Дара Екимова: Искам да съм луда глава като баща ми

Дара Екимова е сред любимите изпълнителки на младежката аудитория у нас, но с участието си в шоуто „Като две капки вода“, тя успя да впечатли и голяма част от по-зрялата публика и често получава най-голям зрителски вот. Музикалният талант на Дара е в наследство от баща й – култовият вокалист на група „Сленг“ – Дими. От майка си – известният пиар експерт Ива Екимова, тя също е взела много и успява да плува успешно в бурните води на музикалния бизнес. От миналата година младата певица е част от каталога на „Вирджиния Рекърдс“, с които вече записа няколко песни, които се превърнаха в хитове. Малко известно е, че бившият  фронтмен на Д 2 – Дичо пръв забелязва певческата й дарба. Тя започва да учи пиано и солфеж още съвсем малка, а на пет става част от детската музикална група „Бон-Бон“. В края на 2020-та, гласовитата изпълнителка печели престижната статуетка „Жена на годината“ в категория Музика. През 2021-ва тя е сред запомнящите се участници в популярния формат „Маскираният певец“. Дара пази в тайна личния си живот, но в края на миналата година разкри, че вече е сгодена.

- Дара, ти си в челото на временното класиране в „Като две капки вода“. От всички образи, които направи досега, кой ти беше най-труден и кой беше най-емоционалният ти момент в шоуто?

- Всички образи са доста трудни и всеки път треперя, когато вървя от асансьора към микрофона, което е нормално предвид сложността на това да се превъплъщаваш в нов образ всяка седмица. Особено притеснително е когато трябва да имитираш български изпълнители. Нашият шоубизнес не е огромен - всички се познаваме и е важно да не разочароваш първообразите. Най-трудно ми беше като Селин Дион, защото по време на самия лайф не бях в най-добрата си форма, а най-любим и емоционален за мен беше образа на Мосерат Кабайе, когато пях „O mio babbino caro“. Вече изпълнявам тази ария и на мои участия и концерти и на публиката много ѝ харесва. Операта буди интерес в мен и бих се радвала да се развивам в тази насока. Благодаря на оперната певица Олга Михайлова, която много ми помогна, а отделно и на моя вокален педагог - Мария Хубенова. Тя много се вълнува за предстоящата ми изява в образа на Георги Христов, който е доста труден за имитиране.

- Кой участник в „Капките“ е най-голямата изненада за теб този сезон?

- Никой не ме изненада, защото никога не съм подценявала другите участници и се радвам искрено на това, което правят. От всеки от тях мога да науча нещо, защото са хора с много опит и супер успешни кариери - всички са жестоки професионалисти. Радвам се, че съм в един сезон с Керана, още преди предаването много й се възхищавах и съм ходила на нейни концерти. С Владо Михайлов се познаваме отдавна, покрай „Сленг“, но се радвам, че в „Капките“ се сближихме повече и успяхме да се опознаем. Възхищавам му се, той е страхотен, въобще всички в шоуто са много добри и се стараят -личат си усилията и труда, които полагат. 

- Повечето ти колеги се притесняват най-много да не им се падне да имитират Лили Иванова, или Майкъл Джексън. Ти в образа на кои изпълнители не би искала да ти се налага да влизаш?

- Със сигурност не бих искала да ми се паднат Бионсе, или Лейди Гага, а за Майкъл Джексън изобщо да не говорим – те са величини, които нямат достигане - могат да танцуват и пеят едновременно до съвършенство и именно за това са толкова велики. Колкото и да се доближим до образите на толкова големи изпълнители - няма настигане... За мен ключът в това предаване е положеният труд, добрата концентрация и да не мислиш за резултата, а да си отдаден на това, което се случва, докато си на сцената. 

- Зад кулисите също ли е толкова забавно, както по време на лайфовете?

- Зад кулисите не е толкова забавно, колкото външният свят вероятно си мисли. Усеща се притеснението и напрежението преди да излезем на сцената. В бекстейджа ни гримират и подготвят по пет-шест часа за всеки образ. Като се събираме там стоим със слушалки и всеки се разпява, докато го гримират, но успяваме и да си говорим помежду си. Още от втората седмица започнахме да си носим по нещо за почерпка - Кали наскоро донесе кутия с ябълки, аз - домашна баница, а Тома веднъж беше взел яйца и моркови. (Смее се.) В шоуто си ставаме като своеобразно семейство и накрая всичко е общо и всеки помага на другите със съвети. В бекстейджа Геро често ни разсмива с разкази, спомени и моменти от живота си. Двамата с Рачков много ни подкрепят и всеки път треперят заедно с нас за изпълненията ни.

- Кой е любимият твой образ в „Капките“ на майка ти – Ива Екимова? Тя критикува ли те понякога, като пиар експерт в  шоубизнеса?

- Монсерат Кабайе. Майка ми наблюдава отстрани, гордее се и се радва на представянето ми във всяко предаване. Не ме критикува особено много, оставила ме е да се справям сама, защото съм достатъчно самокритична. До 20 години човек все трябва да е получил възпитание и работна етика - това са неща, които вече съм взела, от 16-годишна съм самостоятелна.

- Дуетната ти песен с Тино – „Недей да ме будиш“, вече няколко седмици е в челото на класациите. Как дойде идеята за този дует и следиш ли участието на Тино в „Сървайвър“?

- Идеята за дуета дойде много спонтанно, даже в началото изобщо нямахме такива планове. Малко след като се запознахме съвсем естествено се събрахме в студийна среда да правим това, което и двамата обичаме – музика. Не сме подозирали, че може да създадем нещо съвместно, но няколко часа по-късно вече бяхме започнали да пишем музиката и текста на „Недей да ме будиш“. Тино се захвана с продукцията и аранжимента, а аз започнах с кантото (мелодията) и историята на песента.  Щастлива съм, защото такива неща се появяват рядко - истински и непреднамерени. Следя участието на Тино в предаването, подкрепям го и се гордея с него. Той има изключително силни качества и потенциал да бъде победител. Чакам го с нетърпение да се върне, за да изпеем дуета на сцена заедно, но пък ми се иска и да остане до финала на шоуто.

- Работиш ли вече и над нови песни, след успеха на „После ще му мислиш“ и „Недей да ме будиш“?

- В момента завършвам едновременно две нови парчета, които планирам да пусна съвсем скоро. Едното се казва „Стокхолм“, но не е свързано с града. Нямам търпение вече да излезе, но „Недей да ме будиш“ има страхотен живот в момента - и в радиокласациите, и в сърцата на хората и искам още да живее. (Смее се.) 

- Ти се сгоди преди няколко месеца. Чувстваш ли се щастлива във връзката ти и кои са качествата, които уважаваш в един мъж?

- Чувствам се щастлива – да! Вярвам, че човекът до мен трябва да бъде емоционално интелигентен, амбициозен, да гори в нещото, което обича най-силно и да има нуждата да се развива и открива нови неща.

- Виждаш ли проблем в това, че много твои връстници почти изцяло живеят онлайн и им липсва живият контакт?

- Да, даже следвам един психолог - Джордан Питърсън и той казва, че ще става все по-зле, защото заради социалните мрежи се развиваме много по-бавно. Може би нещата щяха да бъдат различни, ако днес комуникирахме и се срещахме с другите хора на живо, а не онлайн, но истината е, че няма спасение - всички вече сме пристрастени към телефоните си. Сигурно ще е така, докато не се появи новият инстаграм, тик-ток, или нещо друго, към което да се обсебим. Това е въпрос на самоконтрол, но и аз усещам, че понякога имам абстиненция към телефона. В социалните мрежи има много агресия, за което хората не си дават сметка и там много по-лесно някой може да те нарече идиот, отколкото като те гледа в очите, и това не се наказва. Тази агресия се трупа. 

- Сигурно не си равнодушна и към темата за домашното насилие, която става все по-наболяла?

- Домашното насилие е тежка тема и за съжаление все още е тема табу у нас. Когато една жена е жертва на насилие в дома си, не мисля че това се приема достатъчно сериозно тук, свикнали сме все още да живеем в патриархат. Аз, като момиче на 20 години не знам какво точно трябва да се направи, за да се променят нещата, но в световен план този проблем се взима силно предвид. Интернет има най-голямо влияние в момента и той се използва като оръжие, за да се прекрати кариерата на някои хора, например високопоставени мъже, които са изнасилвали актриси - в киноиндустрията в Холивуд. За съжаление, в България, като излезе новина за жена, жертва на домашно насилие и хората коментират и пишат: „Сега с това ли ще се занимаваме, ние си имаме други грижи!“ Сериозни егоисти сме и не знам какво друго трябва да се случи, за да те разтърси отвътре и да си кажеш, че има и други същества, за които трябва да милееш! Като се замислим, ние сме на тази планета за много ограничено време и ако не внимаваме за хората около нас с грижа, какво - накрая умираме и остава едно нищо! Винаги ще апелирам за повече емпатия.

- Твоят колега в „Капките“ Владо Михайлов призова като общество да не допускаме да се забрави случаят с убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав. Ти познаваше ли се с Нав?

- Ние с Нав имахме едно интервю по БНТ преди две години, по повод насилието в училищата, както и над различните хора. Винаги, когато сме се засичали с него ми е правил страхотно впечатление. Когато прочетох новината за убийството му се потресох... Много хора бяха учудени от това, че той буквално е предрекъл съдбата си и е разказал на какво е способен съседът му, но той е психолог и познава ума на един човек с такива поведенчески проблеми. Вече минаха почти два месеца, откакто го няма и виждаме колко бързо всички спряха да говорят за това, което се случи, както беше и с Милен Цветков - три години по-късно вече сякаш не си спомняме и не следим какво се случва по неговия случай - не се борим за правдата! До голяма степен, хората, от които се изисква да има справедливост, се надяват, че ние няма да помним. Тъжно е!

- Признаваш, че си луда глава като баща ти - култовият вокалист на „Сленг“ – Дими. Понякога това носи ли ти негативи?

- Понякога се дразня, че не съм достатъчно луда глава, като него, може би тогава щях да съм по-смела и нямаше да ми пука толкова, защото все още имам своите страхове и понякога те ме спъват. Тази лудост обаче ми носи много незабравими преживявания, които използвам за муза и в музиката. 

- В кои моменти усещаш най-силно липсата на Дими и продължаваш ли да го сънуваш и да си говориш мислено с него?

- Липсва ми, когато ми е най-трудно, но и когато е най-хубаво също – в тези два полюса. Продължавам да го сънувам и да си говоря мислено с него. Последно той ми каза в един сън, че никога не си е тръгвал. Имам усещането, че винаги е до мен, което може би е продукт на моето подсъзнание, но въпреки това вярвам, че има висша сила, която бди над мен. Има силна връзка помежду ни и винаги ще има, защото сме баща и дъщеря и той продължава да ме вдъхновява с творчеството си, което е оставил в музиката.