята на пчелина. Имаме пролетен преглед в края на месеца и един есенен. Ами „Растителна защита“? Земеделците третират посеви и в системата за ранно електронно уведомяване на пчеларите за предстоящи пръскания ЕПОРТ хаосът е пълен. Непрекъснато бълват съобщения, че ще пръскат в даден момент, но когато времето се промени, те удължават срока и няма начало и край. В Наредба 13 изрично е упоменато – от 10 до залез слънце нямат право да пръскат, да третират. Никой не спазва това и през активната част на деня, когато пчелите летят, те пръскат.

Ние не сме доволни от това, че първо не се съобщават имената на земеделците, като това е, за да не влизаме в личностни взаимоотношение. Второ – казва се за препарата, но никой не проверява какво има в контейнерите, когато е наземно или авиационно пръскането. Реално никой не извършва проверка.

- Чувала съм от пчелари, че много от тях дават профилактично антибиотици на пчелите, който отива в меда, а това води до антибиотична резистентност при хората. Поставят ли пчеларите антибиотик в кошерите?
- Не поставят или не би трябвало да поставят. В Закона за пчеларството е забранено използването на антибиотици и сулфонамиди в пчелните хранилки при подхранване със сироп по време на медосбор. Но тук ще добавя нещо, което е факт, но не е известно. На майкопроизводителите е разрешено да използват антибиотици, защото се изхожда от презумпцията, че те не произвеждат мед. Обаче ефектът ще се прояви при нас, които купуваме майките и отводките. Но това е, истината трябва да се казва! Въпросът е, че майкопроизводителите не могат да се преборят с тези две основни, които изброих, както и с американския гнилец, ако не използват антибиотици.

- Обезщетява ли държавата пчеларите и при какви условия за загинали пчели?
- За съжаление държавата обезщетява пчеларите само за една болест, досега беше така, а именно американски гнилец. Това е нелечима болест, протича така, че на всеки един етап не може да се спре и затова кошерите, заедно с пчелите, се изгарят. Обаче преди няколко години въведоха обезщетение и за нузематозата, забележете - само за майкопроизводителите. Това е също една дискриминация спрямо пчеларите. Това са другите прегрешения от нормативно естество. Затова казвам, че агенцията, която пряко отговаря за пчеларството, има много неща да подобрява.

- Пчелите измират, а рафтовете на пазара са пълни с мед, има какъв ли не избор. Как става така?
- Мед винаги ще има, благодарение на вноса и преработвателите знаят това. Но защо медът у нас и в страни от ЕС, които прилагат европейските регламенти смятаме, че медът е качествен за сметка на този, който се внася от чужбина? Защото там се произвежда при други условия, няма тези регламенти и високите изисквания, а не знаем и какъв е контролът. Затова медовете, които пристигат на границата или на двете големи пристанища на Черно море трябва и сигурен съм, че се контролира. Но за съжаление тук чуждестранният мед влиза, остава част от него, а друга заминава за страните от ЕС. Вероятно този мед от чужбина се смесва с български, защото аз не съм видял мед от Украйна или от Китай и това да го пише на етикета, както се задължи с наредбата от началото на годината за етикетите и етикетирането на меда. Съгласно нея трябва да е отбелязано това. 

- Искате да кажете, че етикетът гласи, че медът е български, а е смесен с вносен?
- Трябва процентът колко е български и колко е вносен да пише на етикета, не съм бил свидетел, не мога да твърдя това, но аз не съм видял такъв етикет. Медът, който се предлага на краен потребител, трябва да отговаря на определени изисквания. Те са документирани по показатели, водно съдържание, редуциращи захари, киселинности и т.н. Те трябва да бъдат установени чрез проби в лаборатории и се издава сертификат. В него трябва да не се различават от допустимите граници. Но тази година ще има голям дефицит на мед, той ще се компенсира с внос от чужбина.

- От Сдружението „За достъпна и качествена храна“ алармираха за мед с олово на пазара. БАБХ отрекоха това да е така.
- В България медът, който се произвежда, не съдържа олово, тъй като няма оловен бензин от години. Поради това пчели се отглеждат и в селищата и големите градове, включително и столицата. Но няма оловни бензини.

Нашият гост
Зооинж. Михаил Михайлов е пчелар, земеделски стопанин. Завършил инженерство в Техническия Университет, магистратура зооинженерство в Тракийския Университет в Стара Загора, преподавател в „Курс пчелари“ и в „Пчеларски университет“, инспектор на биологични пчелини, към „Булгарконтрола“ АД. Председател на УС на Сдружение Пчеларско дружество „Акация“ Банкя, на УС на Сдружение „Столичен браншови пчеларски съюз, на УС на Сдружение „Съюз на българските пчелари“ и председател на УС на сдружение „Обединен български пчеларски съюз“.