Данъчен консулт на "Труд news": Продажби на стоки от Китай към държава от ЕС

Много фирми купуват стоки от Китай и ги продават на клиенти в държави от ЕС. Затова в рубриката на „Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за отчитане на фактурите и плащане на ДДС в тези случаи.

Българско дружество „Х“ е регистрирано по ДДС. Регистрирано е по ДДС и в Гърция. Дружеството внася стоки (обувки) от Китай. Стоките пристигат в Гърция, където се плащат мито и ДДС към митница в Гърция от митнически представител на дружеството, който след това фактурира към българското дружество под българския му ДДС номер платените суми. За покупката на стоки от Китай, дружеството получава фактура от китайския доставчик, а за вноса на стоките – митническа декларация за внос в Гърция, отново към българския ДДС номер с начислено мито и ДДС, дължими в Гърция. Стоките се съхраняват в склад в Гърция. Те не влизат в България, а директно от склада се изпращат за дружество в Испания. Поставени са въпросите:

1. Как трябва да се отразят в дневника за покупките по ЗДДС, получените от дружеството фактури под българския му ДДС номер?
2. Как трябва да се отразят в дневника за продажбите по ЗДДС, издадените от дружеството фактури към испанския клиент?

По първи въпрос:

Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 от закона.

Данъчни документи (фактура, известие и протокол) са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави, включително и митнически декларации за внос и платени мита и ДДС на територията на друга държава от ЕС (в случая Гърция). Дружество няма задължение да отразява фактурите, издадени от чуждестранните лица в дневника за покупките, за получени услуги и закупени стоки от китайския доставчик. Задължение за отразяване ще възникне, ако дружеството е получател по доставки, за които възниква задължение за издаване на протокол по чл.117 от ЗДДС, който документ следва задължително да намери отражение в отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС.

За да бъде издаден протокол по чл.117 от ЗДДС от страна на получателя (българското дружество) по дадена доставка/придобиване следва лицето да се счита за платец на данъка, т.е. данъкът да е изискуем от това лице и то да е регистрирано по закона.

За определяне мястото на изпълнение при доставката на услуги, дружеството следва да се съобрази с чл.21-24 от ЗДДС, където са разписани множество хипотези. Ако бъде определено, че мястото на изпълнение на получените услуги, изброени в запитването, са на територията на страната и доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, за получените доставки задължително следва да бъде издаден протокол по реда на чл.117 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък, като данъчната основа следва да се определи по чл.26-27 от ЗДДС. Протоколът по чл.117 от ЗДДС задължително следва да намери отражение в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден.

Ако доставките или част от тях са с място на изпълнение на територията на Гърция и/или дружеството формира постоянен обект по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС на територията на Гърция и услугите са предназначени за този обект, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава в областта на ДДС и условията за отчитане и деклариране на доставките. За доставките с място на изпълнение на територията на Гърция (дружеството е регистрирано по ДДС в тази държава) същото следва да спазва съответното законодателство, включително и под кой номер по ДДС да бъде идентифицирано в издаваните фактури – български или гръцки ДДС номер.

В случай, че мястото на изпълнение на доставките не е на територията на страната, а на територията на Гърция, не следва да бъде издаван протокол по чл.117 от ЗДДС и доставките не следва да се отразяват в дневника за покупките по ЗДДС.

По втори въпрос:

Съгласно чл.60 от Директива 2006/112/ЕО мястото на внос на стоки е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността. Предвид това вносът от Китай е на територията на Гърция. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи облагането на вноса в Гърция. В случая дружеството извършва внос на стоки от Китай, предназначени за продажба на дружество, регистрирано по ДДС в държава от ЕС (Испания), като по отношение на ДДС следва да се прилагат правилата на ЕС за трансгранични доставки.

За да се определи данъчното третиране, документиране и отчитане на доставката от българското дружество към дружество в Испания, следва да се определи мястото на изпълнение на същата. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл.32 от Директива 2006/112/ЕО е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доколкото след вноса в Гърция, стоките остават в склад, след което се транспортират до Испания, доставката е с място на изпълнение там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й, в случая Гърция.

Доставката последваща вноса, би следвало да бъде осъществена чрез гръцкия идентификационен номер за целите на ДДС, доколкото дружеството е регистрирано в държавата, от която започва превозът й, и съответното дружество - доставчик, би следвало да изпълнява условията за вътреобщностна доставка (ВОД) по реда на законодателството на Гърция.

Съгласно чл.111а, ал.1 от ЗДДС общото правило за фактурирането на доставките е, че се прилагат правилата, приложими в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги. Според чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка. Доколкото в случая доставката е с място на изпълнение на територията на Гърция, то за документирането на доставката следва да се приложат правилата на гръцкото законодателство в областта на ДДС, включително и под кой идентификационен номер по ДДС следва да бъде идентифицирано лицето в издаваната фактура и митническа декларация за внос.

Доколкото мястото на изпълнение на доставката към клиент, регистриран по ДДС в Испания, е извън територията на страната и стоките не се транспортират до България, на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не възниква задължение за начисляване на данък по реда на ЗДДС.

Съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В случаите, в които доставките, които дружество извършва следва да се извършат под идентификационния му номер в Гърция и да се документират по законодателството на тази държава членка, същите не следва да бъдат отразявани в дневника за продажбите по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС. Не е нарушение, ако тези фактури бъдат включени в колона 23 от дневника за продажби.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.