Данъчен консулт на "Труд news": Разходи за покупка на фирмена карта за градски транспорт

Много фирми купуват карти за градски транспорт, които да ползват служителите при изпълнение на задачите си. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на разходите за покупка на карта за градски транспорт. Допълнително разглеждаме ползването на данъчно облекчение за дете от разведени родители. 

I Карта за градски транспорт

В дружество е взето решение да бъде купена карта за градски транспорт. Тя ще се ползва, за да може служителите да ходят да купуват материали за поддръжка на търговския център, при нужда, в рамките на работното време. Поставени са въпросите:

1. Разходът за покупка на картата смята ли се за социален разход или е доход на служителите?
2. Ще бъде ли разход за фирмата?

В зависимост от начина, по който е оформено издаването и ползването на картите за градски транспорт, разходите за тях се квалифицират за целите на корпоративното подоходно облагане като разходи за дейността или като социални разходи.

Съгласно чл.204, т.2, буква “а” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.

За целите на данъчното облагане в §1, т.34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО.

Според текста на дефиницията “социални разходи, предоставени в натура” са: отчетени като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т. е. да може да се ползват по право от всички тях. В определението законодателят изрично е предвидил, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя, и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Когато разходи, предназначени за удовлетворяване на лични потребности на работниците или служителите не попадат в определението за социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, те не се третират като социални разходи и не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2 на ЗДДФЛ. На основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.

В чл.294, т.3 от КТ като социално-битова придобивка на работници и служители е посочено транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Когато са спазени изискванията на чл.210 от ЗКПО тези разходи ще са освободени от еднократен данък по чл.204, т.2 от същия закон. Ако се предоставят карти за градския транспорт на всички работници и по този начин се осигурява транспорт от местоживеенето до местоработата на служителите, може да се приеме, че са налице социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, при съобразяване на изискването за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица, и да се приложи разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗКПО.

Транспортните разходи, възникнали при изпълнение на служебните задължения на работници, свързани със закупуване на материали за поддръжка на търговския център, не представляват транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно, т. е. не са социална придобивка по смисъла на чл.294, т.3 от КТ. Тези транспортни разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите, защото не са социални разходи, предоставени в натура.

Когато е закупена една карта, която се използва от различни служители, разходите за нея се третират като разходи свързани или несвързани с дейността, в зависимост от наличието на вътрешна отчетност, която да доказва начина и причините за ползването им. Ролята на източник за такава отчетност може да играе дневник, в който се води регулярно отчет, кога, кой и за какви цели и пътуване е използвал картите. Ако такъв липсва и не може да се докаже дали те са ползвани във връзка с дейността, разходите за тях следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат.

Ако се докаже, че тези разходи са пряко свързани с основната дейност на дружеството, и при отразяването им за данъчни цели се спазени общите правила на чл.26 във връзка с чл.10 от ЗКПО, разходите ще се признаят за данъчни цели.

II Данъчно облекчение за деца при развод

Жена се грижи за детето си, като по силата на съдебно решение родителските правата са предоставени на нея. Поради заболяване на жената и определяне на 100% неработоспособност с чужда помощ, тя няма удържани данъци през годината и съответно няма откъде да є бъдат възстановени средства при ползване на данъчно облекчение за дете. Бащата на детето работи и може да получи средствата, които да бъдат използвани за детето. Поставен е въпросът: Бащата има ли право да ползва данъчното облекчение за деца?

Условията за ползване на данъчното облекчение за деца са регламентирани в разпоредбите на чл.22в от ЗДДФЛ.

В съответствие с чл.22в, ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ облекчението може да се прилага от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

Освен това в разпоредбата на чл.22в, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че облекчението може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл.22в, ал.1-3 от ЗДДФЛ.

Според ал.2 на чл.22в от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП;
2. детето не е навършило пълнолетие;
3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.

На основание чл.23, ал.2 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват, при условие че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, включително когато декларацията се подава по реда на чл.53, ал.2, както и по реда на чл. 103 и 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Следователно данъчното облекчение за деца по чл.22в от ЗДДФЛ би могло да се ползва от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, при положение, че са изпълнени и останалите условия, регламентирани в този закон.    

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.