Димитровден е

Православната църква чества паметта на един от най-почитаните светии - великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.

Мъдър и храбър воин, поставен на висок пост в управата на Солун, Димитър непоколебимо приел мъченическа смърт за вярата през 306 година. Църквата го нарича Мироточиви заради благовонното миро от мощите му, засвидетелствани и с чудотворна сила.

В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.

Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна.